Д-р Петър-Преслав Петров: Пътят към голямата медицина започва от дисекционната зала

Д-р Петър-Преслав Петров е възпитаник на МУ Пловдив, където се дипломира през 2021 г.

През февруари 2022 година става хоноруван асистент в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на университета. В началото на януари 2023 година печели конкурс и заема редовно асистентско място в катедрата, започва и специализацията си по анатомия, хистология и цитология.

Научните интереси на д-р Петров са насочени към невроанатомията, както и към топографската анатомия на труп. Смята, че неговото призвание е науката и преподаването.

Той има многобройни участия на анатомични и неврохирургични конференции, както и научни публикации в същите направления.

Автор е на повече от 30 статии, 19 от които публикувани в списание с импакт фактор реферирано към световната база данни. Съавтор на ръководство по анатомия и хистология за студенти от медицинските колежи. 

Д-р Петров членува в Българския лекарски съюз и Българското анатомично дружество.   

Д-р Петров, какво Ви мотивира да се насочите към анатомията като поле за научна кариера и преподаване?

Специалността е основополагаща в обучението на всеки лекар, а и на всички други медицинските специалисти - дентални лекари, фармацевти и останалите медицински специалности.

Неразривната връзка между клиничната и предклиничната медицина е фундаментът на съвременната медицинска практика. Предклиничните дисциплини - анатомия, физиология, биохимия и патофизиология изграждат основата на медицинските знания, върху която се развива клиничното мислене.

Без това голямо теоретично ядро разпознаването на клиничната симптоматика, поставянето на правилни и навременни диагнози и провеждането на ефективно лечение биха били невъзможни.

Що се отнася до моя избор, аз го направих още в първи курс. Анатомията стана моята желана специалност съвсем рано, разбрах го в дисекционната зала, когато бях студент първа година в МУ -Пловдив, това беше в далечната 2015 г.

С годините интересът ми се увеличаваше все повече и повече. И днес изпитвам силен респект към тази наука и преподавателите, които са й се посветили.

Анатомията е част от мен, моята друга половина.

Как ще обясните слабия интерес от страна на млади лекари към тази специалност?

Изборът на бъдеща специалност за всеки медик е много индивидуален, той е свързан с усет и призвание.

Смея да твърдя, че интересът се увеличава през последните години и като цяло все повече новозавършили лекари искат да се занимават с предклинична медицина.

Но неголемият интерес към анатомията идва от огромния обем от материал по анатомия и хистология на човека, който трябва да бъде усвоен и преподаден в впоследствие на студентите, защото това са две специалности в една. Макар да е предклинична, това е една от най-тежките специалности в цялото следване по медицина.

От какви принципи се ръководите, когато се подготвяте за упражнение със студенти?

Принципът е един и е основен – човечност. Трябва да бъдем добри хора, за да бъдем добри лекари. Съпричастността е вторият елемент, който трябва да присъства в преподаването на тази трудна материя, която изучава човешкото тяло.

Как осъществявате връзка с колегите Ви от клиничните специалности?

Аз и всички в Научния клуб, на който съм съосновател и ментор - "Български студентски клуб по невронаука „Неврологика“, участваме всеки семестър на множество национални и международни научни прояви.

Научните конгреси са мястото за комуникация с колегите от различните клинични специалности, обменянето на опит, обсъждането на съвместни бъдещи проекти с колаборация между клиника и предклиника. Клиниката и предклиниката са като близнаци - трудно могат да съществуват една без друга!

Какво липсва на преподаването по анатомия, за да бъде този предмет по-интересен и привлекателен на студентите?

В Катедрата по анатомия, хистология и ембриология преподаването по анатомия и хистология е на изключително високо ниво. Упражненията се водят от високоерудирани преподаватели, които посещават непрекъснато различни научни форуми и се стремят към  нови знания и умения в тази научна област.

Мисля, че за да засилим интереса към нашата специалност трябва да осъществим по-близка колаборация с клиниката, и когато се преподава дадена система от човешкото тяло, това да се обвързва с основните клинични патологични изменения, които биха могли да се появят в бъдеще. .

Разкажете за научни проекти, в които вземате участие.

На този етап не участвам в университетски и извънуниверситетски проекти, поради това че работя активно над дисертационния си труд. Професионалните ми занимания извън това са свързани с Клуба по невронаука „Неврологика“ и с подготовката им за участие в конгреси и други научни форуми.

Подготвяме ги за това как се пишат научни съобщения за авторитетни международни издания с висок импакт фактор. Благодаря на другия съосновател и председател на клуба Пламен Пенчев, който е студент в пети курс в нашия университет за прекрасната колаборация помежду ни и със студентите.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Активно спортувам фитнес от две години. Обичам да слушам българска музика, да се разхождам сред природата и да пиша стихове.

Кои проекти искате да видите реализирани в близко бъдеще?

На първо място, както вече споменах искам успешно да защитя докторската си работа, а  да взема и специалност. Заедно с мои колеги обмисляме да организираме в бъдеще лекции в различни училища за ученици от 10 и 11 клас с профилирана подготовка биология и химия по темата какво е медицината и денталната медицина, колко сериозни са тези професии и колко сериозно отношение трябва да имат към това, с което се захващат.