„Статистиките показват, че сме стигнали дъното преди 20-ина години. Проблемът е, че докато целият свят разбра какво трябва да прави, ние продължаваме да изоставаме или по-скоро да не се включваме в подобно нещо“. Това коментира председателят на Българското дружество по инсулт (БДИ) доц. Росен Калпачки пред БНТ.
Повод за разговора с него бе Европейският ден за информираност за инсулта, който отбелязваме днес.
„Ключова е бързата реакция, защото инсултът може да се лекува за няколко часа. Ние можем да сме активни до към четири часа от началото на инсулта, но това са четири часа от началото на това, което се случва в мозъка на човека, а то, за съжаление, рядко се усеща от самия човек. Затова първите признаци са по-скоро аларма за здравите хора около болния“, каза той и отново припомни основните признаци за инсулт: внезапно изкривяване на лицето, внезапно отслабване на едната ръка, внезапни затруднения в говора.
„Това, което трябва да направите, е да го заведете там, където могат да му помогнат“, подчерта доц. Калпачки.
Той посочи още, че в периода от четири часа, в който човек е подходящ за бързо лечение, се включва и логистиката в болницата. „Включително това, че в болницата обикновено лечението не може да започне на входа, изисква да се направят съответните изследвания, трябва да се събере екип – един човек почти никога не може да се справи с подобен проблем“, коментира той и допълни: „Инсултът е мозъчна смърт и един лекар почти никога не може да се справи с подобно нещо. Светът обаче доказа, че обществото може да се справи, и затова имаме Европейски ден за информираност за инсулта“.
Според статистиката, 6,5 млн. души са починали от инсулт през 2019 г., а 150 млн. души са се инвалидизирали. „Това е трайна инвалидност. Понякога инсултите се повъзстановяват, но инсултът винаги оставя белег след себе си, т.е. този мозък не е същият. Разбира се, огромната цел е да върнем повече хора да живеят смислено, но инвалидизацията понякога е по-тежкият проблем от смъртността“, каза още доц. Каллпачки.
Той се спря и на факторите, допринасящи за инсулт: диабет, бъбречно заболяване, сърдечни болести, високо кръвно налягане, замърсен въздух.
Другите рискови фактори пък в голяма степен са причина за „подмладяването“ на инсулта, стана ясно от думите му. „Всички видове стимуланти, които все повече вземат младите хора. Безразборното вземане на енергийни напитки, лека и не толкова лека дрога, алкохолът и пушенето на какво ли не снижава възрастта. Много повече млади хора страдат от високо кръвно също“, каза той.
По отношение на лечението пък председателят на БДИ отбеляза: „Тромболизата е смисленото лечение за инсулта. Все повече центрове в България се осмеляват да правят тази процедура. За съжаление, първите пет центъра в България правят едва над 100 тромболизи годишно, а почти 60 места в България могат да правят тромболиза. Останалите правят много малко. Това е нашата борба – това да бъде ежедневно лечение, а не „луксозно“.
Доц. Калпачки посочи две причини за този проблем: фактът, че много малко хора отиват за лечение навреме, както и този, че не много центрове са готови денонощно да проведат такова лечение.
По думите му мрачната статистика може да бъде обърната с информация. „Вярвам, че нещата ще станат по-добри по обратния за нас начин – ако обществото „засипе“ моите колеги с подходящи пациенти, няма как нещата да не се организират. Ако обществото знае как да открива инсулти, ако правим така, че все повече пациенти да ходят навреме, във всяка областна болница би могла теоретично да прави това лечение. Тогава след не много години ще се поздравим с това, че не сме първи по смъртност от инсулт“, каза той.