Доц. Васил Гегусков: Не съжалявам, че се върнах в България

Доц. Васил Гегусков е завършил Медицинския университет гр. Бохум, Гeрмания и следдипломни специализации в Хюстън, САЩ, Берн, Швейцария и Хайделберг, Германия. От 2004 до 2009 е кардиохирург-специалист в Университетска клиника по сърдечна хирургия, гр. Хайделберг, Германия, а от 2009 е зам.-началник клиника по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Анна“-София. От миналата година доц. Гегусков е избран за началник на Клиниката. Пред Zdrave.net доц. Гегусков разказа за изборите, които е правил в живота си и за пътя в кардиохирургията.

- Доц. Гегусков, защо избрахте да се върнете в България, след като имате възможност да работите където пожелаете по света?

- Реално от 2009 г. съм в България. Преди това не съм мислил по никакъв начин за връщане, защото работейки в Германия и Швейцария, имах едно вече установено ниво на сигурност, което въобще не ме караше да мисля за алтернативен вариант. Когато имаш такава сигурност работиш, вършиш си преките задължения, оперираш си и живееш един спокоен и балансиран живот. Мога да кажа обаче, че съм съхранил през годините българския си дух. През 2008 г. вече започна да се говори за създаването на нова клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Анна“ и постепенно станах част от преговарящите страни. Имахме разговор с изпълнителния директор, с останалата част от ръководството на болницата и съответно щом съм тук, означава, че сме достигнали до споразумение. В личен план нещата също благоприятстваха моето връщане в България. Съпругата ми е българка. Вече съм близо 10 години тук и очевидно не съжалявам, че съм се върнал.

- Тук обаче липсва сигурността, която сте имал в Германия.

- Категорично.

- В това ли е тръпката?

- Кардиохирургията в България е една от специалностите, които са успели да израснат на такова ниво, че да са абсолютно съпоставими с водещи европейски и световни клиники. Аз познавах по-голямата част от кардиохирурзите в България и идвайки тук знаех, че идвам в една висококонкурентна среда. Това за мен е допълнителна мотивация - да покажа какво съм научил през годините в Западноевропейския свят и в САЩ, да покажа на какво съм способен и най-вече създаването и разработването на тази абсолютно млада клиника в УМБАЛ „Св. Анна“. Това бяха основните фактори на предизвикателството.

- България е на челните места по смъртност от сърдечносъдови заболявания, докато в западните държави те са поставени под контрол. Каква е причината за това?

- Хубаво би било, ако можех да се съглася, че в света има спад на смъртността, свързана със сърдечносъдовите заболявания. За съжаление не е съвсем така. Всяка година от сърдечносъдови заболявания умират между 17 и 19 млн. души, което е много притеснително. До 2030 г. се очаква тази цифра да нарасне до 22-23 млн. души.

- Защо не може да се постигне намаление при този напредък на медицина?

- Тя помага и то доста успешно. Нарастват обаче много заболяванията при млади хора. В голяма част от случаите те са абсолютно непредвидими. Мисля, че основната причина за това е начинът на живот на младото поколение – нездравословното хранене, както и приемането на съмнителни хранителни добавки от спортуващите.

- В същото време обаче има нещо като мания по здравословния начин на живот. Възможно ли това също да е вредно?

- Застоялият начин на живот със сигурност играе съществена роля при възникването на сърдечносъдовите заболявания. Не бих препоръчал обаче каквото и да е залитане по хиперздравословно хранене. В днешно време е много модерно повечето хора да са вегетарианци, вегани, но по такъв начин спестяваме на организма една немалка част от хранителни елементи, които са жизнено необходими. Организмът има, макар и минимална нужда, от някои животински продукти. Растителните белтъци колкото и да са адекватни заместители, никога не могат да заместят напълно някои елементи, които се съдържат в животинските продукти. Моята препоръка е по-скоро да се намери един балансиран режим, Средиземноморската кухня е един от основните фаворити за здравословно хранене. И особено в комбинация с чаша червено вино.

- В кои случаи кардиохирургията може да реши генерално проблемите на пациента и кога не е препоръчителна?

