Депутатите пак отхвърлиха задължителното уведомяване за извършени медицински дейности (Допълнена)

Народните представители отново отхвърлиха законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, внесе от ПП-ДБ, с който се предлагаше въвеждане на задължително уведомяване по електронен път на осигурените лица за извършените спрямо тях медицински дейности.

Този път законопроектът предвиждаше уведомленията да се изпращат чрез НЗИС, а управителят на НЗОК и министърът на електронното управление съвместно да събират данни за телефонен номер и електронен адрес на осигурените лица. За изпращането на уведомленията се предлагаше да се използват данни от Националния автоматизиран информационен фонд „Национален регистър на българските лични документи“, от регистрите на Националната агенция за приходите, от електронната система за събиране на тол такси по Закона за пътищата и от единния портал по Закона за електронното управление.

Въпреки че законопроектът получи подкрепа и от „Възраждане“, той не успя да мине в зала на първо четене и в този състав на Народното събрание.

От парламентарната трибуна вносителят на законопроекта Божидар Божанов заяви, че чрез изпращане на уведомленията за извършените медицински дейности реално ще бъде възложен контрола върху лечебните заведения на пациентите. „Всеки път, когато някой бъде хоспитализиран, той ще получава уведомление за това. Това е бърза и евтина мярка, която

само година след въвеждането си ще избие вложените средства със спестените пари от НЗОК“,

каза той.

„500 000 души вече имат приложението еЗдраве. През него уведомленията са напълно безплатни“, добави д-р Александър Симидчиев от ПП-ДБ.

Според колегата му доц. Васил Пандов такава мярка вече работи, но само за лекарствата с протокол, и следва да се увеличи обхватът й. „В този законопроект няма политика, а става дума за контрол на разходваните средства“, каза той.

В становищата си засегнатите от законопроекта страни изразяват принципна подкрепа за него, но имат различни мнения по отношение на реализирането му.

От БЛС смятат, че трябва да бъде въведена задължителна предварителна верификация на пациента преди извършване на медицинската услуга, по аналогия с утвърдените механизми в банковата сфера при онлайн плащанията (двуфакторно потвърждение чрез еднократен код). Предварителната верификация да има характер на електронно потвърждение „в реално време“, чрез което пациентът удостоверява, че именно той получава конкретната услуга от конкретен изпълнител и в конкретен момент, а при липса на валидно потвърждение медицинската услуга да не се предоставя, респективно да не се заплаща с публични средства, искат от съсловната организация.

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) изразяват пълна подкрепа за законопроекта без допълнителни предложения, а от Асоциацията на университетските болници (АУБ) приветстват „въвеждането на ефективни мерки, гарантиращи правомерно разходване на средствата от бюджета на НЗОК“.

„Необходимо е да се предприемат адекватни мерки, обезпечаващи

достъпа до съответните услуги на всяко здравноосигурено лице,

независимо от социален статус и местоживеене“, допълват обаче от АУБ.

От Българската стопанска камара са категорични, че „въвеждането на електронните услуги и пълната цифровизация на здравеопазването е необходима и важна стъпка не само към намаляване на административната тежест, но и към ефективното докладване на отчетени, но неизпълнени дейности, и ограничаване на неправомерното разходване на средства от бюджета на НЗОК“.

От БСК обаче считат, че е необходимо да се извърши задълбочено проучване на ефекта от предложените мерки, за да се гарантира, че въвеждането на електронни услуги няма да доведе до изключване на нито едно здравноосигурено лице от достъпа до правата му.

По отношение на законопроекта от НЗОК заявяват, че уведомяването на здравноосигурените лица ще гарантира, че медицинската и/или дентална помощ и отпускането на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни се извършват в полза на осигурените лица, но предвиденото изпращане на информация на практика ще представлява дублиране на вече предоставени електронни услуги както от НЗОК, така и от Националната здравна информационна система (НЗИС).

Според управителя на Касата доц. Петко Стефановски обаче не става ясно

защо се налага НЗОК да събира данни за здравноосигурените лица за изпращане на уведомления,

след като уведомленията ще се изпращат чрез НЗИС. „От друга страна считаме, че такава информация може да се предоставя след изрично поискване от заинтересованото лице. Предложените текстове са и реално неприложими без предварителна подготовка на необходимата хардуерна и софтуерна архитектура, тъй като уведомленията следва да се изпращат за всяка отчетена пред НЗОК дейност, което на практика означава милиони уведомления на месец. Не е видно как предлаганите изменения са съобразени с принципите и целите на събиране и обработване на лични данни, профилирането и идентифицирането на субектите на тези данни за целта, за която се предлага законопроектът. Допълнително не следва да се пренебрегва фактът, че не всяко здравноосигурено лице използва електронна поща и мобилен телефон, и посочването на тези способи, независимо от идеята за дигитализация, е дискриминационно. Съществува достъп до НЗИС и информационната система на НЗОК, и той е въпрос на свободен избор на гражданите“, казва доц. Стефановски.

„Считаме направеното предложение в този му вид за правилно и основателно, доколкото следва максимално хартиената документация да отпадне и всички дейности, осъществявани на територията на страната да преминат в максимална степен в електронна среда.  Тук е мястото да се посочи, че са налице граждани, които най – вероятно няма да разполагат с нито един от посочените по-горе канали за комуникация. Отделно от това за тези, които са заявили комуникация чрез СМС, ще е неясно как ще получават уведомяването при евентуална смяна на собствеността на предоставения телефонен номер. В тази хипотеза новия собственик на телефонния номер ще получава уведомления, което не считаме за правилно и целесъобразно. Не е разгледана и хипотезата, при която

определен гражданин е заявил конкретен телефонен номер, но не е собственик на същия

Друг въпрос би възникнал в случаите, когато дадено лице не е подало данни/информация за телефонен номер или e-mail адрес. В този случай ще отпадне възможността за гражданина да получи информация и чат приложение.

Подобни въпроси възникват и когато определен гражданин е заявил като канал за комуникация конкретен e-mail адрес. В тази хипотеза възниква въпрос, ако този e-mail адрес поради отпаднала необходимост, стане неактуален, как и кой орган съответният гражданин ще уведомява за това обстоятелство. Друг резонен въпрос, който би възникнал, е при наличие на неправомерно отнемане на e-mail адрес от собственика, как ще бъде гарантирано последващото изпращане на данните с оглед евентуално нерегламентирано разпространение“, коментират пък в становището си от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.