!
Понеделник, 07 Октомври 2024
23
дек
13
 

Д-р Елена Арабаджиева:

Влюбих се в хирургията от пръв поглед

Неделя, 23 Декември 2018 | 11:00:55 Надежда Ненова
13

Д-р Елена Арабаджиева е главен асистент в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в „Александровска болница“. През 2004 г. е завършила Математическата гимназия в Плевен, а през 2010 г. се е дипломирала в МУ-София. Специали
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Елена Арабаджиева е главен асистент в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в „Александровска болница“. През 2004 г. е завършила Математическата гимназия в Плевен, а през 2010 г. се е дипломирала в МУ-София. Специализирала е във Vienna General Hospital, Австрия и в Université de Strasbourg, Франция.

Пред Zdrave.net д-р Арабаджиева разказа за пътя си като хирург, за целите и надеждите си.   

 

Д-р Арабаджиева, как избрахте медицината за своя професия?

Не мога да кажа, че това е детската ми мечта. Беше съвсем осъзнато решение, до което стигнах постепенно. В гимназията много ме влечеше биологията и химията, до голяма степен и под влияние на моята класна, която беше биоложка. Участвах в олимпиадите по биология. Две години подред бях лауреат по биология и това ми се призна при кандидатстването ми медицина. За период от време бях и част от младежки Червен кръст и мотивацията да се занимавам именно с медицина, някак си от само себе си изкристализира.

Как се насочихте към хирургията? Това е една много мъжка специалност.

Не смятам, че хирургията е въпрос на пол. По-скоро е въпрос на характер. Разбира се и умения, от гледна точка на това, че човек трябва да е сръчен. Най-вече е нужна обаче физическа и емоционална издръжливост, решителност,  много упоритост и способност да поставяш на първо място пациентите.  Специалността ни е такава, че не можем да си тръгнем, когато ни е свършило дежурството. Това също беше осъзнато решение. В първите курсове на обучението по медицина имаме летни стажове, в които избираме къде да работим. И още във втори курс попаднах в хирургия по време на една спешна операция за чревна непроходимост. Даже ме предупреждаваха, ако започне да ми прилошава, да изляза по-бързичко, да не падна в операционната. Напротив, влизайки в операционната буквално светнах и беше като любов от пръв поглед. След това, в четвърти курс започнах да идвам като доброволец в клиниката, в която работя в момента. Проф. Димитрова ми водеше част от лекциите и съответно личния й пример също има огромно значение. За мен обаче беше важно реално да видя специалността отвътре, дали това е нещото, което наистина искам да правя. Знаете, че студентите винаги се увличат по една или друга специалност, но едно е да си в нея, друго е само по време на упражнения за по няколко часа.

А как избрахте чернодробно-панкреатичната хирургия?

Коремната хирургия, особено чернодробно-панкреатичната, е нещо много интересно. Това е специалността, която всеки ден те предизвиква да знаеш повече, да можеш повече, да бъдеш повече. Колкото и изследвания и модерни апарати да имаме, никога няма 100 процента сигурност. И се случва на операционната маса да се видят неща, които не са се видели при изследванията. А и аз имам възможността да работя с едни от най-добрите хирурзи в страната и да се уча от тях.

Това ли е причината да изберете работата в „Александровска“ болница?

Една от причините. Проф. Димитрова е изключителен хирург и учител, която винаги ме е подкрепяла. Не на последно място е и приятел. Шансът, който ми даде на мен, го дава на всички млади хора, защото иска те да се развиват. Защитих дисертация 2013 г. пак благодарение на възможността, която ми беше дадена.

Първо тук се работи целия обем хирургия - от съвсем малките операции до резекциите на черен дроб и панкреас и съответно е мястото, където човек вижда всичко и може да се научи. Ние сме университетска болница и възможността да се развивам и в научната сфера, преподаването на студенти е нещо, което също ми доставя голямо удоволствие и удовлетвореност. От 2011 г. съм асистент, а от миналата година съм главен асистент. През нас минава трети курс. Това е един много особен курс, тъй като тогава студентите за първи път се срещат с пациентите. И накрая на семестъра, когато виждаш тези млади хора, които са се научили да общуват с пациентите, да разговарят с тях и да ги преглеждат и ти имаш някакво участие в това, удовлетворението е голямо. А когато пък ги заразяваш със страстта към хирургията, чувството е още по-хубаво. Бивши мои студенти започнаха да работят като болногледачи по спешните отделения още в студентските години, а някои от тях избраха хирургията за своя специалност. Клиничната работа за мен е на първо място, но научната върви с нея ръка за ръка. В практиката човек вижда нови неща, редки ситуации, които би искал да опише и да бъде полезен на повече хора.

