„У нас ортопедични техници и ортопедичните обущари са малко и ще стават все по-малко, тъй като никой не учи за тази професия. Това неимоверно затруднява хората, които имат нужда от ортопедични обувки и стелки, а те не са никак малко. Сред тях са и много хора с диабет - с диабетно стъпало“. Това каза пред БНР доц. Владислав Иванов, ортопед с над 40 години опит с медицински изделия като ортопедични обувки и стелки, протези и ортези.
Той е категоричен, че пътят, който изминава един пациент, за да получи такова изделие със заплащане от НЗОК не е нито кратък, нито лесен. И допълва, че в случая касата е само платец, а целият процес е дълъг и сложен.
"Първо пациентът трябва да бъде диагностициран. Направленията за ортопедични обувки и стелки са две основни. Едното е да има ортопедични или неврологични промени на крака или дисбаланс на мускулатурата поради заболяване или по рождение след детски паралич например, или да има диабет. Трябва да има медицинска документация за това. Пациентът трябва да потърси помощ от личния лекар и с талон да бъде изпратен до ЛКК", пояснява доц. Иванов.
По думите му обаче не навсякъде има комисии, а пациентите не могат да отидат в която и да е комисия, защото тя е обвързана с местоживеене.
„В Европа тези изделия са дори още по-скъпи - между 400 и 2000 евро. У нас обувките струват между 190 и 300 лева, а протезите - 700 лева, като само материалите са над 2000 лева. Как да се формира работната заплата на тези хора, кой ще се съгласи да работи с ниско заплащане? Какво ще стене, когато работещите тези професии сега си отидат поради възрастта си?“, задава въпроси доц. Иванов.
Засега у нас има няколко центрове, в които могат да бъдат предложени тези услуги, има и хора, които предпочитат сами да заплащат необходимите им изделия, а какво ще се случва занапред не е ясно.
Според Георги Рагьовски, председателят на Асоциацията на производителите и търговците на медицински изделия има известно подобрение на качеството на на ринговите инвалидни колички – друго медицинско изделие, от което имат нужда много хора.
„Можем да предлагаме по-добри, по-здрави варианти, трябва да се диференцират нещата между хора, които водят активен начин на живот, както и хора, които могат да бъдат придвижвани от техните лични асистенти и близки от точка А до точка Б на близко разстояние. Тези хора, които са работещи, активни и се налага да са на колички, са ощетени. Има различни фирми, различно качество, различни материали - има и колички по 5000 лв., има и по-евтини", каза той.
Според Гергана Богданова, председател на Фондация "Една от осем", обединяваща жени, които се нуждаят от протези след операция от рак на гърдата, пациентите участват в подготовката на спецификациите за изделия, които НЗОК заплаща за тях.
"Ние лично участвахме в подготовката на тази спецификация, за която говорим. Много други пациентски организации стояха на тази маса. Бяха актуализирани сумите, които се отпускат за гръдна епитеза, силиконова гръдна епитеза и за перука и бяха вкарани две нови медицински изделия - сутиен за носене на епитезата и компресивен ръкав - горен крайник при лимфедем - често усложнение след операция за рак на гърдата".
"Нямаме информация колко жени ще бъдат подпомогнати по този начин. Няма работещ раков регистър от 2016 г. Възможно е те да са по-малко от преди, защото вече много операциите за рак на гърдата са органосъхраняващи", допълни Богданова.
