Д-р Асен Гашков: Стетоскопът остава основното ни оръдие в диагностиката

Д-р Асен Гашков е възпитаник на Медицински университет – Варна, където завършва образованието си през 2019 г. Придобива специалност „Пневмология и фтизиатрия“ през 2025 г. след специализация в УМБАЛ „Лозенец“.

Професионалната му практика е насочена към диагностиката и лечението на остри и хронични белодробни заболявания, включително хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, пневмонии и техните усложнения.

Интересите му са свързани със съвременните интервенционални методи в диагностиката и лечението на белодробните заболявания, включително бронхоскопски техники и минимално инвазивни процедури.

Член е на Българското дружество по белодробни болести (БДББ), на Европейското респираторно дружество (ERS) и на Българската група по бронхология и интервенционална пулмология. Асистент е в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Д-р Гашков, как решихте да се посветите на медицината?

Стана съвсем естествено. Не си спомням медицината да е била сред детските ми мечти, но вероятно и „семейното обременяване“ е изиграло роля – имам медици в семейството, имам и роднини и семейни приятели с медицински професии. Така че решението дойде от само себе си.    

Кога се появи интересът Ви към пулмологията? Разкажете за учителите, които са изиграли най-голяма роля за формирането Ви като личност и лекар.

Може би неосъзнат интерес се появи още през първите години от студентството, когато започна обучението по пропедевтика в трети курс – разбира се, благодарение и на нашия асистент тогава.

Пулмологията се появи по-късно, след няколко опита и доброволстване в различни отделения към края на студентството, включително и в хирургични отделения, където продължавах да нося стетоскоп със себе си. Това нерядко предизвикваше шеги, тъй като там той не се използва толкова често.

В самото начало, докато работех като заместващ семеен лекар и лекар в спешната помощ, осъзнах, че искам да навляза по-детайлно в нещата и да вземам повече решения самостоятелно.

Кои теми и проблеми от областта намирате за най-интересни и предизвикателни?

Най-интересна за мен остава пулмологията, разгледана като част от вътрешните болести, с постоянните причинно-следствени връзки и разгадаването на сложни казуси при пациенти със засягане и на други органи и системи, освен белия дроб.

Предизвикателство при нас е в определена ситуация да се вземе правилно решение, базирано на информацията, която събираме чрез нашия слух – основното ни „оръдие“, стетоскопа, и проведения преглед.

Като проблем в областта бих посочил по-бавния темп на развитие на специалността у нас в сравнение с Европа, САЩ и дори Индия, особено що се отнася до интервенционалната част на пулмологията. Проблем е и липсата на кадри, което се дължи както на не толкова атрактивните условия, така и на недостига на млади и мотивирани специалисти.

С какво Ви привлече интервенционалната пулмология? 

Опитът, който имам до момента в този дял от пулмологията, не е толкова голям, но е достатъчен, за да продължавам да искам да се развивам в него. Предстои ми обучение по бронхология с продължителност няколко месеца.

В по-добре оборудваните центрове и при достатъчно квалифициран персонал интервенционалната пулмология може напълно да замести тежки за пациента оперативни намеси и да предложи ефективни терапевтични процедури, които са значително по-малко травмиращи. Не на последно място е и удовлетворението след успешно извършена мануална работа.

По време на обучението в университета рядко има възможност за досег с този дял на пулмологията. Без учител впоследствие – в моя случай в лицето на д-р Таков, едва ли бих имал такъв контакт с бронхологията и желанието да се развивам в тази насока. Екипната работа и съвместното обсъждане на различни казуси са важна част от ежедневието и силна движеща сила.

Като особено полезен случай бих посочил такъв, който е бил от полза и за двете страни – например случайно установено и впоследствие рано диагностицирано заболяване, което подлежи на пълно излекуване и позволява на пациента да се върне към обичайния си начин на живот.

Какви пациенти търсят най-често консултация със специалист по белодробни болести в преходния сезон от зима към пролет?

На първо място са пациентите с хронични белодробни заболявания. Забелязва се обаче и тенденция към по-ранно търсене на специалист – понякога дори „прескачане“ на личния лекар – при по-леки остри симптоми още в началото на инфекция, особено при по-млади пациенти без придружаващи заболявания. Според мен това е резултат както от пандемията от COVID-19 и остатъчния страх у хората, така и от по-лесния достъп до специалист – за добро или за лошо...

Как виждате развитието си като млад лекар, специализирал в университетска болница и останал да работи в нея?

Настроен съм оптимистично. Работя с добър, съвестен, любознателен и целеустремен екип, което е силна мотивация. Стремим се да следваме добрите практики в нашата страна и в Европа, доколкото условията и възможностите на нашата база го позволяват.

В личен план кои са любимите Ви занимания през свободното време?

Може би по малко от всичко, споделено с правилния човек. На челните места със сигурност са музиката, пътуванията и спортът. Важно е човек да намира баланс и да отделя нужното време както за любимите си занимания, така и за близките си хора.

Какъв съвет бихте дали на младите лекари, които сега поемат по пътя на специалността „Белодробни болести“?

Да вярват в бъдещето на специалността и в нейното развитие към по-високо ниво. Да не се сравняват с други специалности, въпреки начина, по който функционира системата в момента и понякога несправедливите условия.

Специалността е много по-интересна и по-обширна, отколкото предполагат повечето хора – дори и някои колеги. А от всеки пациент може да се научи нещо ново.