Д-р Вероника Марянова: Клиничната патология започва да привлича все повече млади колеги и това е чудесно

Д-р Вероника Марянова е завършила Медицински университет - София през 2025 г. По време на следването си е била доброволец в Клиника по пневмология и фтизиатрия във ВМА, в

Спешно отделение в МБАЛ – Благоевград, три години е работила като болногледач в Клиника по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ "Св. Екатерина".

В края на 2025 г. започва работа като доброволец в Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“, където скоро след това успешно полага изпит за зачисляване за специализация.

Д-р Марянова, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството и училището за този Ваш избор?

Честно казано, решението дойде доста внезапно - никога не съм мечтала да бъда лекар, в семейството ми няма медицински специалисти, идеята за подобна професия не е присъствала като цяло.

От ранна възраст обаче винаги са ми били интересни научните експерименти, химията, математиката, биологията, като в по-късен етап от гимназиалното си образование реших, че може би медицината е направление, което би ми доставяло смисъл и удовлетворение - като работа и начин на живот.

Семейството ми беше за мен огромна опора, особено при подготовката за кандидатстудентските изпити, тъй като взех решение да ги положа на по-късен етап от повечето ми връстници, а подготовката за тях отнема години.

Още по време на следването си сте обърнали поглед към научните изследвания като път за професионално развитие. Разкажете накратко за участието си в Международния биомедицински конгрес през 2024 г., за наградата, която е получил Вашият доклад?

Участието в Международния биомедицински конгрес за мен беше предизвикателство и означаваше да изляза от зоната си на комфорт - но точно това ме привлече. По това време работех като болногледач в отделение по съдова хирургия и съвсем естествено избрах тема именно от тази специалност - ендоваскуларно лечение на руптурирала аневризма на коремната аорта. 

Участието в конгреса беше водено от чисто любопитство към самото преживяване, и от желание да се задълбоча повече в тази проблематика.

Въпреки това, спечеленото трето място в постерната сесия беше изключително приятна изненада. Преживяването бе доста вълнуващо, конгресът е голям и всички участници бяха изключително добре подготвени.

Какво Ви мотивира да специализирате клинична патология? Има ли според Вас интерес към тази специалност у младите лекари?

По време на следването ми съм имала различни идеи каква специалност да избера, но доближавайки се до държавните изпити, всичко ставаше прекалено истинско и човек започва да пренарежда приоритетите си.

Около последния държавен изпит обмислих какво наистина ми е събудило интереса към медицината през тези близо седем години на обучение и две години подготовка.

Отговорът дойде доста лесно - патологията несъмнено беше тематичната област, в която съм научила най-много и която ме е карала да отварям още и още учебници. Имам усещането, че специалността започва да привлича все повече млади колеги, което е чудесно според мен.

Кои бяха първите Ви учители в специалността? 

От съвсем скоро специализирам и разбира се, всички колеги ми помагат изключително много, но определено човекът, който ми помогна да направя първите си стъпки в патологията е д-р Кисова-Маринова. Искрено съм благодарна на всички за търпението, проявено към мен и безотказната помощ.

С какво Ви грабна атмосферата в клиниката? Какво Ви стимулира да се развивате и усъвършенствате?

Въпреки естеството на работата и голямата отговорност, с която всеки от колегите се сблъсква в ежедневието си, атмосферата е ведра, колегите са отзивчиви, всеки има своите интереси извън работата и това допринася много за колоритния характер на клиниката.

Гледайки ги отстрани и работейки с тях, се мотивирам непрекъснато да продължавам да се старая и да уча, въпреки огромното, дори умопомрачително количество информация, с което е необходимо да се борави ежедневно.

Кои теми и проблеми от клиничната патология намирате за най-интересни и интригуващи? Смятате ли да посветите повече време и усилия на някои от тях в изследователски аспект?

В много начален етап от развитието си като патолог съм, не мога да преценя още кое представлява за мен най-голям интерес по простата причина, че в момента абсолютно всичко ми е интересно...

Новите технологии, в това число и изкуственият интелект навлизат бързо във всички области на медицината. Как променят те характера на работата на специалистите патолози?

Изкуственият интелект е нещо, което е доста актуално в сферата на патологията, тъй като, ако се използва правилно, може да бъде от голяма помощ, защото е по-точен от човека в определени ситуации, но не може да се разчита на него като самостоятелно средство за поставяне на окончателна диагноза.

Кой според Вас трябва да е основополагащият принцип в професионалния диалог между специалиста патолог и колегите му от другите клинични специалности?

Комуникацията и колегиалността са неизменна част, когато говорим за диалог между специалисти от която и да е сфера. Тези два принципа гарантират продуктивност и разрешаване на въпроси и проблеми, които неизменно възникнат по време на диагностицирането и лечението на пациент, а това е нашата обща цел в края на деня.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

За мен почивката и любимите ми занимания вървят ръка за ръка - бягане, колоездене, разходки. Обичам да прекарвам време с домашните любимци и семейството ми - те правят всичко по-прекрасно.

Какво искате да пожелаете на колегите Ви, които имат желание да специализират клинична патология?

Пожелавам им да са любознателни, да бъдат смели и непоколебими. Пътят е дълъг и труден, но иначе нямаше да е толкова интересен!