Д-р Анелия Зашева: На нас, инфекционистите, рядко ни е скучно

Д-р Анелия Зашева е част от екипа на Клиниката по инфекциозни болести на Военномедицинска академия (ВМА). Завършва медицина през 2021 г. в МУ-София. По време на следването си преминава теоретично и практическо обучение във Великобритания, Испания, Италия и Турция. Печелила ESCMID Attendance Grant за участие в курсове организирани от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID).

Председател на АСМБ–София (2019–2020 г.) и на International Congress of Medical Sciences (2019–2021 г.).

Член на Български лекарски съюз (БЛС), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и International Society for Infectious Diseases (ISID).

Д-р Зашева, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството, училището роля за този Ваш избор?

Когато бях малка, всъщност исках да стана ветеринар лекар от любов към животните. С времето и поради ситуации в моя живот реших да избера хуманната медицина. Имаше хора, които се опитваха да ме разубедят заради тежестта на професията, но в крайна сметка изборът ми не се промени.

Как се насочихте към инфекциозните болести?

Спрях се на инфекциозните болести по време на COVID пандемията, когато доброволствах във ВМА. През годините в университета не се бях замисляла за тази специалност, тъй като тя се изучава и много късно в нашето обучение – чак в шести курс. По време на доброволстването ми специалността ме грабна с комплексността си, с нуждата от широко клинично мислене и постоянните новости в нея, тъй като винаги ще има нови и нововъзникнали инфекциозни болести.

Кои са най-добрите Ви учители – онези, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Много е трудно и несправедливо да се отговори еднозначно на този въпрос. Нашата професия е екипна и всеки, с когото съм работила и от когото съм се учила, е оставил следа във формирането ми като лекар и човек – от санитарите до професорите. Когато човек е отворен към света и към хората, може да научи много от всеки и от всяка ситуация. Ние непрекъснато се учим и от нашите пациенти. Разбира се, във формирането ми като личност преди изобщо да пристъпя към медицината имат немалка роля моите близки и приятели, както и учителите ми от училище.

Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни?

Инфекциозните болести са необятен извор на интересни заболявания и патогени, така че на нас, инфекционистите, рядко ни е скучно. За мен самата най-интригуващите теми от научна гледна точка са антимикробната резистентност и вътреболничните инфекции.

Разкажете за всекидневието си в клиниката по инфекциозни болести – с какво Ви обогатява общуването с пациентите в чисто човешки план?

Работата с пациенти както обогатява, така и изтощава, но когато пациентът е положително настроен и има доверие в екипа, ни е много по-лесно и приятно. В клиниката работя на дежурства, по време на които участвам активно в диагностично-лечебния процес на лежащо болните и в консултативната дейност.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които споделяте трудностите на всекидневието, но и удовлетворението от успеха?

Като оставим настрана дългогодишния им опит в инфекциозните болести и професионализма, който проявяват във всеки един момент, много ценя чувството им за хумор и възможността да общуваме по теми, различни от медицинските.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, музика, дестинации за пътешествия?

Понякога запълвам свободното си време с толкова много неща, че дори не може да се нарече свободно. Обичам да прекарвам време с близките си, да пътувам, да чета художествена литература, като самата аз още от училище пиша проза и това е нещо, в което намирам разтуха и до ден днешен.

Как си почивате най-добре след тежко дежурство?

Различно, зависи от дежурството, но най-често с разходка или спорт и четене на книга.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите колеги, които сега поемат по пътя към специалността “инфекциозни болести”?  

Пожелавам им винаги да бъдат любопитни и търсещи и работата да им носи професионално и лично удовлетворение.