Наднорменото тегло или първата фаза на затлъстяването увеличава риска от инсулт с 22%. Ако човек има затлъстяване, рискът се покачва до над 60%. Тези данни от медицински проучвания цитира пред БНР доц. Явор Асьов, ендокринолог в столичната университетска болница „Александровска“. И припомни, че по-опасно за здравето ни е натрупването на мастна тъкан около вътрешните органи, а не около бедрата и ханша.
„Пациентите, които страдат от затлъстяване, имат повишен риск за развитие на над 200 други болести, сред които някои ключови, които се набелязват като рискови фактори за развитие на инсулт. Например, по-често имат високо кръвно налягане, висок холестерол, имат т. нар. атерогенна среда – в тяхната кръв плуват множество възпалителни молекули; т. нар. нискостепенно хронично възпаление, типично, които възпаляват съдовата стена и всъщност са основни стимули за това да се образуват запушвания на съдовете, и то конкретно в мозъка“, обясни доц. Асьов.
По думите му не всеки човек със затлъстяване страда и от хипертония, но пък развива други болести.
„Концепцията за фенотипизирането, т.е. разделянето на пациентите, страдащи от проблема затлъстяване, на две основни групи – метаболитно здрави и метаболитно болни, е сравнително нова. Оказва се, че има малка популация, да речем 10-15% от хората, които страдат от проблема, но които не развиват такива болести. Нямат високо артериално налягане, имат добър холестерол, нямат други съществени рискови фактори. Разбира се, те страдат от друг вид болести, например болести по ставите или нарушен сън. Те просто са свързани с механичния натиск, с повишените килограми. Но по отношение на болестите на обмяната и сърдечно-съдовият риск не е повишен при тях“, каза специалистът.
По думите му е важно да се отбележи, че тези пациенти понякога преливат в метаболитно болни. „Т. е. от здрави изведнъж стават болни и затова не трябва да лежим на това, че нямаме отклонения към момента. Тоест заболяването, съвременното разбиране е, че то си е хронична болест, прогресираща болест, социално значима болест, и всъщност не можем да оставим пациента просто така, само защото няма повишено артериално налягане или висок холестерол. Той продължава да е болен и трябва да се направи нещо“, посочи ендокринологът.
За намаляване на риска от инсулт при пациенти със затлъстяване най-важно е да намалят теглото си, отбеляза той.
„Категорично на първо място намаляването на теглото, колкото и лесно на пръв поглед да звучи. Разполагаме с доказателства, че намаляването на теглото с 5%, даже при някои проучвания над 10%, статистически значимо намалява риска от сърдечно-съдови събития, включително и мозъчен инсулт. За съжаление, не е толкова просто. Повечето пациенти, които сами се опитват да го намалят, не постигат нещо и е необходима качествена помощ от специалист – медицински, немедицински такъв – специалист по хранене, по физическа активност, с който да постигнем устойчиви резултати“, каза доц. Асьов и допълни, че лекарствата, използвани за намаляване на теглото и лечение на диабет тип 2, също статистически значимо намаляват риска от съдови заболявания, включително инсулт.
Специалистът коментира още, че според новите проучвания няма период на отслабване, след който теглото се запазва. „Теглото цялостно иска да се върне там, където е било преди. Мастната тъкан е била ключова за оцеляване някога, и това хилядолетия назад във времето в човешката еволюция. Докато сега тя се оказва ненужна, даже напротив, оказва се, че вреди на здравето. Така че засега отговорът на въпроса колко дълго трябва да продължи интервенцията за поддържане на нормално тегло по-скоро е „не зная“. Най-вероятно до живот“, заяви той.
Доц. Асьов отбеляза и друг факт: кривата на смъртност, съотнесена към индекса на телесна маса, е U-образна. „Това означава, че както в единия край, където стои ниското тегло, така и в другия край, където е повишено теглото, пациентите умират по-често от сърдечни болести. Тоест не е много добре да сме твърде слаби“, обясни ендокринологът.
Той информира още, че в контекста на инсулта лекото наднормено тегло след вече преживян инсулт се оказва протективен фактор.
„Но пак се връщам към това, че за превенцията, за да не се развие болестта, е ключово поддържането на нормално тегло. Тоест по-добре да не се развие болестта, там данните са абсолютно категорични“, заяви още доц. Явор Асьов.
