Петък, 17 Септември 2021
06
юни
1

Д-р Валери Велев: Работата с деца е уникално нещо, друга вселена

Бих искал всеки болен у нас да бъде проследяван адекватно, а не диспансеризиран на парче



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Валери Велев, дм, е завършил Медицински университет - София през 2003 г. Започва работа като асистент в Катедра по биология на МУ-София, а по-късно се мести в Детска клиника на Специализираната болница по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“. Там става главен асистент в Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Защитава дисертационен труд по инфекциозни болести през 2017 г. Има придобити специалности по Медицинска биология, Медицинска паразитология и Инфекциозни болести и официален сертификат за Конвенционална абдоминална ехография.

Д-р Велев, как медицината стана ваша професия?

Противно на общоприетото мнение, че медицината е наследствена професия, в моето семейство аз пръв поех по този път. Нямам представа как и защо е станало, но винаги съм знаел, че ще бъда лекар. Още от съвсем малък мечтаех за тази професия без тя да е била някак около мен. Нито съм бил често боледуващо дете, нито съм бил заобиколен от медици разказващи за професията си.

Кое ви насочи към избора на вашите специалности – Медицинска паразитология, Медицинска биология и Инфекциозни болести?

Тези конкретни специалности сами ме избраха. Моят професионален път след завършването до голяма степен беше и плод на случайността и на огромните трудности пред специализантите по онова време. Когато завърших, през 2003 година, имаше няколко последователни нулеви години за клинични специалности под предлог, че синхронизираме програмите си с тези на страните от ЕС. По време на следването си бях кръжочник по микробиология и реших да продължа да работя в областта на имунологията тъй като възможности за клинични специализации почти нямаше. Имаше свободно място в катедрата по биология и станах асистент в МУ-София. Придобих първата си специалност по  Медицинска биология, но в катедрата се влюбих в паразитологията. Започнах да специализирам  Медицинска паразитология, но за това беше нужно да се преместя в клинична база и станах част от екипа на Специализираната болница по инфекциозни и паразитни болести. По-късно там се откри асистентско място и тъй като работата със студентите ми харесваше кандидатствах и станах част и от базираната в болницата Катедра по инфекциозни болести и паразитология. Когато си на това място обаче, не може да си само паразитолог. Работиш цялата заразна патология, даваш дежурства и лекуваш инфекциозно болни. Специалността Инфекциозни болести беше естествено продължение на професионалното ми развитие и с огромно удоволствие специализирах и нея. Така цялото ми клинично развитие естествено се свърза със специалности от заразната патология, а академичното с моят университет.

Епидемията от COVID доказа огромната нужда от специалисти по инфекциозни болести, които за съжаление са сред дефицитните кадри у нас. Оцени ли се сега тази професия достатъчно според вас?

Наистина нашата специалност придоби известна популярност сред обществото във връзка с пандемията, но не бих казал, че все още е оценена адекватно. Инфекциозните болести винаги са се ползвали с огромен интерес сред нашите студенти, тъй като патологията е много разнообразна, често има интересни диагностични казуси. Липсата на специалисти обаче се дължи на факта, че това е предимно спешна специалност, работим с остро болни и не можем да отворим печеливши кабинети в извънболничната помощ. За един млад лекар, който трябва да създава семейство, да се издържа, това  е голям минус. Недофинансирането на някои от отделенията, особено в малки общински болници също отблъсква младите колеги. Това е структуроопределяща специалност, буквално част от националната сигурност, както се видя. И това трябва да я прави приоритетна в очите на здравното и образователното министерство.

Вие работите с деца, които трудно могат да опишат болките и проблемите си. По-трудна ли е работата с тях?

Работата с деца е уникално нещо. Друга Вселена. По време на следването си съм харесвал много специалности, но педиатрията винаги е била сред най-приятните за мен. Когато започнах работа в Инфекциозна болница и ръководството ми каза, че асистентското място е в Детската клиника, бях щастлив вместо уплашен, както те смятаха. През годините започнах да работя основно с деца и сега, когато настъпи пандемията, за мен беше много трудно да „превключвам“ на възрастни. С това Ви отговарям на въпроса - не, не е по-трудно да работиш с деца, ако го искаш и ако там са компетенциите ти. Трудно е там, където не си свикнал. Дори и новородените имат „свой език“ и чрез него можеш да разчетеш страданието им.

Имате ли случай от практиката си, който е оставил по-различен спомен във вас и защо?

Работата на всеки клиничен лекар е многопластова. Има щастливи моменти, но и ужасни. За жалост ние не сме всесилни и понякога губим пациенти. Много, много тежко се преживява това при децата. Смъртта на дете е най-неестественото нещо на света. За жалост именно такива случаи помня. Независимо какво казваме, с това не се свиква. Просто емноциите се притъпяват.

Замислял ли сте се да работите извън страната по примера на много ваши колеги?

Всъщност никога. Аз много се възхищавам на колегите, които имат смелостта да опитат, защото всеки има право да търси щастието си и да бъде оценен. В това отношение обаче съм ужасно консервативен. Чувствам се добре само тук. Не съм човек на авантюрите и риска. Затова признавам честно, че никога не съм се замислял да напусна задълго страната.

За какво мечтаете в професионален план?

Лично за мен не желая нищо специално. Искам да се развивам спокойно и според заслугите си. Без напрежение, без бюрокрация. А конкретно в моята област имам една голяма и изпълнима мечта. От 2013 до 2018 година в нашата болница участвахме в един проект по 7-ма Рамкова програма на Европейската комисия за кистна ехинококоза. Това е едно хронично - рецидивиращо паразитно заболяване, по което сме на водещо място в ЕС. Чрез този проект се създаде един електронен регистър в който се включват все повече европейски и неевропейски страни. Бих искал всеки болен у нас да бъде проследяван адекватно, а не диспансеризиран на парче. Това важи най-вече за децата, при които заболяването може да се лекува само медикаментозно, ако се открие навреме. Бих искал освен непрекъснати скринингови програми у нас да се създаде модерен електронен регистър, подобен на европейският, в който да присъства всеки болен с това заболяване и данните от диагностиката и лечението му да се актуализират адекватно. Това ще спести мъки на много хора и безброй хирургични интервенции поради рецидиви. В болницата и катедрата сме чудесен екип, включително с млади колеги, студентите също често участват в наши научни разработки. Именно поради това подобни практически проекти ми се струват изпълними, защото всичко зависи от мечтите на хората и тяхната упоритост.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*j6b

Минал по този път 07.06.2021 07:26:16

Докторчето е много интелигентно, но наивно! Точно такива и трябват на системата ни упорито бранеща комунизма в здравеопазването - докторът, впримчен в БЛС и Хипократовата клетва, е безкрайно длъжен, докторът е роб обречен на мизерия, унижения и даже физическо насилие от благодарните пациенти! И след години без личен живот, уморен и амортизиран, ще бъде захвърлен с мизерна пенсия, ако доживее!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
В УМБАЛ „Свети Георги“ отстраниха голям костен тумор в опасна близост до лъчевия нерв
16.09.2021 17:16:35

В УМБАЛ „Свети Георги“ отстраниха голям костен тумор в опасна близост до лъчевия нерв

Костен тумор с размери 15 на 11 сантиметра, разположен в опасна близост до лъчевия нерв на дяснат ...

ЕС открива ново ведомство за спешно реагиране при бъдещи пандемии
16.09.2021 17:06:14

ЕС открива ново ведомство за спешно реагиране при бъдещи пандемии

Европейската комисия днес представя нова структура - орган, натоварен със задачата да подготви ЕС ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...