Аркади Шарков: Някой подвежда министъра да оптимизира администрациите, които най-много работят

Националният съвет за цени и реимбурсиране (НСЦЛРП) е една от най-добре работещите администрации в системата на здравеопазването, включително разработваща собствени мобилни апликации. Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков по повод предложението на МЗ съветът да се влее в структурата на Министерството.

„От една страна НСЦРЛП изгради прозрачна и дигитализирана система за регулиране на лекарствата, която беше отличена през 2019 г. с европейска награда. Тази система е скелетът, върху който работят Националната здравноинформационна система и системата за проследяване на лекарствените продукти СЕСПА и има риск някоя от тези системи да спре да работи ефективно. Когато говорим за промяна на модела и оптимизация на администрацията, трябва да конкретизираме коя точно администрация ще оптимизираме. В този кюп слагам и РЗИ, защото те бяха институциите, които спомогнаха за разпределянето на ваксините срещу COVID по време на пандемията, за проследяване на ваксинационния процес и като гръбнак за националната сигурност по време на пандемии. Считам, че някой подвежда министъра да оптимизира администрациите, които най-много работят и да ги превърне в отдели в самото Министерство“, каза Шарков.

Той допълни, че НСЦРЛП е със статут на държавна комисия и състава му се избира и освобождава пряко от Министерски съвет, което осигурява пълна прозрачност кой работи там и какви ще бъдат целите му. „Прикриването под по-голяма шапка в повечето случаи – централизацията, води до не само забавяне, но и до скриване на комуникацията, което естествено е проблем. Такъв беше и проблема, когато беше създаден НСЦРЛП през 2012 г. и заради които беше изваден от структурата на МЗ и му беше даден статут на самостоятелна агенция“, каза Аркади Шарков.

Здравният икономист коментира и платформата на ЕКИП „Доплащане.бг“, която показва, у нас общо доплащането от пациентите за лечение е около 400 млн. евро годишно. "Този инструмент е изграден върху отчети на НЗОК за периода 2023-2025 г., съпоставени с данни от НСЦРЛП за цените на лекарствените продукти. Това са лекарства, които са  частично или напълно платени по НЗОК. Това, което открихме е, че доплащането не винаги отговоря на тежестта на заболяванията. В България сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност или над 60% от всички смъртни случаи през 2025 г., а инсултът носи най-високия дял на доплащане или 78% от стойността на лечението остава за сметка на пациентите“, каза Шарков.

По думите му в България около 36% от средствата за здравеопазване са от джоба на пациентите при 16% в Европа.