Проф. Дора Златарева: Предоставихме шанс на младите да бъдат част от радиологичната общност

Проф. д-р Дора Златарева е ръководител на Катедрата по образна диагностика в МУ – София и част от екипа на клиниката в УМБАЛ „Александровска“.

Автор е на повече от 100 научни публикации в български и чужди периодични издания, членува в шест международни научни дружества, поканен лектор на множество европейски научни събития.

Президент на Дивизията по неврорентгенология на Европейския съюз на медицинските специалисти – (UEMS). Освен в областта на неврорентгенологията и детската неврорентгенология. Научните ѝ интереси са и в областта на ПЕТ/КТ онкология, антропоанатомия, гинекологична патология.
Участва в редица международни проекти. Днес разговаряме с проф. Златарева за резултатите от проведения наскоро в Пловдив 19-ти конгрес на Българската радиологична асоциация.

Проф. Златарева, 19-ият конгрес на Българската асоциация по радиология (БАР) е вече в историята. Каква е равносметката от форума?

За разлика от предходните конгреси на БАР, основният фокус на 19-ия конгрес бяха младите хора, младите колеги, които правят първите си стъпки в медицината и в специалността. В три сесии основни участници бях студенти с интереси в радиологията и специализанти. Горда съм, че успяхме да ги вдъхновим и да им покажем доверие, защото те имат нужда точно от доверие и насърчаване.

Техният ентусиазъм бе голям, представиха се отлично и много достойно в една взискателна академична среда. За мен е важно, че усетиха подкрепата на по-опитното поколение. Усетих, че са горди от това, че ги взимаме насериозно и им предоставяме шанс да бъдат част от радиологичната общност. Мисля, че форумът ще бъде запомнен точно с това.

За мен беше показателно, че три наши млади асистентки, които се обучават в най-добрите европейски радиологични центрове – в Генуа, Амстердам и Виена, се върнаха за кратко, за да вземат участие в конгреса. Те прекъснаха специализацията си и представиха своите доклади, което доказва тяхното отговорно отношение и желание да се развиват в специалността.

Къде се намира в развитието си нашата радиологична школа днес?

У нас се прилагат всички най-съвременни методи за образна диагностика, за нуклеарна диагностика и лъчетерапия, хибридните техники, а така също и за интервенционално лечение под образен контрол, каквато е например интервенционалната рентгенология. Радиологията, която обединява много и различни области се развива много динамично, непрекъснато навлизат нови технологии и нови методи. Трите наши млади колеги, за които споменах, както и моят опит в чужбина потвърждават, че у нас са въведени всички иновативни методи, които се прилагат в най-добрите европейски центрове.

Върху кои теми беше фокусирана научната програма на форума?

Преди всичко ще вметна, че в този форум не се обсъждаха аспектите на ултразвуковата диагностика, защото тя само в редки случаи дава дефинитивната диагноза, а от друга страна на тази проблематика са посветени много други научни прояви.

Програмата беше разнообразна, посветихме две сесии на образната диагностика на централната нервна система, глава и шия, други сесии бяха фокусирани върху абдоминалната образна диагностика с онкологична насоченост, както и на детската невроронтгенология, която бе особено добре застъпена. Ще отбележа, че като лектори взеха участие най-известните и изявени европейски специалисти в различни области на радиологията. Част от тях изнесоха лекции в рамките на ESOR – Visiting Professorship Programme, които предизвикаха голям интерес и бяха много посетени. Като почетен член на БАР бе награден професор Андрея Роси за приноса му към българската неврорентгенология.

Техническата изложба даде възможност непосредствено да се запознаем с новите технологии в нашата област – като например технологиите за визуализация на образи, за подобряване на качеството на CT и MRT изследванията, платформите за анализ и обработка на образи, както и за дистанционния достъп в образната диагностика. Включени бяха също така теми от областта на интервенционалната неврорентгенология – една област, която се развива все по-успешно у нас и има своите много изявени и известни по цял свят представители като проф. Станимир Сираков от нашата Катедра по образна диагностика и лекарите от екипа му. Като цяло интервенционалните процедури през съдов и извънсъдов достъп стават все по-привлекателна област и все по-млади колеги се ориентират към тях.

На какво ниво е взаимодействието с колегите Ви от клиничните специалности – обикновено по-малко се знае за лекаря специалист по образна диагностика, неговата работа остава някак „зад кадър“?

Категорично тази представа е останала от миналото. Работим все по-тясно, а образната диагностика е възприета за клинична специалност.

На форума бяхме поканили водещи наши кардиолози, онколози, химиотерапевти и лъчетерапевти, невролози, гастроентеролози, които представиха лекции и участваха в обсъжданията.

Държа да подчертая, че именно тази добра съвместна работа позволи през последните години значително да се подобри ранната диагностика, да се прецизират индикациите за дадено лечение и да се разчита на пълноценното му проследяване за дълго време с възможност за модифициране на терапевтичните схеми. Това е от особена важност за онкологичните пациенти, които получават таргетни и биологични терапии. Но така също и за други, които имат възпалителни заболявания на белия дроб или на гастроинтестиналната система.

Специалисти по образна диагностика участват в много съвместни проекти, в това число и международни. Добър пример е съвместната ни работа с екипа на проф. Ивайло Търнев по проекти, посветени на изследванията на невромускулните заболявания. Това е една много плодотворна работа, в която резултатите са видими и срещат признание от европейската научна общност.

Отново ще повторя, че съвременната радиология се развива много интензивно и този процес ще продължи. Като пример мога да посоча изследванията на фетална морфология и in utero интервенциите под MRT контрол, проучванията за биомаркерите при дегенеративни заболявания на централната нервна система и онкологичните заболявания.

Как виждате бъдещето на подобни научни форуми?

Като новоизбран научен секретар на Българската асоциация по радиология бих искала да успеем да организираме и научни конференции в периода между два конгреса. Този диалог е важен и необходим. Зависи от това каква финансова подкрепа ще намерим, за да тръгнем към организирането. Мултидисципилнарните обсъждания са важни, у нас обаче не се набляга много на тях. Бих искала това да се промени и да работим и в тази посока.

Използвам случая да съобщя, че на конгреса бе избран нов председател на Българската асоциация по радиология – това е проф. Николета Трайкова от МУ – Пловдив.