Събота, 17 Април 2021
20
дек
4

Д-р Диана Вълчева: Обичам да гледам коледни филми - може би това е неизживяно детство



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Диана Вълчева e родена в Момчилград. Завършва средното си образование в родния си град, а през 1991 г. - медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. От 1991 до 1993 г. работи в ЦСМП - Кърджали. От 1993 г. започва работа в Областния диспансер по пневмофтизиатрични заболявания в града, а след закриването му през 2010 г. преминава в Пневмофтизиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“. През последните две години насочва интересите си и към нарушенията на съня и диагностиката на обструктивна сънна апнея, като предвижда да бъдат проведени обучителни курсове по тази проблематика. В момента е началник на отделението, което поради пандемията се преобразува в COVID отделение.

Д-р Вълчева, изпращаме една година на изпитания за всички и най-вече за Вас, лекарите. С какво ще запомните това трудно време - като професионалист, но и като пациент, прекарал COVID-19?

Тази година наистина се оказа изпитание за нас като лекари. Работя вече почти 30 години като лекар, от които 28 в сферата на белодробните заболявания, включително и с болни от белодробна туберкулоза, но за първи път се срещам с толкова различно протичащо при всеки пациент заболяване, за което няма специфично лечение и което ни изненадва всеки път. Първият пациент беше диагностициран в Кърджали на 25 март и хоспитализиран в Инфекциозно отделение на нашата болница. Тогава започна и съвместната ни работа с колегите инфекционисти. Пациентите не бяха в началото много, завършваха успешно лечението си и ние бяхме спокойни и доволни от това, че сме успели да помогнем на хората. Проследила съм тогава всички пациенти боледували от март до август с лабораторни и образни изследвания и съм установила, че почти при всички, макар и бавно измененията в белите дробове отшумяват. Но напрежението нарасна много от началото на октомври, когато много бързо започнаха да се увеличават болните. Това наложи Пневмофтизиатричното отделение да бъде преобразувано в COVID отделение. При нас лекуващите се пациенти не могат да бъдат изписани по-рано от десетия ден, а новите чакат за прием…

Умора, напрежение, ежедневни трудни контакти с болните и техните близки - това изпълни всекидневието ни. В края на октомври дойде и моето заболяване. В началото прилагах лечение и продължих да работя. Но с времето се появи задух при най-малките усилия, което наложи да бъда хоспитализирана. Лечението ме бе дълго и продължително лечение, за радост с добър край, но донесе допълнително натоварване на моите колеги.

Наложи се да се завърна по-рано на работа. Това е едно заболяване, което протича индивидуални при всеки - не можеш да прогнозираш как ще се развие дори и да започнеш ранно лечение, няма специфично лекарство за него, всекидневно излизат проучвания за конкретни лекарства, за нови симптоми. Зачестиха напоследък основно тежките случаи с проява на дихателна недостатъчност и спешна нужда от хоспитализация. Другата белодробна патология отстъпи място на коронавирусната инфекция. Притеснявам се, че след като отшуми епидемията, ще зачестят онкологичните заболявания, ще се завърнат нашите пациенти с хроничните белодробни заболявания, но най-вероятно с тежки екзацербации.

С какво обогати професионалните Ви знания опитът, натрупан с такива болни?

От март досега натрупахме опит в диагностиката и лечението на това заболяване, като се съобразяваме с излезлите протоколи за лечение. Имаме наблюдение точно кои медикаменти оказват добър лечебен ефект. Натрупахме опит и с приложението на Ремдесевир. Приложен в първите дни на клиничните симптоми, най-често до седмия ден, при наличие на отклонение на компютърната томография, дава добър ефект и наистина скъсява хоспитализацията. За съжаление обаче, в повечето случаи тогава пациентите не са хоспитализирани.

Все още лично аз не мога да си обясня защо при някои протича леко, при други много тежко с фатален край. През последните два месеца прави впечатление, поне в Кърджали, че преобладават пациентите от 50 до 65 години с най-тежкото протичане, при тях и леталитетът е по-голям Пациентите с COVID изискват много активно наблюдение, защото състоянието им може да се промени за минути и часове. Освен това, при тези които са с прояви на дихателна недостатъчност, мозъчната дейност страда и те не са обективни спрямо своето състояние, могат да подведат лекаря при снемането на анамнезата.

Затова изискват всекидневен преглед и наблюдение, за да се улови точно границата на рязкото влошаване и необходимостта от интензивни грижи .

Колко години сте посветили на пулмологията?

На пулмологията съм посветила дотук 28 години и, ако съм жива и здрава, смятам да й посветя още години. От 1993 година работя с пациенти с белодробна патология, а през 2005 година придобих специалността пневмология и фтизиатрия. Моето поколение лекари, които са завършили през 90-години първо трябваше да придобият специалност вътрешни болести и тогава имаха право да специализират подраздел на вътрешните болести. През 1999 г. придобих специалност по вътрешни болести. След това, за да придобиеш тясна специалност, се явяваш на изпит и при оценка над 4.50 ти се разрешаваше да започнеш да специализираш пулмология към МУ – Пловдив.

