Д-р Светлана Славова: Призванието е нещо, което се избира със сърцето

Д-р Светлана Славова е родена във Варна. Завършила е медицина в СУ „Климент Охридски“ 2013 год. Работи 1 година като ординатор в клиника по нефрология в УМБАЛ  Лозенец, след което започва специализация в УМБАЛ Александровска. В момента е част от екипа на Клиника по нефрология и трансплантация в същата болница.

Д-р Славова, как решихте да се посветите на лекарската професия? 

Медицината не беше пътят, по който първоначално исках да поема. За разлика обаче от математиката и историята, химията и биологията ми се отдаваха с лекота. Когато трябваше да избирам какво да уча, бях категорична. В семейството нямаше друг лекар и бяха доста учудени родителите ми, но не и сестра ми – тя дори веднъж подметна, че трябва да запиша медицина. Още в първия месец от следването си осъзнах, че съм взела правилното решение. Призванието е нещо, което се избира със сърцето.

Кои бяха най-добрите Ви учители по време на следването - онези, които изиграха най-голяма роля за формирането Ви като личност и лекар?

Имах възможността да се докосна до опита и знанията на прекрасни колеги. Един от най-любимите ми преподаватели ще остане асистентът ми по нефрология, вече доц. Димитрова – тя е моя пример за всеотдаен на работата си лекар, с голямо сърце и прекрасен колега, готов да ти помогне винаги когато имаш нужда. Никога няма да забравя отношението и вниманието, което тя отделяше на всеки един пациент.

Какво предопредели избора Ви да станете нефролог?

Смених доста желания – педиатрия, офталмология, пулмология. Смятам, че много неща предопределят избора за специалност – като започнем от ежедневието, което би могъл да имаш на работа, работната среда, с която се сблъскваш докато прекарваш време в отделението, пациентите и техните близки и удовлетворението, което те обзема, когато помогнеш на някого. Разбира се, любимият ми преподавател имаше голяма роля в избора ми. Смятам, че нефрологията е специалност, която още много ще се развива и има доста предизвикателства, особено по отношение на клиничната нефрология.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в общуването с Вашите пациенти?

То е съществена част от лекарската професия, която ако е твоето призвание в края на деня не се чувстваш, че си бил на работа. Разбира се винаги добре свършената работа си е повод за гордост.

Кои според Вас са най-сериозните пречки пред трансплантациите у нас и могат ли те да бъдат преодолени?

Демографската криза и застаряващото население с вече придружаващи заболявания са основната причина за малкия брой донори, подходящи за органна трансплантация и, за съжаление, трудно преодолим фактор. Част от усилията са насочени към обучения към екипите в съответните центрове.

В каква насока бихте искали да се развивате в научната – като изследовател, кои специфични теми и проблеми от областта на нефрологията и трансплантологията са най-интересни и предизвикателна за Вас?

Една от най-интересните за мен част от клиничната нефрология е свързана с терапията на хроничните гломерулни заболявания – достигането на ремисия на болестния процес понякога отнема дълго време и тогава е предизвикателство да можем да предотвратим развитието на хронична бъбречна недостатъчност. Не рядко се наблюдава и резистентност към терапията, налагаща промяна, която коства допълнително време. За съжаление не рядко са и случаите, в които пациентите, потърсили нефролог са вече в краен стадии на хронично бъбречно заболяване, което вече налага диализно лечение. Хроничните бъбречни заболявания могат да преминат години без симптоматика и профилактичните изследвания биха ни помогнали за ранното им откриване.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното си време прекарвам със семейството си- обичам да пътуваме и да караме колело. В последно време ходим на вилата, където се радвам на тишина и спокойствие.

Кой е водещият етичен принцип, който се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в отношенията си с колегите?

Най-важно е взаимното уважение - това е основата на една спокойна работна среда. Когато има напрежение в отношенията лекарите спират да ходят с желание на работа, неглижират се пациентите, които накрая страдат най-много. Неудовлетворението нараства и се затваря порочен кръг. Имам удоволствието да работя в момента с прекрасен екип, където тези проблеми не са на дневен ред.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите учители в нефрологията?

Да не спират да вдъхновяват младите колеги в професионалния им път и бих желала да им благодаря – без тях нямаше да бъда лекарят който съм в момента.