Замисляла ли сте се за кариера в чужбина?

Не. Идеята да специализирам в чужбина - била съм във Франция и Австрия, ми допада много и съм отворена да се обучавам още, но не и да остана там за постоянно. Медицината в България е на добро ниво и това, което ме задържа тук, са най-вече близките ми и любимите ми хора, но и това, че пациентите тук са същите. Те страдат от същите заболявания, които имат и пациентите в останалите страни. Така че не смятам, че бих могла да бъда по-малко успешен лекар или по-малко удовлетворена като лекар от това, че съм в  България. Единствената разлика е финансова, но тя не е на първо място.

Хирургът е и ръководител, как се справяте с управлението на екип?

Разбира се, че човек трябва да е емоционално стабилен и да умее да взима решения под напрежение, но работата ни е екипна. Никога хирургът не е сам. И колкото и тежка да е една операция, ние сме екип и доброто развитие на операцията, е благодарение на това, че работим заедно.

Коя е най-незабравимата ситуация, която сте имала в практиката си?

Много са, тъй като всеки пациент е индивидуален. По-скоро запомням моментите след това. Ние сме много голяма клиника, с голям обем на работа като патология и винаги има интересни случаи, редки заболявания, които другаде по-рядко можем да видим. Запомням обаче моментите, когато пациент е дошъл в много тежко състояние, а когато си тръгва, виждате как се е променил цвета на кожата му, цялото му излъчване от това, че вече я няма тази интоксикация и милите думи като „благодаря Ви, докторе“. Скоро консултирах пациентка на контролен преглед, която беше дошла за първи път преди около три години по спешност. Случайно се откри рака, тъй като тя беше с друг тип оплаквания като за обострена жлъчка. В хода на изследванията намерихме рака, който беше начален, оперира се. Минавайки след това, особено по празниците да ми се обади, винаги ми казва: „Докторке, сутрин първо споменавам твоето име и след това благодаря на Бога, че съм жива“. 

Хирургията във всеки един случай е предизвикателство. Да бъдеш уверен в себе си е изключително важно, но не и да подценяваш операцията. Особено, когато става въпрос за спешни или онкологични състояния. 

Имали ли сте случай, в който на операционна маса да бъдете изненадани от състоянието на пациента?

Диагностиката вече е много напреднала, но понякога се случва. Например, в последния месец постъпи жена, с голяма туморна маса на дясната половина на дебелото черво. При нея колегите, когато са й правели биопсията, не бяха попаднали на самите туморни клетки, вероятно поради насложеното възпаление и обем на формацията. Тъй като има дивертикули на дебелото черво, състоянието й можеше да се дължи и на възпалителна реакция. При операцията още макроскопски нещата станаха доста ясни, направи й се операция в оптималния обем, сега е добре. Предстои и химиотерапия. Важното е, че беше хваната навреме и жената има много добри шансове. Това е още една причина да обичам хирургията - много бързо човек вижда резултата от действията си и за много заболявания тя няма алтернатива. При онкологичните състояния, когато резекцията е възможна  - това дава шанс на пациентите за много добър контрол на заболяването, качество на живот, продължителност на живот и това е изключително удовлетворяващо.

Какви са начините Ви да се разтоварите?

Никога не спирам да си мисля пациентите, просто не ми е спокойно. Много често, дори да нямам дежурства, идвам до болницата да видя какво става или звъня на колегите по телефона. Това, което ме зарежда са близките и приятелите ми, с които нямам много време да се виждам. Това, което най-много ме разтоварва обаче е музиката. Още от ученическите ми години свиря на пиано. Даже тогава имахме рок банда и в родния ми град - Плевен, свирихме като подгряваща група на концерти. Сега продължавам да свиря вкъщи. Когато ми е тъжно свиря нещо по-меланхолично, а когато съм ядосана си го изкарвам на клавишите. Смятам и, че справянето със стреса до голяма степен се дължи на факта, че наистина си обичам работата и не мога да си представя да правя нещо друго.

Не Ви ли липсва сцената?