Това е една специалност, която мисля, че не е много модерна в момента. Не привлича младите лекари, но колегите с опит трябва да им покажат, че не е така. Болестите на белите дробове заемат първо място в общата заболеваемост и са сред водещите причини за смърт. Прогнозите на Световната здравна организация са за значително нарастване на честотата им, и че в близко бъдеще те ще бъдат все по-важен медицински, социален и финансов проблем.

Как направихте избор на тази специалност?

Не съм и предполагала, че ще бъда пулмолог. Когато завърших медицина през 1991 г. нямаше дефицит на лекари и единствените свободни места за новозавършили бяха в ЦСМП. Смятам, че всеки млад лекар трябва да премине през спешните звена, защото те са прехода от студентството и работата в болничните отделения, оформят те като лекар и ти вдъхват увереност, смелост и самочувствие, че можеш да се справиш във всяка ситуация. Но след определен период всеки трябва да намери своето място и това което желае да работи. След две години в ЦСМП и липсата на свободни места в многопрофилната болница, аз потърсих свободно място в Областния диспансер за белодробни болести. Попаднах на страхотен колектив, който ми представи пулмологията по такъв начин, че веднага пожелах да специализирам точно това Сега аз така я представям на моите лекари специализанти, че виждам как всеки ден те се усъвършенстват и имат желание да я работят. Пулмологията е тежка специалност. Пациентите са основно с хронични заболявания, които прогресират във времето. Лечението е трудно, а оздравяването почти невъзможно. Затова е много важно освен лекарства, пулмологът да общува със своите пациенти и да им вдъхва увереност, че ще са заедно в болестта и ще правят протичането й по-леко.

Кои бяха Вашите учители - тези, на които дължите най-много за формирането Ви като специалист?

Когато започнах работа в Областния диспансер по белодробни болести негов управител беше д-р Марин Христов. Той ме въведе в специалността пулмология и фтизиатрия. На него дължа много. Благодарна съм му за обучението, особено в областта на фтизиатрията и работата ми с болните от белодробна туберкулоза. Той ме научи и на работа с рентгенова апаратура и на способността за анализиране на рентгеновите снимки при пациенти с белодробни заболявания. Благодарна съм и на колегите си, с които имам щастието да работя от 1993 досега, защото ние бяхме и сме един колектив, в който уважението и взаимната помощ са на първо място.

А кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Почти нямам свободно време. Поради дефицит на кадри времето ми минава основно в отделението, като по този начин лишавам семейството си от планирани почивки и други приятни събития. Най-добре си почивам у дома. Обичам да гледам коледни филми. Когато бях дете, не се празнуваше Коледа - може би това е неизживяно детство....

В дните преди Коледа и Нова година по традиция отправяме пожелания първо на най-близките си хора. Какво искате да кажете на екипа, който ръководите?

Разбира се, ще им пожелая основно да бъдат здрави. Ръководя един екип от много отговорни лекари, медицински сестри и санитари. Когато се включихме в лечението на пациенти с COVID-19 не ми беше зададен въпроса „Защо?“, не ми отказваха, не казваха „Аз няма да работя“ или „Отказвам се и напускам“ и т.н. Но са уморени и, за съжаление, аз няма как да им осигуря почивка за момента. Затова само се моля да бъдат здрави. Надявам се, че трудният период ще отмине и ние отново ще се върнем към нормалния си начин на живот.

А какво пожелавате на себе си?

На себе си също пожелавам здраве. То е голямо богатство. Човек, който е бил в критично състояние може да го оцени.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
kKAM

Хакер 20.01.2021 00:20:13

Деее Пеее Сеее. Хванахте ли МАГЬОСНИКА? Мааа Гьооо Сниии Кааа

HAACKEERR 19.01.2021 13:55:32

Как изчезнаха имейлите на ДПС и Атака? https://www.xakep.bg/forum/topic/2176-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Хакер 17.01.2021 14:50:23

Как изчезнаха имейлите на ДПС и Атака? https://www.xakep.bg/forum/topic/2176-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Метода на магьосника на имейлите 25.12.2020 22:03:05

Създава се имейл акаунт. Определя се максималния размер на един файл за изпращане за един имейл и се определя максималния брой файлове и максималния общ размер от файлове за един имейл. Примерно 2 по 10MB и 1 по 5MB общо 25MB. За цел се избира поща, която не е от гигантите като гмайл, а такъв на локален сървър с ограничени хардуерни възможности. Избират се клиенти на целта колкото може повече на едно изпращане, примерно 25, 50, 100. До целта се изпращат колкото се може повече имейли примерно 200 имейла с прикачените файлове описани по-горе. Огромното количество данни претоварва целта и/или изтрива най-старите/съществуващите съобщения. Няма значение от ОС, съдържанието на файловете или ползваната поща на атакуващия. Магията е в резултата, дявола е в детайлите.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Николай Петров: Хемофилията не е опасна, когато се лекува
17.04.2021 10:58:51 Елена Цветкова

Николай Петров: Хемофилията не е опасна, когато се лекува

Николай Петров е на 25 години от Перник и има генетичното заболяване хемофилия, свързано с ли ...

2126 са новите случаи, починалите са 121
17.04.2021 10:04:45

2126 са новите случаи, починалите са 121

2126 са новодиагностицираните с COVID-19 лица в България през изминалото денонощие, което е близо ...




Актуална тема
Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...