Д-р Емел Исмаил: От първото ми упражнение по неврология в 4-ти курс знаех, че ще стана невролог

Д-р Емел Исмаил е специалист невролог. Завършила е МУ –Пловдив през 2006 г. През 2013 г. придобива специалност „Нервни болести“. От 2013 г. работи в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали. Сега е част и от екипа специалисти в областната болница, както и от екипа на МЦ “Авицена“ - Кърджали.

Д-р Исмаил, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Мисля, че моите родители – съзнателно или не съвсем – имат водеща роля в избора ми на професия. Те не са лекари, нито някой друг от семейството ни е, но може би семейната среда и възпитанието са това, което ме подтикна да избера тази професия, Устроена съм така, че помагам на хората и да се чувствам полезна е важно за мен.

С какво Ви привлече неврологията?

Аз още от първото упражнение по неврология като студентка в 4-ти курс знаех, че ще стана невролог. Сигурно звучи силно, но действително е така. Имах най-добрия асистент - д-р Найденов, упражненията бяха много интересни и увлекателни. Харесва ми, че е логична медицинска дисциплина, а и много актуална.

Кои са вашите учители в специалността?

По време на следването си съм имала няколко асистенти и лектори, които са ме впечатлили силно и са били пример за мен. Учила съм много от различни колеги през всички тези години, сред тях най-значим принос за професионалното ми развитие имат доц. Чалъкова, проф. Атанасова, проф. Захариев, за което им благодаря! Искам обаче да добавя и още нещо - че освен добрият учител е важна и добрата работна атмосфера. Благодарна съм на колегите си в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ за доверието и подкрепата. Знам, че винаги мога да разчитам на тях и че никога няма да ме подведат.

Промени ли се потокът от пациенти, които търсят Вашата консултация по време на пандемията?

Пандемията промени в известна степен живота на всеки от нас, но наистина се увеличи броят на пациенти с тревожни разстройства, главоболие и различни постковидни прояви - исхемични мозъчни инциденти, полиневропатии и така актуалната напоследък мозъчна мъгла.

Кое според Вас е най-важното, за да има пълноценно общуване между лекар и пациент?

Сигурно ще прозвучи банално, но освен професионализма, професионалното отношение, това са доверието и човечността. Да накараш болния да ти повярва, да си подадете ръце и да вървите заедно към общата цел. Да видиш доверието и благодарността в очите на пациента, на неговите придружители, е най- важното за всеки лекар.

Кои качества цените най-много у колегите си?

Ценя колегиалността, професионализма, умението да разбират другия, да бъдат добронамерени във всякакви ситуации и да разчитаме един на друг.

Какви са личните ви стремежи за професионално израстване?

Моето желание е да ставам по-добра в професията си, да следвам новостите в медицината и неврологията, а тя се развива с много бързи темпове.

Знаете, че се въведоха нови методи за лечение на мозъчно-съдови заболявания, има успехи в лечението на дегенеративните заболявания, особено деменциите, автоимунните заболявания. Старая се да съм в крак с новостите и да натрупвам практически умения.

Кои са ценностите, които отстоявате и които Ви ръководят в професията и живота?

Ценностната система на човек се изгражда и възпитава в семейството и през целия житейски път на човека. За мен честността, лоялността, всеотдайността, трудолюбието са водещи добродетели. Стараем се със съпруга ми да предадем тези качества и на нашите деца.