Доц. Ирен Цочева: Чувството за удовлетвореност надвива умората

Д-р Ирен Цочева е потомствен педиатър. Завършва Немска гимназия в София със Златен медал през 1990г., след което следва Медицина в МУ-София. Започва професионалния си път като участъков терапевт в ХII Поликлиника, София през 1997г. От 2000г. е последователно докторант, асистент и главен асистент към Катедра по Педиатия на Медицински Университет-София и работи в Клиника по педиатрия на УМБАЛ “Александровска“. От 2014г. ръководи Направление за деца с остри респираторни заболявания на Клиника по педиатрия, УМБАЛ „Александровска“, а от 2018г. е Началник Отделение по педиатрия на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“.

Доц. Цочева, как избрахте медицината за своя професия?

Предполагам най-силно въздействие са оказали родителите ми, които са лекари. Много добре си спомням като малко дете, колко бях тъжна когато майка ми отиваше нощна смяна. Въпреки това никога не съм си представяла да работя нещо различно от лекар.

Моля, разкажете с няколко думи за някой или някои интересни случаи, които са Ви мотивирали да станете педиатър?

Когато завърших медицина бях завладяна от кардиологията, но след 3 години работа с възрастни установих, че децата са тези, с които искам да работя. След това вече като млад педиатър специализирах в известна Университетска клиника в Германия. Техниката беше на космическо ниво, но бях по-откъсната от клиничната работа. Накрая на годината малките пациенти толкова ми липсваха, че бях сигурна,че Клиниката е моето място.

Кои са Вашите учители в педиатрията?

Усещането, как да се държа с болните деца и техните родители, дължа на майка си, която беше не само педиатър, но и изключителен човек. За практическата си подготовка съм благодарна на първо място на д-р Лиляна Райчева, дългогодишен завеждаш на Отделение за Остри респираторни инфекции към Клиника по педиатрия, УМБАЛ "Александровска". Тя ме научи да виждам "невидимото", да взимам бързо решения, да вярвам на интуицията си. С огромна благодарност в сърцето си нося всички мои учители още от студентските години, някои от които вече не са между живите.

Как приехте предизвикателството да оглавите Детското отделение в „Пирогов“?

Чувствах, че на това място мога да бъда по-полезна за малките си пациенти. Работата в „Пирогов” е предизвикателство. Тук ежедневно срещам нови и интересни случаи. Всеки лекар мечтае да има възможност да има разнообразни случаи, които поддържат нивото му и му позволяват да се развива. Бих казала, че работейки в болница като „Пирогов” имам тази възможност. Тук няма ден сходен с предишния. В Педиатричното отделение на „Пирогов” постъпват едни от най-комплицираните спешни медицински казуси в София, дори и от цялата страна. Те ми позволяват да разгърна потенциала и възможностите като специалист, защото да бъдеш име, когато се занимаваш с не толкова тежки случаи е лесно постижимо. Да се утвърдиш като специалист, когато спасяваш онези, които никой не иска в практиката – това е трудно постижимото. Радвам се, че най-после открих мястото на което имам този шанс. Моето място-онова на което съм най-полезна, раздаваща се, а чувството за удовлетвореност надвива умората.

Кое е най-характерното за работата Ви в него днес?

Динамиката и високата интензивност. Започвам в 7:30 часа на 100% и продължавам така, често часове след края на работното време. Друга особеност е едновременно да извършвам организационна, административна и медицинска дейност.

Как виждате развитието на тази структура в бъдеще?

С интензивната си работа, ентусиазъм и отговорност, младият лекарски екип на Отделението доказа, че сме на правилното място. Сигурна съм, че Отделението по педиатрия се превръща във все по-желано място за обучение и работа от младите колеги, които за много кратък период от време трупат огромен практически опит. Няма друга болница в страната, в която да имаш подкрепа от толкова много и така мощни структури, с които толкова експедитивно да колаборираш и създаваш правилните алгоритми.

Това, че сте майка на три деца помага ли Ви в работата като детски лекар?

Родителството е безценна школа за всеки един педиатър. То му помага в комуникацията с децата, прави го по-сензитивен към оплакванията им. От друга страна "оцеляването" в семейство с три момчета е възможно единствено при внимателно и точно планиране, което е от полза за работата ми в Отделението.

Кое е любимото Ви занимание извън професията?

Обичам природата, преходите, палаткуването, пътуването до непознати места.

Ако има нещо, което бихте пожелали на колегите си педиатри, какво би било то?

Искам да ги уверя, че са избрали прекрасна професия и да им пожелая смело да следват мечтите си за професионална реализация!