Д-р Петър-Преслав Петров е възпитаник на МУ Пловдив, където се дипломира през 2021 г.
През февруари 2022 година става хоноруван асистент в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на университета. В началото на януари 2023 година печели конкурс и заема редовно асистентско място в катедрата, започва и специализацията си по анатомия, хистология и цитология.
Научните интереси на д-р Петров са насочени към невроанатомията, както и към топографската анатомия на труп. Смята, че неговото призвание е науката и преподаването.
Той има многобройни участия на анатомични и неврохирургични конференции, както и научни публикации в същите направления.
Автор е на повече от 30 статии, 19 от които публикувани в списание с импакт фактор реферирано към световната база данни. Съавтор на ръководство по анатомия и хистология за студенти от медицинските колежи.
Д-р Петров членува в Българския лекарски съюз и Българското анатомично дружество.
Д-р Петров, какво Ви мотивира да се насочите към анатомията като поле за научна кариера и преподаване?
Специалността е основополагаща в обучението на всеки лекар, а и на всички други медицинските специалисти - дентални лекари, фармацевти и останалите медицински специалности.
Неразривната връзка между клиничната и предклиничната медицина е фундаментът на съвременната медицинска практика. Предклиничните дисциплини - анатомия, физиология, биохимия и патофизиология изграждат основата на медицинските знания, върху която се развива клиничното мислене.
Без това голямо теоретично ядро разпознаването на клиничната симптоматика, поставянето на правилни и навременни диагнози и провеждането на ефективно лечение биха били невъзможни.
Що се отнася до моя избор, аз го направих още в първи курс. Анатомията стана моята желана специалност съвсем рано, разбрах го в дисекционната зала, когато бях студент първа година в МУ -Пловдив, това беше в далечната 2015 г.
С годините интересът ми се увеличаваше все повече и повече. И днес изпитвам силен респект към тази наука и преподавателите, които са й се посветили.
Анатомията е част от мен, моята друга половина.
Как ще обясните слабия интерес от страна на млади лекари към тази специалност?
Изборът на бъдеща специалност за всеки медик е много индивидуален, той е свързан с усет и призвание.
Смея да твърдя, че интересът се увеличава през последните години и като цяло все повече новозавършили лекари искат да се занимават с предклинична медицина.
Но неголемият интерес към анатомията идва от огромния обем от материал по анатомия и хистология на човека, който трябва да бъде усвоен и преподаден в впоследствие на студентите, защото това са две специалности в една. Макар да е предклинична, това е една от най-тежките специалности в цялото следване по медицина.
От какви принципи се ръководите, когато се подготвяте за упражнение със студенти?
Принципът е един и е основен – човечност. Трябва да бъдем добри хора, за да бъдем добри лекари. Съпричастността е вторият елемент, който трябва да присъства в преподаването на тази трудна материя, която изучава човешкото тяло.
Как осъществявате връзка с колегите Ви от клиничните специалности?
Аз и всички в Научния клуб, на който съм съосновател и ментор - "Български студентски клуб по невронаука „Неврологика“, участваме всеки семестър на множество национални и международни научни прояви.
Научните конгреси са мястото за комуникация с колегите от различните клинични специалности, обменянето на опит, обсъждането на съвместни бъдещи проекти с колаборация между клиника и предклиника. Клиниката и предклиниката са като близнаци - трудно могат да съществуват една без друга!
Какво липсва на преподаването по анатомия, за да бъде този предмет по-интересен и привлекателен на студентите?
В Катедрата по анатомия, хистология и ембриология преподаването по анатомия и хистология е на изключително високо ниво. Упражненията се водят от високоерудирани преподаватели, които посещават непрекъснато различни научни форуми и се стремят към нови знания и умения в тази научна област.
Мисля, че за да засилим интереса към нашата специалност трябва да осъществим по-близка колаборация с клиниката, и когато се преподава дадена система от човешкото тяло, това да се обвързва с основните клинични патологични изменения, които биха могли да се появят в бъдеще. .
Разкажете за научни проекти, в които вземате участие.
На този етап не участвам в университетски и извънуниверситетски проекти, поради това че работя активно над дисертационния си труд. Професионалните ми занимания извън това са свързани с Клуба по невронаука „Неврологика“ и с подготовката им за участие в конгреси и други научни форуми.
Подготвяме ги за това как се пишат научни съобщения за авторитетни международни издания с висок импакт фактор. Благодаря на другия съосновател и председател на клуба Пламен Пенчев, който е студент в пети курс в нашия университет за прекрасната колаборация помежду ни и със студентите.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Активно спортувам фитнес от две години. Обичам да слушам българска музика, да се разхождам сред природата и да пиша стихове.
Кои проекти искате да видите реализирани в близко бъдеще?
На първо място, както вече споменах искам успешно да защитя докторската си работа, а да взема и специалност. Заедно с мои колеги обмисляме да организираме в бъдеще лекции в различни училища за ученици от 10 и 11 клас с профилирана подготовка биология и химия по темата какво е медицината и денталната медицина, колко сериозни са тези професии и колко сериозно отношение трябва да имат към това, с което се захващат.
Адмирации. Успех.
Браво! Да е жив и здрав младият учен, да продължава да е толкова целеустремен и още много успехи!
Прекрасен млад лекар и човек. Познавам го от дете. Петьо, върви смело напред и постигни мечтите си. Запази доброто си сърце.
Световният ден за борба с възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) 19 май бе отбелязан със символи ...
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ще отдаде почита към всички служители на болницата, които са посветили жи ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Стиляна Аврамова: Около 70% от медицинските решения се базират на лабораторни резултати
18.05.2025 10:20:24 Невена ПоповаД-р Валентин Стоилов: Най-силният ми стимул да преподавам са колегите, които са се запалили по темата и следват насоките ми
11.05.2025 10:10:01 Невена ПоповаД-р Милица Дочева: Педиатрията е мисия, която изисква сърце, търпение и отдаденост
27.04.2025 09:50:33 Невена Попова