Д-р Елена Рабинева: Най-големият смисъл на медицината е да съчетаеш науката с емпатията

Д-р Елена Рабинева е възпитаник на Тракийския университет в Стара Загора. Специалист по нуклеарна медицина в УМБАЛ „Александровска“ и асистент към Медицински университет - София. Професионалният ѝ път започва в областта на вътрешните болести, а впоследствие интересът ѝ към образните методи я насочва към нуклеарната медицина - специалност, която съчетава клинично мислене, високотехнологична диагностика и персонализиран терапевтичен подход.

Работи в областта на конвенционалните и хибридните нуклеарномедицински изследвания. Професионалните ѝ интереси са свързани с онкологичната нуклеарна медицина, тераностиката и новите радиофармацевтици.

Д-р Рабинева, как решихте да се посветите на медицината? Какво Ви мотивира да станете лекар?

Решението да се посветя на медицината не беше внезапно, а по-скоро постепенно осъзнаване, което узряваше с времето. Винаги съм била силно впечатлена от човека - не само от анатомията и физиологията, а от неговата история, болка, сила и желание да продължи напред.

Още от ранните си ученически години имах изградена представа за знанието като висша ценност и сила. А медицината е професия, в която знанието придобива най-дълбок смисъл, защото може да помогне, да облекчи страдание, да спаси живот.

Всеки пациент идва със своя история. Затова лекарят трябва да има не само знания, но и търпение, емпатия и уважение към тази история.

Следването по медицина е особено преживяване. То те среща не само с огромен обем информация, но и със самия теб - с границите ти, с умората, със съмненията, но и с волята да продължиш. Първите години са трудни, защото разбираш, че тази професия изисква цялото ти внимание. Но точно тогава започва да се изгражда лекарят - не само като специалист, а като личност.

От преподавателите си научих различни уроци, които нося и до днес. Първо, че добрият лекар никога не спира да учи. Второ, че зад всяка диагноза стои човек, а не просто клиничен случай. И трето, че в медицината знанието трябва да върви ръка за ръка със смирение и човечност. Може би това е и най-големият смисъл на професията - да съчетаеш науката с емпатията.

Как се насочихте към нуклеарната медицина? Кои бяха първите Ви учители в специалността?

Нуклеарната медицина не беше първият ми избор. До нея достигнах постепенно, след първите си стъпки в клиничната практика. Започнах с вътрешни болести и именно там осъзнах колко важна е ролята на образните методи за диагнозата, стадирането и проследяването на пациентите.

Клиничното мислене на интерниста е изключително ценно. Но с времето все повече ме привличаше възможността не само да анализирам симптомите и лабораторните данни, а и да „видя“ болестта - да онагледи нейното разпространение, активност и динамика. Именно тази връзка между клиничното мислене и визуалното доказателство постепенно насочи интереса ми към образната диагностика, а впоследствие и към нуклеарната медицина.

Моят първи учител в специалността беше доц. д-р Валерия Хаджийска- началник на Клиниката по нуклеарна медицина в Александровска болница. Нейният интерес към иновативните методи и новите технологии винаги е бил пример за мен. От нея научих, че добрият специалист трябва да бъде едновременно прецизен, любопитен и отворен към развитието на медицината. Провеждала съм и допълнителни курсове и обучения както в България, така и в Европа (Унгария, Италия, Австрия).

Всъщност нуклеарната медицина е именно това - иновативност, интегралност и среща между различни специалности. Тя е област, в която науката много бързо намира приложение в реалната грижа за пациента. Именно това я прави изключително ценна за съвременната медицина.

Кои теми и проблеми от областта намирате за най-интригуващи и предизвикателни? Кои от тях според Вас ще станат доминиращи през следващото десетилетие?

Една от най-значимите иновации в областта е концепцията за тераностиката. Това е подход, при който един и същ или сходен молекулярен носител се използва първо за диагностика, а след това - за терапия. Чрез маркиране с диагностичен изотоп, например галий-68, можем да визуализираме определени рецептори или молекулярни мишени в тумора. След това, чрез терапевтичен изотоп като лутеций-177, можем да насочим лечението към същите прицелни клетки.

За мен най-интригуващото в нуклеарната медицина е, че тя все повече променя начина, по който разбираме и лекуваме заболяванията. Нуклеарномедицинската диагностика не показва само къде се намира болестният процес, а дава информация какво се случва в него - каква е неговата активност, как се държи биологично и дали има конкретна молекулярна мишена, към която можем да насочим лечението.

Тераностиката има своя класически и дълго утвърден пример в радиойодлечението при диференциран карцином на щитовидната жлеза. Днес обаче тя навлиза в нов етап - чрез радиолигандните терапии с лутеций-177.

Особено важно е, че тази възможност вече е достъпна и в България. От април 2026 г. в Клиниката по нуклеарна медицина на УМБАЛ „Александровска“ се провежда лечение с ¹⁷⁷Lu-PSMA при пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином.

Пациентите се подбират по ясни критерии, съобразени с препоръките на Експертния съвет по нуклеарна медицина в България и с международното ръководство на EANM/SNMMI за ¹⁷⁷Lu-PSMA радиолигандна терапия. Най-общо това са пациенти с прогресивен, PSMA-позитивен метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином, лекувани преди това с андроген-рецепторно насочена терапия и таксан-базирана химиотерапия. Задължително условие е доказването на PSMA-позитивна болест чрез PSMA PET/CT. Именно образната диагностика определя дали пациентът е подходящ за такава таргетна терапия. Това е много показателно за бъдещето на нуклеарната медицина - тя вече не само диагностицира, а активно участва в избора и провеждането на персонализирано лечение.

