„Провокиращите фактори за появата на пемфигус са ултравиолетовата радиация, силното слънчево греене, температурната травма, приемът на конкретни групи от медикаменти, пеницилиновите антибиотици, лекарства за ревматологични заболявания, медикаменти със съдържание на сяра, най-общо казано. Като провокиращи фактори могат да бъдат и някои храни“. Това каза пред в подкаста на БНР „Кожа и здраве“ доц. Косара Дреновска, ръководител на Катедрата по дерматология и венерология към МУ-София, дерматолог в Клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница и завеждащ направления „Автоимунни и булозни заболявания“ и „Имунофлуоресцентна диагностика“.
Проф. Снежина Василева, водещ дерматолог в същата клиника и универститетски преподавател обясни, че пемфигусът се характеризира с появата на мехури по лигавицата на устната кухина най-често, но може и на други места по кожата по-късно, това става доста неусетно, подмолно, не става изведнъж, както е при лекарствените обриви. Затова може да не се оцени от хората, че става въпрос за сериозно заболяване, то може да се оприличи на афти, на дентален проблем, одраскване на лигавицата, болно гърло, херпетични заболявания, фарингит, ларингит. Раничките на пемфигуса по лигавицата на устата или кожата нямат тенденция да преминават, стана ясно от думите й.
"Пемфигусът е органоспецифично, засягащо кожата и лигавичните покривки, но де факто се обуславя от един автоимунен процес, който се дължи на производството на антитела, които имунната система сама произвежда. По дефиниция е хронично рецидивиращо заболяване", каза тя.
В допълнение проф. Василева посочи, че
има и случаи на пациенти с пемфигус, които се подлагат на модерните днес интравенозни вливания и детокс процедури
в естетичната медицина, за разкрасяване.
„Имаме и пациенти с пемфигус, които рецидивират след като са се подлагали на такива "детокс процедури". Химическата структура на тези вещества, които се вливат може да се включи в патологичния процес на производство на антитела. Това е нещо ново, все още не е доказано на 100%, но такива пациенти има.
Като цяло разкрасителните процедури при пациенти с пемфигус са под въпрос, защото това е една травма на кожата, антитела, които са насочени срещу кожата и ние не знаем как това нещо ще се отрази на кожата. Има съобщения, че при някои състояния, когато се поставят филъри, те причиняват автоимунни заболявания - най-вече при ползване на силикон, дори има и такъв автоимунен синдром с най-различни адюванти, макар това да се редки случаи", каза тя.
Двете специалистки засегнаха и темата за токсичните фактори от околната среда, които могат да отключат заболяването.
По думите им,
провокиращ фактор са пестицидите, които се използват в земеделието, в частност ДДТ - което е опасен пестицид,
останал някъде по килери, мазета и стопанства на хората. Този факт е доказан в многоцентрово проучване, в рамките на което се е установило, че при пациентите в България с пемфигус има завишена употреба на пестициди и ДДТ в личните им стопанства.
„Интересен извод от това проучване беше, че пациентите пушачи много рядко развиват пемфигус. Има болести като афтозата, която се лекува с никотинови пачове. Същото е със стоматитът, който също се повлиява добре от никотина. Не, че ние ги приканваме да пушат цигари“, посочиха още доц. Дреновска и проф. Василева.
Клиниката по кожни и венерически болести на Александровска болница функционира като Експертен център по булозни дерматози, в това число и пемфигус, разполага с оборудване и с експертен потенциал. В нея се извършва диагностика на почти всички пациенти от страната по силата на междудоговорни отношения с други лечебни заведения. Едни от най-тежките случаи се лекуват и проследяват в тази клиника, специалистите в нея са разработили първия национален консенсус за лечение на пемфигус у нас. Към клиниката е администрирана първата Комисия за изписване на протоколи за биологична терапия с ритуксимаб (2020 г.), за пациентите, отговарящи на критериите.
"Нашите усилия са насочени освен на национално ниво, но и да бъдем включени в Европейските референтни мрежи за редки болести.
Все още не сме кандидатствали, защото имаме съвсем скорошно решение на Комисията за редки болести към Министерството на здравеопазването. Успяхме да включим отново пемфигуса в Списъка с редки болести и се надяваме съвсем скоро да станем и част от Европейските референтни мрежи за редки болести, защото сме познати сред международната общност“, посочиха проф. Василева и доц. Дреновска.
снимка: Pixabay
