Д-р Евгения Митева: В интензивната медицина всяка ситуация е уникално предизвикателство

Лейтенант д-р Евгения Митева е част от първия випуск военни лекари. След дипломирането си преди две години започва работа в медицински пункт към военно формирование на Българската армия. Днес, след успешно издържан конкурс, тя е асистент в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение на ВМА – едно от най-динамичните и престижни направления в съвременната медицина.

 Д-р Митева, как решихте да станете лекар? Какво Ви мотивира да се насочите към кариера на военен медик?

Още от дете винаги съм се възхищавала на лекарите и мечтаех един ден и аз да бъда в бяла престилка. Искрено ме радва да виждам, че съм помогнала на някого и съм облекчила страданията му. А що се отнася до избора да бъда военен медик – исках да предизвикам себе си. Знаех, че медицината е тежка и трудна професия, но вярвах, че като добавя и носенето на пагон към нея, ще доразвия у себе си  качества като отговорност и дисциплина.

Разкажете за студентските си години. Как Ви формира средата, в която учехте и се подготвяхте за работа като военен лекар?

Студентските ми години минаха неусетно. Да, имаше трудни моменти, признавам. Да си курсант във военно училище и същевременно с това да се подготвяш за упражнения в Медицинския университет на моменти беше голямо предизвикателство. Научих се да приоритизирам важното, да го различа от дреболиите, да организирам деня си, за да мога да вместя всичките си ангажименти и да нося отговорност за постъпките си, било те правилни или не.

Как взехте решение да се посветите на анестезиологията?

Харесва ми, че специалността не е тясно насочена към определена система, а гледа всеобхватно на организма. Така се добива поглед над нарушенията и как си взаимодействат. Работата с тежко болни провокира знанията и уменията на лекарите, а също и тяхното хладнокръвие и емоционална интелигентност.

Кои са най-добрите Ви учители в специалността?

Реанимацията на ВМА има дългогодишни традиции и безспорно е едно от водещите звена в страната, което поема най-тежките и най-комплексни случаи – не само от София, но и от цяла България. Това не е просто структура, а школа – място, в което се каляваш всеки ден, учейки се в реална среда, под напрежение, с отговорност, но и с подкрепа.

Екипът на проф. Николай Петров е изграден така, че във всяка ситуация можеш да намериш от кого да се учиш – не само на медицина, но и на поведение, на преценка, на отношение към пациента. Не бих искала да посочвам конкретни имена, защото наистина вярвам, че от всеки колега – независимо дали е с дългогодишен опит или по-скоро нов в екипа, можеш да "откраднеш" по нещо ценно. Това, според мен, е богатството на една силна и добре изградена клиника – че растеш сред хора, от които има какво да научиш, ако имаш очи и уши да гледаш и слушаш.

Кои теми и проблеми от анестезиологията и интензивното лечение са най-интересни и предизвикателни за Вас?

Истината е, че в анестезиологията и интензивното лечение всичко е интересно – именно защото тази специалност е всеобхватна, динамична и често буквално на границата на човешките възможности. Трудно ми е да избера само едно направление, защото все още съм в началото на пътя си и тепърва ми предстоят избори, свързани с надграждането.

Това, което най-силно ме привлича в специалността, е именно възможността да бъдеш не просто „зад кадър“, а съществена част от критични решения и животоспасяващи действия. Интензивната медицина изисква не само знания, но и усет, бърза мисъл, адаптивност, способност за работа в екип – и това прави всяка ситуация уникално предизвикателство.

Смятам, че точно тази комплексност на специалността – съчетанието между техника, физиология, психология, бързи реакции и дълбоко познаване на човешкото тяло – е това, което я прави толкова вдъхновяваща.

Как виждате професионалното си развитие като преподавател? В коя тяхна област на специалността си бихте искали да развивате академичната си кариера?

Да бъдеш преподавател означава не само да предадеш знания на по-младите, но и да запалиш в тях страст към науката. Надявам се да един ден да бъда пример за такъв учител. В момента съм в доста начален етап от професионалното си развитие и не бих могла да назова точна област, в която бих искала да се развивам.

Как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да прекарвам свободното си време с най-близките си – с моето семейство и приятели. Те са опората, която ми вдъхва кураж да продължавам да осъществявам целите си.

Пътуванията в различни страни ме зареждат най-много. Винаги се старая да опозная бита и културата на местните и ако мога да взема частица от тях на тръгване. Рисуването е нещо, което също обичам. Не мога да кажа, че съм добра, но ме успокоява.

Как си почивате най-добре след дежурство?

Обикновено се виждам с приятели, като всеки разказва за деня си и някак целият стрес от изминалото дежурство просто изчезва.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Запазването на самообладание и вземането на бързи решения в особено критични ситуации е нещото, на което им се възхищавам най-много.

Какво бихте искали да пожелаете на онези от тях, които също са решили да се посветят на анестезиологията?

Пожелавам им, разбира се, да успеят на сбъднат мечтата си, но и да знаят и бъдат подготвени за трудности, пред които ще бъдат изправени. Анестезиологията е колкото интересна, толкова и отговорна специалност.

Да бъдат целеустремени и постоянни и да знаят, че дори с малки крачки, всеки ден ще са по-близо до успеха.