Проф. Габровски: ПМО трябва да е задължително, като в началото критериите може да са гъвкави

Продължаващо медицинско образование (ПМО) трябва да има и то да бъде задължително. Това каза по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването", който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“ проф. Николай Габровски. По думите му, когато бъде направено задължително, може да се подходи много гъвкаво по отношение на критериите - те да не са много високи в началото, да има преходен период, както и да бъдат включени всякакви форми на обучение, включително онлайн форми, участие в семинари, така че лекарите да не се чувстват притиснати.

„През последните години почти всички аспекти на продължаващото медицинско обучение бяха изяснени и уточнени. БЛС прояви изключително упорство по тази тема. Той е един от основните носители на идеята, че поддържането на квалификацията на лекарите е нещо важно. Сигурен съм, че колегите, които държат да са на високо професионално ниво, отдавна покриват тези точки, макар и да не са акредитирани“, каза проф. Габровски.

Той допълни, че системата, по която се осъществява заплащането на медицински услуги в България, малко или много стимулира медиците да бъдат конкурентни, но също така и да ги стимулира да бъдат твърде прагматично ориентирани. „Един колега, когато анализирахме тази ситуация каза „Бизнесът уби науката“. Истината е, че нашата ориентация към твърде много ежедневна и практична работа по някакъв начин ни откъсва от науката и образованието, откъсва ни от същността на медицината – постоянно развитие, постоянно търсене, постоянно напредване във възможностите за лечение. Имаме един интегриран дългогодишен опит, имаме заинтересованите страни, които подкрепят този процес – висшите учебни заведения и научните дружества, имаме реалната нужна да гарантираме на пациентите по-добро качество, имаме инфраструктурата, която БЛС е осигурила чрез своя регистър. На практика всичко е сложено на масата. Сега остава да проведем самата операция, обаче засега тя не върви много добре“, каза още проф. Габровски като уточни, че все още се очаква да бъдат направени необходимите законодателни промени.

Проф. Милена Станева пък каза, че трябва да се разграничава продължаващото медицинско обучение, което представлява образователни дейности, които служат за поддържане, развитие или увеличаване на знанията, уменията и професионалното представяне и взаимоотношения, които лекарят използва, за да предоставя услуги на пациентите, обществеността или професията и продължаващото професионално развитие (ППР), което е образователно средство за актуализиране, развитие и подобряване на начина, по който лекарите прилагат знанията, уменията и нагласите, необходими в техния трудов живот.

Целите на ППР са да гарантира стандартите на професионалната практика; да докаже на обществото и работодателите, че всеки лекар е в крак със съвременната практика и знания, като по този начин гарантира качеството на медицинската помощ и безопасността на пациента.

В Европа има различни изисквания за ПМО и ППР, допълни проф. Станева. В 7 държави (Австрия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша) –те са задължителни за всички лекари (като условие за лицензиране и способност за практикуване на медицина), в една държава – само за специалисти, а в още 7  държави е насърчавано, но не задължително. Във Франция и Полша участието е задължително, но слабо прилагано, а в Австрия има много строги санкции при неспазване.

Точките или кредитите се определят от отделния регулаторен орган и обикновено се основават на вида образователна дейност или продължителността на времето, прекарано в образователната дейност. Повече точки или кредити се присъждат за образователни дейности, които се възприемат като по-ценни, въздействащи или такива, които са по-дълги. В страни със задължително участие в ПМО/ППР най-малкият брой кредити (точки или часове) е 50 годишно; а Хърватия изисква най-малък брой часове годишно - 20.

За да бъдат успешни, системите за ПМО/ППР трябва да бъдат индивидуализирани, фокусирани върху специфичните практически нужди на лекарите, свързани с практическите нужди на здравните организации (болници и др.), да включват обратната връзка от заинтересованите лекари, каза проф. Станева. По думите й е необходимо включване на медицински организации и синдикати в процеса на акредитация и лицензиране на доставчиците на ПМО.