Ако не работя ортопедия и травматология, с медицина няма да се занимавам

Д-р Александър Илиев е на 36 години. Роден е във Велико Търново, но е израснал в Елена. Завършва едновременно гимназия в Елена през 2000г. и приравнява английски език като частен ученик в езиковата гимназия във Велико Търново. През 2008 г. се дипломира в МУ-София, като от първи курс до дипломирането си работи като санитар и доброволец в операционна в „Пирогов“. В спешния институт взима и специалност и работи в Четвърта клиника по ортопедия и травматология до януари 2018 г. Сега завежда второ отделение на клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Анна“. Пред Zdrave.net д-р Илиев разказа пътя, който е извървял, за да стана един от най-добрите млади травматолози у нас.

Д-р Илиев, защо избрахте медицината за своя професия?

Някаква конкретна причина не мога кажа.Всеки е имал контакт с лекари и страха от бялата престилка е огромен, когато си дете. Химията беше любимия ми предмет като ученик. Ходил съм на олимпиади, стигал съм дори до последния кръг. Паралелно с химията вървеше и биологията, за да се кандидатства медицина и реших – медицина. 2002 г. кандидатствах, защото преди това служих.

Бил сте войник?

Да, аз съм един от малкото млади лекари, които са служили. Бях в казармата 2001 г.,когато се служеше девет месеца. Не беше крайно лошо преживяване. Ни най-малко, напротив. Останах с много приятели, с които поддържам връзка.През 2000 г., когато завърших средното си образование кандидатствах в МУ-Плевен и МУ-София. Приеха ме в Плевен, но аз исках в София. Когато се уволних от казармата седнах да чета отново и през 2002г. бях приет в МУ-София.

Защо избрахте ортопедията и травматологията за своя специалност?

За разлика от повечето си колеги, още в началото на следването си се двоумях какъв искам да стана. Задавах си го всеки ден този въпрос, защото в университета първите три-четири години няма практически занимания кой знае колко сериозни, а има трупане на теоретични знания. Аз съм такъв човек, че трябва да видя нещо, да го пипна, за да мога да го осмисля и осъзная. Първата година се започва с анатомия и първото упражнение по анатомия е кости. Запознаване с човешкия скелет. И оттам реших, че това ще бъде специалността. От втория-третия месец като студент отидох в „Пирогов“, защото много исках да се науча на травматология. Започнах като санитар. И от 2002 г. шест години плътно бях такъв. Имаше опция в спешния кабинет да работиш като гипсовъчен санитар. Нещо, което за мен беше уникално. Там бяхме с един мой колега – д-р Милев. Пристига някой със счупена ръка или крак, преглежда се от специалист и влиза в т.нар. гипсовъчна, за да бъде подготвен дали да се имобилизира крайника, да се направи някаква друга манипулация или да се подготви за операционната и оттам го поемаме ние. Плюсът беше, че на базата на големия приток на пациенти, до нас стигаше много работа. Студент съм първи курс, още не съм изучил анатомията и физиологията, обаче почвам да намествам ръце. Виждам как изглежда счупването. Колегите идват и викат: Айде, ти си студент, давай, намести, изпъни, сложи този гипс. Правил съм по 200 гипса само до обяд. Представяте ли си за каква практика става въпрос? Впоследствие като завърших и започнах да работя като лекар протежетата и всички близки на началници и колеги, които трябваше да бъдат гипсирани, ги гипсирах аз. Хората се чудеха: „аз идвам при доцент или професор, а ме гипсира д-р Илиев. Защо?“ И им се отговаряше: „Той работеше тук шест години, няма кой по-добре да ти направи гипса!“ Честно казано, изпитвам страхотно удоволствие от специалността, не от професията. Когато преминах вече клиничното обучение в университета, бях категоричен: Ако не работя ортопедия и травматология, аз с медицина няма да се занимавам. И от четвърти курс започнах да доброволствам в операционната с различни колеги от „Пирогов“. Доц. Асьов беше човекът, който наистина обръщаше внимание на младите колеги. Още бях в четвърти курс, когато с д-р Милев ни взимаше в операционната. Взел съм анатомия, обаче има патоанатомия, патофизиология, хирургия, вътрешни болести, а той ни вкарваше и ми казваше: Сашко, застани там, айде направи това! Този човек започна да ни обръща повече внимание от другите колеги, станахме близки и се формирахме като екип.

Само за да виждате как изглежда теорията на практика ли започнахте работа като санитар?