Много ми липсва. Това е едно особено вътрешно усещане. При всеки рок концерт, на който ходя, сърцето ми започва да бие по-бързо. Това обаче е стара любов, не е нещо, с което мога да се занимавам, защото не мога да правя нещата наполовина. Или се отдавам напълно на това, което правя или не го правя. Затова и в края на гимназията реших, че сцената не е моето място.

Снимка: Надежда Ненова



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
taf7

Лудата 18.06.2023 07:00:23

Ако не си беше разтворила краката,нямаше да стигнеш до този пост.... Умен ход.... Всички знаем колко си некадърна.....спасяват те .....ти си знаеш....

Ива 20.06.2022 21:53:02

Нещо си объркала операционната с друго заведение,даже мястото ти е в Амстердам

Овца 10.01.2019 18:46:30

На околовръстното там ти е мястото

СТАР ХИРУРГ 28.12.2018 18:21:36

Симпатична ""Льони", не затривай младост и хубост в операционните зали! След 30-40 години себе отдаване и стърчене до операционната маса ще се окажеш с пропилян личен живот, отчуждена от семейството, ако успееш да създадеш такова, с подути крака покрити с разширени вени пълни с тромби! Преориентирай се към очни, кожни болести или физиотерапия и се съхрани за себе си и близките си!!!

Компетентен 24.12.2018 20:23:37

Колега веднага си купи КОРГ па4х и не зарязвай музиката в никой случай

още една истинска история 24.12.2018 10:12:28

Като малка боледувах много и съм казвала на родителите си, че искам да стана инжекция, явно, за да не ме боли. После като станах на 7-10 год, майка ми се разболя и я нямаше в къщи с месеци. Пораснах бързо, грижех се за сестра ми, готвех и т.н. После ме приеха медицина в Плевен, но платено обучение, баща ми ме издържаше, стъклар по професия, майка ми получаваше мизерна пенсия. Още пазя квитанциите. Като завърших започнах работа в ЦСМП. Наскоро след това майка ми изпадна в депресия и направи суициден опит, бяхме я консултирали, разбира се ,с психиатър преди това. Случи се на 7.04, рожден ден на сестра ми. След като я изписаха от реанимацията лично я откарах с линейката до близката психиатрия, за да обясня и да им кажа, че се чувства виновна и пак ще опита. Скоро ме преместиха в друг филиал на ЦСМП, там ни взеха лекарския кабинет за почивка от болницата. Давахме 24 часови дежурства, всеки дошъл от някъде и се нуждаехме от местенце за отдих, всички протестираха. Срещнах се с представител на местната кабелна телевизия. Не знам дали имаше репортаж, но останах без работа. Така започна историята. Обикалях Бг, често оставах без работа. В един момент кандидатствах в армията в под. 32990, защото обещаваха 5 годишен договор, мястото не беше лейтенантско. Малко след като ме назначиха обявиха свободни лейтенантски места и аз кандидатствах. Когато отидох във ВМА в София не ме допуснаха до конкурса, защото не съм имала ниво на достъп. А бях единствената военна сред кандидатите, вкл имаше моя състудентка. За да ме задържат в армията скалъпиха срещу мен обвинение, че съм напсувала шефа си и заведоха дело. А аз казах, че е лукова глава и за нищо не става, тъй като не може толкова мъже да живеят на гърба на една жена. Пратиха ме на психиатър за съдебно -мед. психиатрична експертиза, дали съм била в състояние да псувам. И всичко това, без да ми назначат адвокат. Освободиха ме от армията. започнах работа в неврологично отделение Оряхово. Един ден ме подбраха от в къщи, като минахме през болницата, за да им кажа, че няма да мога да отида втора смяна, конвоираха ме до Враца, а от там до централния софийски затвор в автобус с престъпници в клетки, с белезници. Пренощувах там и на другия ден ме отведоха в Пловдив, за да може някакъв ст. лейтенант от военен съд да ме пита защо не съм изпълнила заповед на командира на поделението, в което вече не служа и съм работила с бялата си лекарска манта вместо с камуфлажа, на което отговорих, че лекаря може да изпълнява задълженията си и по бански. След това писах за станалото до МЗ/ мин. Гайдарски/, БЛС, президента /Първанов/, МО, МВтР, главна прокуратура. Осъдиха ме да им плащам обезщетение. По това време работех в СЗОК и участвах в митингите в защита на медиците в Либия, които минаваха покрай съдебна палата. И така докато взех специалност и започнах работа в ЦСМП, а не по специалността си. В един момент ме повикаха в Сити клиник и започнах да практикувам специалността си, но малко преди да ми свърши изпитателния срок ме освободиха като на мое място назначиха новозавършила чужденка, без един ден трудов стаж. Аз се върнах в спешната. Преди това отидох в Хамбург на хоспитация. Всичко вървеше добре докато не се появи колега, немец от Берлин със специалност инфекции, а не съдови болести. Предпочетоха него, защото беше немец. Тогава за пореден път исках да имам всякакво друго гражданство, само не и българско. Докато работех в спешната обявиха конкурс за специализация по неврохирургия в Пирогов и аз отидох. Одобриха ме, имах подписа на шефа на НХ, минах прегледите, поисках да мина на половин щат в спешната, отговориха, че не може и подадох молба за напускане. Когато отидох в Пирогов се оказа, че директора, тогава Миланов е отказал да ме назначи и останах без работа. В някакъв момент започнах работа в Св. Екатерина по специалността, където имаше 4 дежурства в месеца х30 часа+ разположителни, от което следваше, че 2 седмици в месеца трябваше да си стоя в къщи в нормална държава, но на практика си работехме по 250 часа и горница месечно. Освободиха ме на 01.03.2017 предизборно, като преди това някой ми се обади да ми кажа, че делото в Пловдив е минало давност. Заведох дело срещу Св. Екатерина, защото вече ми писна. Вече година стоя без работа и работя по граждански договори за мижави пари. Разбира се, че уведомих МЗ и президентството, но какво от това. Да, знам, че мога да съдя Бг в Страсбург. Но тук няма институции, няма правосъдие, няма държава. Има жалки политически амеби, вечно гладни и готови да изядат всеки, за да утолят неутолимия си глад.

