Д-р Елица Енева: От първия момент, в който влязох в операционната, усетих, че това е моето място

Д-р Елица Енева завършва образованието си в Медицински университет - София. Веднага след дипломирането си през януари 2018 г. става специализант по хирургия към Клиниката по хирургия на УМБАЛ "Софиямед" под ръководството на д-р Сергей Сергеев.

Има многобройни участия в национални и международни конгреси и обучения. Членува в Българския лекарски съюз и Европейското дружество по ендоскопска хирургия.

Д-р Енева, как избрахте медицината за своя професионална съдба? Допринесоха ли с нещо семейството и училището за този Ваш избор?

Избрах медицината като професионален път благодарение на семейна приятелка на родителите ми – лекар по съдебна медицина. Тя разказваше за работата си с такава страст и убеденост, че ме запали по тази професия. Помня колко силно ме впечатли нейният поглед към медицината – като нещо много повече от наука. Този първи импулс се превърна в мечта, а с времето и в цел, на която се отдадох изцяло.

Коя бе причината да се насочите към хирургията?

Честно казано, не дадох шанс на никоя друга специалност да ме заинтересува истински. От първия момент, в който влязох в операционната по време на първия ми летен стаж, усетих, че това е моето място. Видях, че медицината е комбинация от научна прецизност, динамика и възможност за реално, видимо въздействие върху живота на пациентите. Това ме задържа и ме мотивира да се развивам именно в тази област. Още повече, че загубих много скъп за мен човек от рак и това преживяване ми даде още по-силна мотивация да помагам на други хора да не изпитват същата болка и загуба.

Искам да направя всичко възможно пациентите ми да имат шанса да запазят своите близки и да продължат да им се радват възможно най-дълго време.

Кои са Вашите най-добри учители в професията – онези, които са допринесли най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Всеки човек, колега, ментор и началник, с когото съм работила и комуникирала, ми е дал нещо ценно. Не мога да изброя всички, защото рискувам да пропусна някого, но не мога да не спомена д-р Сергей Сергеев, който беше ръководител на моята специализация по хирургия – блестящ хирург и човек с главно Ч. Също така и д-р Миряна Сечанова, ръководител на Центъра за заболявания на млечните жлези, с която работим усилено през последната година.

Въпреки това считам, че най-добрият учител в медицинската професия е самата практика – пациентите, различните клинични ситуации, човешките истории, болката, натрупаният опит и понякога разочарованията. Това са факторите, които най-силно допринасят за професионалното и личностното израстване.

Разкажете за първите си стъпки в клиниката по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“.

През 2015 г. започнах работа в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“ докато все още бях студентка по медицина. Динамиката на работата, колективът и атмосферата в клиниката ме впечатлиха силно. Когато след завършването ми получих възможност да специализирам тук, без колебание я приех. Вече почти 10 години работя и се развивам професионално в тази среда, която ми предоставя множество предизвикателства и възможности за усъвършенстване.

Водим този разговор на Международния ден за действия по отношение на женското здраве. Как приемате тази кауза като млад хирург, който търси своето професионално развитие точно в област, която е свързана със здравето на жената – мамологията?

Международният ден за действия по отношение на женското здраве е важен повод да се фокусираме върху значението на профилактиката, ранната диагностика и качественото лечение. Като млад хирург и като част от Центъра за млечни жлези, чувствам голяма отговорност и вдъхновение да допринасям за подобряването на здравето на жените. То изисква не само медицински знания и умения, но и емпатия и разбиране към емоционалните и социални аспекти, които често съпътстват заболяванията на млечната жлеза. За мен тази кауза е не само професионален път, но и лично призвание, което ме мотивира да продължавам да се развивам и да помагам на пациентите си да водят по-здравословен и пълноценен живот.

Вече имате впечатления от контакта си с жени от всички възрасти – каква пациентка е съвременната българска жена – стресирана и уплашена или смела и отговорна?

В ежедневната си практика срещам жени от всички възрасти и всяка от тях носи своята история, своите страхове и надежди. Съвременната българска жена често е подложена на стрес и притеснения, но в същото време е изключително смела и отговорна. Тя се бори за своето здраве и за здравето на близките си, търси подкрепа и информация, за да взима най-добрите решения. Вярвам, че с правилната грижа и внимание всяка жена може да преодолее страха и да продължи напред с увереност.

Кое най-голямото удовлетворение, което Ви носи работата като хирург?

За мен най-голямото удовлетворение не е само в резултатите от лечението, а в начина, по който успявам да накарам пациента да се чувства. Медицината понякога е безсилна, но ако успеем да предизвикаме усмивка и да вдъхнем надежда, това за мен е малка, но много важна победа.

Как си почивате най-добре от работното ежедневие?

Почивка ли? Извън работа съм майка на 24-часова работна смяна без право на почивка! 

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Опитвам се да прекарвам време с близките ми, тъй като то и без това е доста ограничено. Обичам да пътувам с мъжа ми на отдалечени места, където мога да се потопя в нови култури и да избягам от стреса на ежедневието. Тези моменти ми помагат да се презаредя и да избегна професионалното прегаряне – тъй нареченият бърнаут.

Какво бихте искали да пожелаете на младите си колеги, които сега поемат по пътя на голямата хирургия?

На младите колеги бих искала да пожелая да запазят страстта и любопитството си към хирургията, да не се отказват пред трудностите. Всеки път, в който си помислят да се откажат, трябва да се подсещат защо са започнали и да помнят, че всяка операция е шанс да променят нечий живот. Бъдете търпеливи със себе си, учете се непрекъснато и не забравяйте, че зад всяка диагноза стои човек с надежди и страхове. Професията е тежка, но удовлетворението, когато върнем усмивката на човек, е нещо безценно!