Не. Не исках да бъда лекар, който завършва медицина и започва да се чуди какво да прави. Имаше период от нулеви години. Т.е. завършваш медицина и в един момент няма какво да правиш. Нямаш заплата и нямаш работа. Дипломата по медицина ти дава само един трамплин, за да кандидатстваш за специалност. Аз исках да се внедря в „Пирогов“, да ме познават, за да имам възможност после да започна да работя. И се получи. Декември 2008 г. се дипломирах, януари 2009г. буквално ми казаха „подавай си документите“. Имаше свободно място в Четвърта клиника по ортопедия и травматология тогава, доц. Асьов работеше във втора. И от 2009 до началото на 2018 г. работех там. Започнах работа и след това кандидатствах за специализация. Беше лошо организирана системата, защото ако не бях започнал да работя и не получавах някаква заплата, нямаше опция за финансиране. Специализацията беше платена, затова се наложи да работя на още две места. Това го знаеше само жена ми, която е с мен от първия ми ден като студент. Работил съм като представител, работил съм по спешни медицински центрове, давал съм нощни дежурства. Не мога да кажа, че съм недоволен от това, което се случи в годините. Напротив. Получих доста добра основа за бъдещето ми развитие, което поддържам с постоянни курсове и ходене по света.  Не го правя от някаква амбиция, а защото за мен е важно пациентът като дойде в кабинета да получи адекватния отговор. Обичам да обяснявам на пациентите, да ги информирам какво им предстои. Като вляза в операционната винаги мисля, че аз или мой роднина може да е на масата. Колегите ми и приятелите знаят, че съм такъв - педантичен, обичам всичко да е чисто, подредено, да е направено както трябва.

Защо напуснахте „Пирогов“?

В годините в болницата нещата се промениха драстично. Никога няма да кажа лоша дума за болницата, в която се оформих като лекар и специалист. Устроих семейството и живота си в непосредсвена близост до болница „Пирогов“, но така се случи, че дойдох в „Св. Анна“. Д-р Нешев, който ми е колега и приятел и с когото работих в Четвърта травматология, дойде тук преди нас. Преди време на един от конгресите ни по Ортопедия и травматология,на който се видяхме, на шега ни каза - вие защо не дойдете. Обаче в един момент дойде предложение от доц. Асьов, който ме извика в кабинета си и ми каза - отиваме там, идваш ли?, изобщо не се поколебах. Освен това д-р Близнаков ни създаде страхотни условия за работа. Клиниката от един работещ етаж вече е два, имаме първо и второ отделение, имаме страхотна леглова база и от три операционните станаха шест. Имаме и много добре организирано спешно отделение, което си пролича при катастрофата на магистрала „Тракия“ през пролетта.

Вие сте специалист и при поставяне на изкуствени стави. Какъв е методът, който използвате?

Използвам един достъп при поставяне изкуствените тазобедрени стави,който в страната ползват най-много още петима колеги. Това е модификацията на Рьотингер за предно-страничен достъп или атравматично достигане до тазобедрената става. Разликата между този достъп и конвенционалните е, че тук не се дезинсерират,не се отделят мускулите. Операцията се състои в минимална увреда на меките тъкани, за да се стигне до тазобедрената става, поставяне на изкуствена такава. На 3-я, 4-ия ден има пациенти,които ходят без помощни средства. Резултатите са наистина впечатляващи. 

Как успявате да се предпазите от прегряване?

Аз съм работохолик. Това се отразява на семейство ми, не го крия. И в събота, и в неделя идвам да си видя пациентите, не заради друго, а защото (макар и да прозвучи нескромно) съм отговорен и искам да знам кое как е минало и дали хората са доволни или не. Разбира се, не всеки пациент е напълно доволен, но крайно недоволни нямам. Как релаксирам? Имам една дъщеричка, която след месец ще направи 4 години. Старая се всяка свободна минута да съм с нея. Дори съм зарязал приятели и излизания.Взимам я в 5 часа от детска градина и до 8 сме по паркове и градинки. Тя беше на годинка и нещо, когато катерехме Витоша. Иначе не съм толкова активен спортист.С приятели играем футбол. Футболът ми е страст. Половината от отбора сме го оперирали. Доказахме, че се справяме, всички се върнаха на терена.

Сега е „сезонът“ на мотористите, често ли постъпват при вас?

Изобщо не съм почитател на този тип моторни превозни средства. Имам близки, приятели и не малко пациенти са минали през нас, след катастрофа с мотор. Всеки път им казвам да не се качват повече на мотора, но не би. Имам пациент, който си счупи двете подбедрици. Двата крака му бяха счупени под ъгъл 90 градуса. Оперирах го в „Пирогов“ преди 6-7 години. Сглобихме го и той е добре. Сега преди месец дойде с жена си, на която трябва да оперирам майка й, и пристига с каската и ми обяснява какъв хубав мотор си е купил. Това е страст. Ако могат малко да я овладеят, би било добре. Има и неизбежни последствия - стига се и до ампутации. Вярно е, че има много добри протези, но твоето си е твое и е много различно от протезата.