Луда си луда 10.01.2019 18:44:20

Мястото ти е при майка ти

25.12.2018 20:32:55

Споделям Вашите страдания, Колега! Съчувствия и кураж! Повече от тези две искрени думи (засега) не мога да предложа! Абсолютно всичко, написано от Вас, ми е ясно...в гербаджийско-кадесарската ни батковина!

Диана Иванова 23.12.2018 17:03:06

Прекрасна сте д-р р Арабаджиева ! Професионалист и перфекционист в работата си и човек с огромно разбиране за болките ,страховете и надеждите на пациентите ! Благодаря ви от сърце за грижите ,които положихте за мен и всички други ваши пациенти ! А за външния вид няма какво да говорим- за мен вие сте Снежанка и това си е ! В първия момент в който ви видях ,това беше моята асоциация ! Желая ви една топла и уютна Коледа и щастлива и успешна нова година !

Пламена Стояновска 23.12.2018 13:33:55

Льони, винаги съм знаела, че те чакат велики дела! Още от мъничка показваше невероятен потенциал! Беше изключително упорита и отдадена на всичко, с което се захванеш! Нямаше половинчати неща! Радвам се да видя, че си стигнала до тук! Радвам се, че това те прави щастлива! Виждам, обаче, умора в очите ти! Почивай повече! Прегръщам те силно!

Елена Арабаджиева 23.12.2018 13:46:02

Благодаря ти от сърце!

СТАР ХИРУРГ 28.12.2018 12:12:23

Симпатична ""Льони", не затривай младост и хубост в операционните зали! След 30-40 години себе отдаване и стърчене до операционната маса ще се окажеш с пропилян личен живот, отчуждена от семейството, ако успееш да създадеш такова, с подути крака покрити с разширени вени пълни с тромби! Преориентирай се към очни, кожни болести или физиотерапия и се съхрани за себе си и близките си!!!

Проста и сурова истина! 04.01.2019 20:31:52

,,,Будалите даже и в България намаляват..няма безплатно вече..


Всичко за коронавируса
Още новини
Д-р Диманов: Забавянето при ТЕЛК освидетелстването ще бъде поголовно и ще бъде с месеци
07.10.2024 13:43:55

Д-р Диманов: Забавянето при ТЕЛК освидетелстването ще бъде поголовно и ще бъде с месеци

 „Пренасочването на пациентско досие от една ТЕЛК комисия към друга се правеше при лип ...

Започва Седмицата за информираност за склеродермия
07.10.2024 12:59:09

Започва Седмицата за информираност за склеродермия

От 7 до 12 октомври отбелязваме седмицата за информираност за склеродермия. Организацията ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...