Д-р Тихомира Георева: Моята мисия е да променям стереотипите и крайностите в храненето

Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и нутриционист в УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив. Тя е автор на специални режими за справяне със затлъстяването и борба с метаболитния синдром, предиабет, подагра, различни гастроинтестинални заболявания. Тези режими най-общо включват здравословна диета, физическа активност и поведенческа терапия. Преглежда също в ДКЦ „Пълмед“ и ДКЦ „Бургасмед“ в Бургас.

Д-р Георева, защо избрахте да се посветите на медицината?

От дете знаех, че ще стана лекар. Израснала съм в обикновено семейство, родителите ми не са лекари, но интелигентни хора, които са ме учили на първо място да бъда добър човек, да помагам и да следвам мечтите си, колкото и предизвикателства да имам по пътя. Когато бях малка, диагностицираха дядо ми с рак. Грижех се за него и му обещах един ден да мога да лекувам хората и да помагам. Медицината за мен не е просто работа, а призвание.

Как решихте да станете гастроентеролог?

Гастроентерологията е много интересна и всеобхватна специалност. Хубавото при нея е, че виждаш резултатите при ефективно лечение, съчетано с правилен хранителен режим. Повечето от гастроинтестиналните заболявания имат пряка връзка с храненето. Прогнозата на рака на дебелото черво е изключително благоприятна и над 90% протича с излекуване, когато заболяването се диагностицира в ранен етап. Затова профилактиката е на първо място.

Имате още една интересна специализация – по нутрициология. Това е повод да Ви попитам с какво Ви грабна тази област на медицинското знание – науката за храненето?

Нутрициологията е много интересна наука. Тя ни учи не само как да се храним, но това е начин на живот.

Бичът на съвремието ни като метаболитен синдром и синдром на дразнимото черво имат пряка връзка с храненето. Връзката мозък - черво е много тясна и неразделна. Стресът провокира хранителни нарушения, както и обратното. Неправилното хранене е ,,стрес” за организма и изводът е, че двете не са взаимно изключващи се, а са част от един порочен кръговрат.

Кои са учителите Ви, които са допринесли най-много за формирането Ви като личност и специалист?

Учителите ни са тези, които не ни потупват по рамото. Нашите учители са нашите критици.

Един от тях е доц. Боянов, ръководителят на Отделението по гастроентерология в „Пълмед“, в което постъпих на работа веднага след университета. Той ми е давал и дава най-ценните уроци. Строг, но справедлив, той ме научи, че всяко нещо трябва да се извоюва, най-вече уважението. Трябва да бъдеш компетентен и самокритичен и винаги да даваш повече от себе си и да приемаш пациентите си като свои близки и роднини.

Имате впечатления като консултант по нутрициология в два големи града – Пловдив и Бургас. Какво кара хората да търсят консултация по въпросите на храненето и диетите?

Храната е необходимост, а да се храним правилно, за да сме здрави - е изкуство.

На пациентите им е омръзнало да пият само хапчета, които замаскират оплакванията им за определен период от време. Целта ми е комплексен подход към пациента, чрез правилния режим да излекуваме причините, а доста често те се дължат на неправилен подбор на хранителни нутриенти и тяхното неправилно съчетание.

А кои са по-активни – жените или мъжете?

Напоследък забелязвам тенденция на активност в полза на мъжете.Те искат да са суетни наравно с жените да изглеждат добре и впечатленията ми са, че започват да  обръщат по-голямо внимание на външния си вид.

Какви проблеми диагностицирате най-често?

Най-честият проблем сред пациентите е чувството за тежест и подуване, дискомфорт, бързо огладняване и умора след хранене.

Отминава ли според Вас времето на псевдолечението, псевдодиетите и псевдолечителите, с характерните за тях крайни подходи – лечение с глад, водни диети и други подобни?

Това е моята мисия, да променям стереотипите и крайностите, тъй като всяка една рестрикция и вманиачаване отключват дълбоки психологически травми.

Кои теми и проблеми от гастроентерологията и нутрициологията намирате за особено интересни и предизвикателни и бихте искали да им посветите повече време и усилия в изследователски план в бъдеще?

Една от тях е синдромът на дразнимото черво. От него страдат предимно млади хора на възраст между 16 и 30г., но може да се срещне във всяка възраст, като съотношението мъже-жени е приблизително 1:2.Честотата му в развитите страни достига 11.2-20% от общата популация и представлява около 50% от всички стомашно-чревни заболявания.

Стресът е друг ключов фактор, който провокира синдрома на дразнимото черво. Изнасям лекции относно темата хранене и стрес, която може да е бъдещата ми докторантура.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Харесва ми да пътувам, да опознавам различни народи и култури, техните храни и билки.

Как си почивате най-добре?

На първо място е разтоварването след тежък работен ден с тренировка, разходка сред природата или хубава книга.

Коя своя мечта искате да видите реализирана през новата година?

Искам да продължа развитието си в научен план в диетологията, да видя все повече излекувани хора, да създам мотивация и да видя блясъка и надеждата в очите им от постигнатите резултати и да променям стереотипите за здравословното хранене. Имам предвид вторачването в броя на калориите, предпочитанията към продукти с намалена масленост, вярването, че мазнините в храната омазняват черния дроб и повишават холестерола, както и мита, че чрез гладуване се свалят мазнините около корема.

И в края на нашия разговор нека Ви попитам какво поведение по отношение на храните и храненето не бихте препоръчали в тези студени зимни дни?  

Не препоръчвам тежките обилни вечери, съчетани с консумация и смесване на различни видови храни. Не препоръчвам късното хранене и храненето под стрес.