Д-р Сабиха Али Айбаш:Педиатрията ме привлече с това, че съчетава висока отговорност и изключително чиста, искрена комуникация с пациента

Д-р Айбаш, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Още от ранна детска възраст обичах да чета, да търся отговори и да научавам нови неща. Родителите ми забелязаха това мое любопитство и винаги са ме насърчавали да се развивам и да следвам интересите си. Завършила съм езикова гимназия и многократно съм участвала в национални олимпиади и конкурси. Смятам, че изучаването на няколко езика едновременно ми помогна да изградя дисциплина, аналитично мислене и по-широк мироглед – качества, които естествено ме насочиха към медицината, една изключително всеобхватна и динамична наука.

Винаги съм обичала да предизвиквам себе си, а медицината е предизвикателство, което изисква силна воля, постоянство и решителност – именно това ме привлече към нея. 

Семейството ми винаги ме е подкрепяло и  не се е опитвало да влияе на избора ми на професионален път. Те ми дадоха свободата сама да открия своето призвание, но безспорно се зарадваха много, когато взех решението да бъда първият лекар в семейството. Това беше и една от мечтите на моята баба, която вече не е сред нас.

Що се отнася до учителите ми, те също изиграха важна роля – вярваха в мен, мотивираха ме и ме насърчаваха да постигам повече. Подготовката ми за кандидатстване по медицина не беше лека, но благодарение на упорит труд, постоянство и силна мотивация успях да постигна резултат, който дори самата аз не съм си представяла – трето място в класирането за специалност „Медицина“ в Медицински университет – София. Това беше момент, който окончателно затвърди увереността ми, че съм избрала правилния път.

Със сигурност преподавателят, когото никога няма да забравя, е моят учител по пропедевтика на вътрешните болести д-р Владов. Още по време на упражненията в предклиника той ме научи не само на практическите основи и прецизното снемане на статус, но и на логиката в медицината и начина на клинично мислене. Преподавателите ми по педиатрия и инфекциозни болести също ме вдъхновиха и ме научиха на отношение към пациента, емпатия и отдаденост към професията.

Имате и опит както болногледач още през студентските си години. Какво научихте от този първи досег с медицинската професия? 

Именно в този първи досег с медицинската професия се докоснах до истинската същност на страданието и човешката уязвимост. Срещнах хора, които бяха сами, без близки и подкрепа, и разбрах колко много може да означава една блага дума, внимание или мил жест. Този опит ме научи не само на съпричастност и човечност, но и да реагирам бързо и адекватно в ситуации, които изискват това. Освен това придобих много практически умения – нещо, което според мен е изключително важно за всеки бъдещ лекар.

Кога взехте решение да специализирате педиатрия? С какво Ви привлече тази специалност?

Решението да се насоча към педиатрията се оформи по време на кратък, но много значим период, в който имах възможност да работя в детско отделение. Този опит се оказа напълно достатъчен, за да осъзная, че това е моят професионален път. След като станах майка това още повече се затвърди. 

Педиатрията ме привлече с това, че съчетава висока отговорност и изключително чиста, искрена комуникация с пациента. Работата с деца изисква не само медицински знания, но и подход, основан на доверие, спокойствие и умение да „говориш“ на езика на малките пациенти, които са истински герои. За мен именно това прави специалността различна и изключително ценна. 

Разкажете за първите си стъпки като млад лекар специализант. Какво Ви носи най-голямо удовлетворение, с какви трудности се сблъсквате?

Първите ми стъпки като млад лекар специализант бяха предизвикателни и непознати, защото за мен това беше преходът от студентската среда към ролята на лекар, който вече носи реална отговорност за пациентите и взима самостоятелни решения. Срещата с клиничната практика в този ѝ най-истински вид изискваше бърза адаптация, концентрация и увереност.

Най-голямо удовлетворение ми носи моментът, в който виждам подобрение в състоянието на пациентите и усещането, че съм била полезна в процеса на тяхното лечение и възстановяване. Особено ценни за мен са контактът и доверието с пациентите и техните семейства.

Разбира се, не липсват и трудности – напрежението в натоварена клинична среда, емоционалната тежест на някои случаи и необходимостта постоянно да се усъвършенствам. Често е предизвикателство да предадеш сложна медицинска информация по разбираем начин, като същевременно изградиш доверие и постигнеш „златна среда“ в общуването. Въпреки това възприемам тези предизвикателства като естествена част от професионалния ми растеж.

Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интересни и предизвикателни?

Най-интересни и предизвикателни за мен са състоянията в детската възраст, при които клиничната картина се променя бързо и изисква прецизна оценка и навременна реакция. Особено внимание за мен представляват диференциално-диагностичните случаи, при които е необходимо добро клинично мислене и цялостен подход към пациента.

Предизвикателни са и ситуациите, в които трябва да се вземат решения в контекста на комуникацията с родителите, съчетано с бързо променящото се състояние на детето. Това прави специалността динамична и изискваща постоянна концентрация, наблюдателност и добра клинична преценка.

Как виждате професионалното си развитие-какво искате да постигнете в близко и по-далечно бъдеще?

В близко бъдеще целта ми е да надградя своите знания и практически умения, да се усъвършенствам  и да придобия специалност по педиатрия. Стремя се да развивам клиничното си мислене и да бъда максимално полезна за пациентите си.

В по-далечна перспектива бих искала да продължавам да се развивам чрез постоянно обучение и практика.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които посрещате трудностите и предизвикателствата на ежедневието?

Най-силно ценя добрата екипна среда в отделението и подкрепата, която получавам както от началника на отделението по детски болести в УМБАЛ „Софиямед“ д-р Римпова, така и от целия колектив. За мен изключително важни са доверието и вярата, които ми се гласуват в ежедневната работа, както и възможността за открита комуникация.

Оценявам също така средата, която насърчава професионалното развитие и дава възможност за кариерно израстване, защото именно тя мотивира и подпомага непрекъснатото усъвършенстване като лекар.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

В личен план най-добре си почивам, когато прекарвам време със семейството си сред природата – това ме зарежда и ми помага да се откъсна от динамиката на ежедневието. Много обичам и да рисувам, макар че напоследък рядко намирам време за това.

Какво искате да пожелаете на онези Ваши близки, приятели и учители, които са Ви подкрепяли в избора да станете лекар и в първите стъпки в професията?  

Бих искала да изкажа искрената си благодарност към моите родители, семейството, учителите, приятелите и всички близки, които са били до мен и са ме подкрепяли по пътя ми към медицината. Тяхната вяра в мен, търпението и насърчението им са били решаващи във всеки етап от моето развитие.

Пожелавам им здраве, спокойствие и удовлетворение от живота, както и радост от това, че са част от моето израстване като лекар и човек.