Д-р Али Дурлев: Няма по-хубаво от това да работиш професията, която обичаш

 Д-р Али Дурлев е завършил  медицина в Медицински университет - София през 2017 г. с отличен успех. Започва работа в Спешно отделение на УМБАЛ "СОФИЯМЕД" през същата година, в момента е специализант по спешна медицина в отделението.

Д-р Дурлев, как решихте да станете лекар? Разкажете за онези моменти и събития, които са Ви подтикнали да вземете това решение.

Понякога не човек избира собственият си път. В моя случай мисля, че се получи така – заложбите, която имах, талантът ми като личност съвпадна с това, което постигнах, което съм. При много хора това не е така, за жалост и по-късно, н напреднал момент от живота си осъзнават, че работят професии, които не са им присъщи.

Аз като лекар лекувам телесните болести, които в някои случаи са причинени от душевни травми. В този смисъл, че ние, които сме се посветили на тази професия, освен лекари сме и психолози за нашите пациенти.

Мисля обаче, че няма по-хубаво нещо от това да работиш професията, което обичаш. За мен лекарската професия е повече от работа, тя е призвание. И нека тълкуваме българските думи правилно и се замислим над смисъла им – за мен призвание означава „зван съм да лекувам“.

Кои Ваши преподаватели изиграха най-голяма роля за формирането Ви като личност и лекар?

Преминах през различни школи, срещнах се с различни преподаватели. Всички те са имали роля в живота ми, научил съм нещо от всеки, така че благодаря на всеки един мой учител. Аз и сега се уча от всеки човек.

Кога се появи желанието Ви да специализирате спешна медицина?

След като завърших Медицинския университет в София, започнах работа в Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“. Още от самото начало спешните случаи ме грабнаха, а и хората на които попаднах са един прекрасен екип. С времето станахме едно семейство.

Ще призная че и баща ми също е лекар по спешна медицина - д-р Исмо Дурлев. Той ми беше пример през годините - пример за човек, отдаден на медицината, на хората и до ден днешен. Не мога да не спомена и човека, който на практика ми даде поглед и ме подкрепи в това призвание. Това е началникът на Спешното отделение на „Софиямед“ – д-р Иван Христов.

Работите в голяма университетска многопрофилна болница, в която имате всекидневен контакт с колеги от други специалности. Предимство ли е това по отношение изграждането Ви като специалист по спешна медицина?

Когато човек има характер, нрав и следва принципите си, това го отвежда в правилната посока. Мога да кажа, че с колегите от различните специалности се разбираме прекрасно, защото всички знаем защо сме там - само и единствено в помощ на пациентите.

Кое е най-ценното в отношенията Ви с колегите в отделението – онова, което Ви дава най-силна опора в трудни моменти, каквито със сигурност не липсват в работата Ви?

Най - ценното е това, че с хората с които работя сме приятели в живота, защото трудностите ни сплотяват. При нас няма разделение между санитар, лаборант, лекар или медицинска сестра, ние сме един колектив, едно цяло.

Кои ситуации Ви носят най-много горчивина и неудовлетворение?

Нашата цел като лекари е да лекуваме телесните болести, според знанията и уменията ни. Но много важно е това, че пациентите също трябва да положат усилия за собственото си здраве. Ние сме лекари, но не сме всемогъщи. Така че винаги когато срещам у тях неглижиране на собственото им здраве или недоверие и неуважение към нас, това предизвиква неудовлетворение у мен.

Въпреки това, смятате ли, че сте направили най-добрия професионален избор?

Да, лично аз, въпреки тези моменти, се чувствам удовлетворен от избора си и всеки ден давам всичко от себе си, за да лекувам пациентите.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, музика, дестинации? Как си почивате най-добре?

Това, което най-много ме съхранява и зарежда е планината. Все пак съм роден във Велинград и съм свикнал с хубавата природа. „Творението“ е това което ме кара да се чувствам жив. Често се разхождам сред природата и просто съзерцавам.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които специализирате, и на Вашите учители от отделението?

Първо искам да изкажа благодарност към родителите ми, които са ме възпитали, помогнали, за да съм това, което съм в момента. След това, на моите преподаватели, без изключение. На моят приятел и учител през годините - д-р Иван Христов. Благодаря и на целия екип на Спешното отделение на „Софиямед“, и на всеки пациент, който ми се е доверил.