Проф. д-р Дора Златарева е ръководител на Катедрата по образна диагностика в МУ – София и част от екипа на клиниката в УМБАЛ „Александровска“.
Автор е на повече от 100 научни публикации в български и чужди периодични издания, членува в шест международни научни дружества, поканен лектор на множество европейски научни събития.
Президент на Дивизията по неврорентгенология на Европейския съюз на медицинските специалисти – (UEMS). Освен в областта на неврорентгенологията и детската неврорентгенология. Научните ѝ интереси са и в областта на ПЕТ/КТ онкология, антропоанатомия, гинекологична патология.
Участва в редица международни проекти. Днес разговаряме с проф. Златарева за резултатите от проведения наскоро в Пловдив 19-ти конгрес на Българската радиологична асоциация.
Проф. Златарева, 19-ият конгрес на Българската асоциация по радиология (БАР) е вече в историята. Каква е равносметката от форума?
За разлика от предходните конгреси на БАР, основният фокус на 19-ия конгрес бяха младите хора, младите колеги, които правят първите си стъпки в медицината и в специалността. В три сесии основни участници бях студенти с интереси в радиологията и специализанти. Горда съм, че успяхме да ги вдъхновим и да им покажем доверие, защото те имат нужда точно от доверие и насърчаване.
Техният ентусиазъм бе голям, представиха се отлично и много достойно в една взискателна академична среда. За мен е важно, че усетиха подкрепата на по-опитното поколение. Усетих, че са горди от това, че ги взимаме насериозно и им предоставяме шанс да бъдат част от радиологичната общност. Мисля, че форумът ще бъде запомнен точно с това.
За мен беше показателно, че три наши млади асистентки, които се обучават в най-добрите европейски радиологични центрове – в Генуа, Амстердам и Виена, се върнаха за кратко, за да вземат участие в конгреса. Те прекъснаха специализацията си и представиха своите доклади, което доказва тяхното отговорно отношение и желание да се развиват в специалността.
Къде се намира в развитието си нашата радиологична школа днес?
У нас се прилагат всички най-съвременни методи за образна диагностика, за нуклеарна диагностика и лъчетерапия, хибридните техники, а така също и за интервенционално лечение под образен контрол, каквато е например интервенционалната рентгенология. Радиологията, която обединява много и различни области се развива много динамично, непрекъснато навлизат нови технологии и нови методи. Трите наши млади колеги, за които споменах, както и моят опит в чужбина потвърждават, че у нас са въведени всички иновативни методи, които се прилагат в най-добрите европейски центрове.
Върху кои теми беше фокусирана научната програма на форума?
Преди всичко ще вметна, че в този форум не се обсъждаха аспектите на ултразвуковата диагностика, защото тя само в редки случаи дава дефинитивната диагноза, а от друга страна на тази проблематика са посветени много други научни прояви.
Програмата беше разнообразна, посветихме две сесии на образната диагностика на централната нервна система, глава и шия, други сесии бяха фокусирани върху абдоминалната образна диагностика с онкологична насоченост, както и на детската невроронтгенология, която бе особено добре застъпена. Ще отбележа, че като лектори взеха участие най-известните и изявени европейски специалисти в различни области на радиологията. Част от тях изнесоха лекции в рамките на ESOR – Visiting Professorship Programme, които предизвикаха голям интерес и бяха много посетени. Като почетен член на БАР бе награден професор Андрея Роси за приноса му към българската неврорентгенология.
Техническата изложба даде възможност непосредствено да се запознаем с новите технологии в нашата област – като например технологиите за визуализация на образи, за подобряване на качеството на CT и MRT изследванията, платформите за анализ и обработка на образи, както и за дистанционния достъп в образната диагностика. Включени бяха също така теми от областта на интервенционалната неврорентгенология – една област, която се развива все по-успешно у нас и има своите много изявени и известни по цял свят представители като проф. Станимир Сираков от нашата Катедра по образна диагностика и лекарите от екипа му. Като цяло интервенционалните процедури през съдов и извънсъдов достъп стават все по-привлекателна област и все по-млади колеги се ориентират към тях.
На какво ниво е взаимодействието с колегите Ви от клиничните специалности – обикновено по-малко се знае за лекаря специалист по образна диагностика, неговата работа остава някак „зад кадър“?
Категорично тази представа е останала от миналото. Работим все по-тясно, а образната диагностика е възприета за клинична специалност.
На форума бяхме поканили водещи наши кардиолози, онколози, химиотерапевти и лъчетерапевти, невролози, гастроентеролози, които представиха лекции и участваха в обсъжданията.
Държа да подчертая, че именно тази добра съвместна работа позволи през последните години значително да се подобри ранната диагностика, да се прецизират индикациите за дадено лечение и да се разчита на пълноценното му проследяване за дълго време с възможност за модифициране на терапевтичните схеми. Това е от особена важност за онкологичните пациенти, които получават таргетни и биологични терапии. Но така също и за други, които имат възпалителни заболявания на белия дроб или на гастроинтестиналната система.
Специалисти по образна диагностика участват в много съвместни проекти, в това число и международни. Добър пример е съвместната ни работа с екипа на проф. Ивайло Търнев по проекти, посветени на изследванията на невромускулните заболявания. Това е една много плодотворна работа, в която резултатите са видими и срещат признание от европейската научна общност.
Отново ще повторя, че съвременната радиология се развива много интензивно и този процес ще продължи. Като пример мога да посоча изследванията на фетална морфология и in utero интервенциите под MRT контрол, проучванията за биомаркерите при дегенеративни заболявания на централната нервна система и онкологичните заболявания.
Как виждате бъдещето на подобни научни форуми?
Като новоизбран научен секретар на Българската асоциация по радиология бих искала да успеем да организираме и научни конференции в периода между два конгреса. Този диалог е важен и необходим. Зависи от това каква финансова подкрепа ще намерим, за да тръгнем към организирането. Мултидисципилнарните обсъждания са важни, у нас обаче не се набляга много на тях. Бих искала това да се промени и да работим и в тази посока.
Използвам случая да съобщя, че на конгреса бе избран нов председател на Българската асоциация по радиология – това е проф. Николета Трайкова от МУ – Пловдив.
Около 3,3 млн. възрастни в САЩ имат синдром на хроничната умора, сочат нови данни, оповестени от ...
В договорите на всички директори на държавни болници има клауза, че могат да бъдат освободени по ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...