Сред темите, които намирам за особено предизвикателни и интересни, са новите радиофармацевтици - като ⁶⁸Ga-FAPI, ¹⁸F-DOPA и ¹⁸F-PSMA. Към настоящия момент имам засилен професионален интерес към таргетното изследване с FAPI - един от най-интересните радиофармацевтици от последните години.

Докато PSMA е пример за туморно-насочен подход при простатния карцином, FAPI насочва вниманието към туморната микросреда - към активираните фибробласти, които участват в поведението, растежа и инвазията на много солидни тумори. Именно това прави FAPI толкова перспективен: той ни позволява да погледнем не само самия тумор, а и средата, която го поддържа.

Изследването с ⁶⁸Ga-FAPI може да има значение при тумори, при които стандартните методи понякога имат ограничения - например при някои стомашно-чревни тумори, панкреасен карцином, перитонеална карциноматоза, саркоми и други неоплазии с изразена туморна строма. Разбира се, това е област, която все още се развива и изисква натрупване на повече клиничен опит, стандартизация и ясни показания. Вярвам, че през следващото десетилетие FAPI-базираните изследвания ще заемат все по-важно място в онкологичната образна диагностика, а вероятно и в бъдещи тераностични подходи.

Вярвам, че през следващото десетилетие доминиращи ще бъдат именно тези направления - тераностиката, персонализираните радионуклидни терапии, новите молекулярни мишени и методи като FAPI, които ни позволяват да погледнем отвъд анатомията и да разберем по-дълбоко поведението на тумора.

Те ще променят начина, по който стадираме, проследяваме и потенциално лекуваме онкологичните заболявания. Най-голямото предизвикателство ще бъде тези иновации да станат достъпни за повече пациенти и да бъдат интегрирани в мултидисциплинарния подход на съвременната онкология.

Нуклеарната медицина е област, която изисква екипност - между лекари, физици, химици, фармацевти, онколози, лъчетерапевти и много други специалисти. Именно тази интегралност я прави толкова интересна. А най-големият смисъл на всички тези иновации е един - пациентът да получи по-точна диагноза, по-навременно лечение и по-добър шанс за качество на живот.

В колегиален и етичен план кои принципи според Вас трябва да бъдат водещи в общуването между лекарите от клиничните специалности и от специалностите, които са доминиращо диагностични?

Според мен най-важните принципи са взаимното доверие, уважението към експертизата на другия специалист и ясната комуникация. Съвременната медицина е екипна работа.

Клиницистите все повече се доверяват на нашата преценка, особено в моментите, когато трябва да се вземе крайно решение за диагнозата, стадия на заболяването или последващото лечение. От своя страна ние, като специалисти по нуклеарна медицина, също имаме нужда от клиничния контекст - от историята на пациента, лабораторните показатели, предходните образни изследвания, проведеното лечение и конкретния клиничен въпрос, на който трябва да отговорим.

Нуклеарната медицина понякога идва на по-късен етап в диагностичния процес - когато пациентът вече е преминал през други образни изследвания, но те не са били достатъчно категорични или не са дали пълен отговор. Именно тогава нашата специалност може да има решаваща роля, защото тя не само показва структурата, а дава информация за функцията и активността на болестния процес.

Понякога именно нуклеарната медицина разкрива неочаквани диагнози или състояния, които променят изцяло поведението към пациента. Това може да бъде откриване на метастатично разпространение, доказване на активност на заболяването, установяване на рецидив или обратното - изключване на активен процес там, където други методи са оставили съмнение.

За мен най-ценни са именно случаите, в които има активен диалог между клинициста и диагностичния специалист. Когато обсъдим пациента заедно - какви са симптомите, какво е проведено до момента, какво точно трябва да уточним - тогава изследването не е просто образ, а част от цялостното клинично решение.

Кои етични принципи намирате за най-важни в общуването си с пациентите и близките им?

За мен в основата на общуването с пациентите и техните близки стоят емпатията, уважението и умението да изслушваш. Понякога в медицината сме фокусирани върху диагнозата, резултатите и терапевтичния план, но не трябва да забравяме колко тревожен е този път за самия пациент.

За него изследването или диагнозата не са просто медицински факт - те са лична история, страх, очакване и надежда.

Вярвам, че лекарят трябва да умее да обяснява спокойно и разбираемо. Пациентът има право да знае какво предстои, защо се прави дадено изследване, какво може да покаже то и какви са следващите стъпки.

Особено в нуклеарната медицина, където методите понякога звучат непознато или дори притеснително за хората, е много важно да отделим време, за да разсеем страха и да създадем доверие.

Разкажете накратко за любимите Ви занимания за свободното време – имате ли хоби, как си почивате най-добре?

Свободното време в лекарската професия често е ограничено, затова се старая да го прекарвам пълноценно. Най-добре си почивам, когато пътувам и когато съм сред природата. След динамиката на болничната среда разходката сред  природата има особена сила да подрежда мислите и да връща баланса към простите, но важни неща. Най-ценно за мен обаче остава времето със семейството ми. То ми дава спокойствие, опора и усещане за смисъл извън професията.

Какво бихте искали да пожелаете на младите си колеги, които сега поемат по пътя на нуклеарната медицина?

Бих им пожелала преди всичко да останат любопитни и търсещи. Нуклеарната медицина е изключително динамична специалност - тя се развива бързо, свързва различни области на медицината и постоянно поставя нови въпроси пред нас.

Бих ги насърчила да не се страхуват от предизвикателствата, защото именно те често ни водят към най-ценния професионален опит. В тази специалност е важно човек да бъде отворен към новите технологии, към иновативните методи и към работата в екип.