Д-р Денис Стоянов: Когато общувам с деца, винаги се впечатлявам от чистотата и искреността на емоциите им

Д-р Денис Стоянов завършва медицина в МУ – София през 2021 г.

Част е от екипа на Детско отделение в УМБАЛ „Софиямед“ от 2020 г., когато започва работа първоначално като болногледач и медицинска сестра. През 2021 г. работи като здравен асистент в COVID-9 отделението на Националната кардиологична болница. Задължителните си учебни практики по време на следването си провежда в МБАЛ „Света Петка“ – Видин.

От април 2022 г. е лекар специализант по педиатрия в Детско отделение на УМБАЛ „Софиямед“.

По време на следването си участва в конгреси и симпозиуми с педиатрична насоченост.

Д-р Стоянов, как решихте да станете лекар? Изиграха ли семейството и училището роля за този ваш избор?

Да стана лекар беше осъзнат избор, който направих през гимназиалния ми период. Винаги съм имал афинитет към природоматематическите науки, въпреки че завърших езикова гимназия. Това е и мястото, където се научих да мисля критично и да преследвам поставените си цели. Що се отнася до семейството ми, сред тях няма медици, затова и никога не съм бил натоварен с конкретни очаквания или път, който да следвам. Но те винаги са били и продължават да бъдат моята подкрепа в трудните моменти.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването?

Имах късмета да попадна на неколцина истински вдъхновяващи преподаватели, не само по време на следването, но и през гимназиалния етап на моето обучение. Благодарен съм им за посветеното време и всеки разговор, който ме е формирал в личен и професионален план. Няма да изброявам имена, защото се притеснявам, че мога да пропусна някого.

Имате немалък стаж като болногледач и медицинска сестра, както и като доброволец по време на COVID пандемията. Кой е най-ценният урок, който научихте през тези години?

По време на COVID пандемията се изправихме пред нещо невиждано преди това и винаги ще помня несигурността и страха в началото, както и физическото и психическото натоварване. Но тези години ме научиха, че медицината е призвание и изисква не само ум, но и сърце.

Как се появи интересът ви към педиатрията?

С педиатрията се запознах в пети курс от моето следване, когато вече имах идея, че искам да работя с млади хора. Имах и честта, както вече споменах, да попадна на невероятни преподаватели, които широко отвориха очите ми за това, което искам да правя. Сега имам щастието да съм част от екипа на Отделението по детски болести в УМАБЛ „Софиямед“ и вече практикувам това, което ме удовлетворява.

С какво Ви обогатява общуването с деца?

При комуникацията с тях винаги се впечатлявам от чистота и искреността на емоциите им. Тяхната сила на духа, нестандартно мислене и въображение са впечатляващи. Знаете ли, че една най-обикновена шпатула за гърло може да се превърне в магическа пръчка, сабя или дори самолет?

А как се справяте с непослушните родители?

С усмивка, търпение и подробна аргументация относно състоянието, симптомите, последващата терапия и възстановителния процес.

Всъщност къде грешат най-много родителите на болни деца?

Не мога да кажа къде най-много грешат, но част от грешките, които допускат, са свързани със самолечението с медикаменти, които често прилагат без да е необходимо, защото дадено лекарство е помогнало при предишно боледуване. Друга грешка, която виждам, е прекомерната тревожност, която води до постоянното търсене на информация с несигурен произход от социални мрежи, сайтове и форуми. В момента част от медикаментите за деца са безплатни, както е с антибиотиците, имайки предвид трудната икономически среда в която живеем, това неминуемо ще доведе до настояване от страна на родителите педиатрите и общопрактикуващите лекари да изписват тази група медикаменти без те реално да са необходими или подходящи за дадения случай. А антибиотичната резистентност вече е ужасяващ проблем, обект на друг разговор.

Кой е любимият Ви начин за разтоварване след тежък работен ден или нощно дежурство?

Обичам тишината и уюта на дома, да прекарвам време със семейството и приятелите.

А любимите Ви занимания за свободното време? 

Винаги, когато имам повече свободно време, се старая да съм сред природата. За мен това е най-доброто лекарство срещу стреса. Всяка година с близки приятели организираме кратки „бягства“ в Родопите. Отсядаме в различни къщи за гости, организираме походи, следваме екопътеки, посещаваме пещери, катерим се – така презареждам батериите си.

Сега е сезонът на ваканцията, дългите дни и хубавото време. Какви препоръки ще дадете на децата и родителите за спокойно лято без инциденти и проблеми, които биха помрачили почивката и доброто настроение?

Най-важно е да се избягва силното слънце в обедните часове, да са подготвени с течности, тъй като децата по-бързо се дехидратират. Важно е да се обръща специално внимание на личната хигиена и съхранението на храната, тъй като през летните месеци тя се разваля по-бързо. И не на последно място, при пътуване с малки деца винаги да има под ръка малка аптечка с основни медикаменти.