- При всеки един пациент, който идва дори само за консултация в Клиниката, винаги правим много подробен анализ на рисковия профил. Там се включват всички фактори, които той, като индивидуален организъм, съчетава в себе си. Това е нужно, за да можем ние реално да кажем дали този човек ще има полза от проведеното оперативно лечение. Сърдечните заболявания са доста различни. В зависимост от това какво стои в основата им, е решаващият фактор, на базата на който се взима решението кога да бъде проведено оперативното лечение. Моят съвет и препоръка към всички пациенти, при които е установено някакво отклонение от нормативите, да потърсят първо беседа с кардиолог и второ – с опитен кардиохирург. По този начин този пациент и близките му ще се сдобият с пълна информация, на какво ниво е заболяването му, до каква степен е напреднало и кога евентуално трябва да мисли за оперативно лечение.

- Какви са рисковете при трансплантациите на сърце и защо толкова рядко се прибягва до тази възможност?

- Хайделберг е един от центровете за интензивна трансплантационна хирургия. Докато бях там, чествахме 400-а трансплантация на сърце. Имали сме години, в които сме имплантирали 35-40 сърца, за което тук в България само можем да мечтаем. Не че нямаме базата или ноухауто. Всичко това е налично и то на доста високо ниво, но за съжаление я няма донорската култура у българския народ. Може би трябва да минат още много години, за да проумеем, че ако наистина няма шанс за конкретния човек, при който по една или друга има настъпила мозъчна смърт, то този човек би могъл да спаси пет или шест други човешки живота, дарявайки органите си. Наистина е много трудно, най-вече за близките на този човек, да подпишат такава декларация. Многократно съм водил такива разговори и знам за какво става въпрос. В Австрия например това е решено така – ако там един чужденец е претърпял пътнотранспортно произшествие и в следствие на това е в мозъчна смърт, той автоматично става донор. Никой не търси съгласие от близките. Трансплантация на сърце се налага, когато пациентът е болен от заболяване, неподлежащо на лечение със съвременните методи. Най-вероятно този пациент вече е преживял една или повече операции и са изчерпани всички консервативни и оперативни методи за лечение. Това са пациенти с множество инфаркти, при които живата мускулна тъкан на сърцето е толкова малко, че нейната контрактилна мощ е абсолютно недостатъчна, за да снабдява целия организъм адекватно с кръв. Тогава единственото спасение е или имплантиране на изкуствено сърце, или трансплантация на донорски орган.

- Защо решихте медицината да бъде ваша професия и защо избрахте да я учите в Германия?

- Нямам лекари в рода си. Имам леля, която е стоматолог и това е единственото ми докосване до сферата на здравеопазването. Няма никаква наследствена връзка. Просто от ранна детска възраст бях запленен от изкуството да лекуваш. Откакто мога да мисля, мечтая да стана лекар и съответно съм реализирал детската си мечта. Завърших немска гимназия и бях от добрите ученици във випуска. Имах словесно богатство от около 30 000 думи и куража, че бих могъл без предварителна подготовка за започна да уча медицина на немски език. Кандидатствах общо в 25 университета в Германия и Бохум беше първия университет, който ми прати положителен отговор. Веднага приех, отидох там и видях, че университета е прекрасен. Това се случи през 1994 г. Така отидох в Германия.

- Как успявате да разтоварите от напрегнатото всекидневие?

- Не приемам работата си като натоварване. Обичам професията си и я работя с желание. Удовлетворението, което ми носи ежедневно тази професия, ме зарежда с положителната енергия, да правя това всеки ден. За един хирург няма нищо по-хубаво от това ден след операцията, пациентът да каже: „Добро утро, докторе. Аз съм добре“. Това е невероятен положителен заряд и това кара всички екстремни натоварвания, моменти на недоспиване, моменти на супер преумора, просто да избледняват. Основната формула на успеха е човек да работи това, за което има призвание и обича. Работата не трябва да се възприема като натоварване, а като удоволствие. Това е нещото, което ме крепи не само в работата, но и в преподавателската ми дейност. Имам тук един екип от млади и амбициозни момчета и момичета, с които е удоволствие да работиш.