Увеличават се случаите на заразяване с ХИВ при инжекционна употреба на наркотици

Новите случаи на ХИВ, инфектирани при инжекционна употреба на наркотици, се увеличават. Това става ясно от проекта на Национална стратегия за борба с наркотиците (2025 – 2029 г.),  публикуван от МЗ за обществено обсъждане. През 2023 г. те са били 9,1%, а през 2024 г. - 12.1%, докато през 2020 и 2022 г. делът на инжекционно инфектираните с ХИВ е бил съответно 7,5% и 5,5%.

От Стратегията става ясно, че инжекционно употребяващите наркотици продължават да се нуждаят и да търсят услугите на програмите за намаляване на вредите, но малкото останали екипи на организациите, работещи в тази област през последните години извършват този тип дейности почти доброволно. „Съгласно актуалната оценка на проблемно употребяващите и нивото на актуална инжекционна употреба може да се каже, че броя на инжекционно употребяващите наркотици е около 10 000 лица. Най-често инжекционно се употребява хероин, като в последните години се наблюдава ръст в инжекционната употреба на метадон. В малка степен инжекционно се употребяват и амфетамини, метамфетамини и кокаин“, се казва в Стратегията.

Общо 9,5% (между 378 000 – 461 000 лица) от възрастното население в България са употребили поне веднъж в живота си някакво наркотично вещество. В сравнителен план делът на тези хора е по-висок от всички други предходни години.

Употребата на каквото и да е наркотично вещество през 2024 г. (3,1%), във възрастовата група 15-64 г. се е намалила в сравнение с 2016 г. (4,6%) с 1,5 процентни пункта, като е близка до нивото през 2008 г. Подобна тенденция е регистрирана и по отношение на употребата на наркотични вещества през последния месец. Резултатите показват, че най-масово употребяваното наркотично вещество в България е канабис – 8,7% от анкетираните са го опитали поне веднъж в живота си. Хероинът все още е най-силно свързаният с проблемна употреба наркотик, но с нарастваща тенденция към спадане за сметка на стимулантите. На второ място по разпространение на употребата сред общото население са веществата от групата на стимулантите: амфетамини – 2,2%, кокаин – 2,0% и екстази – 1,3%.

Младите хора на възраст между 15 и 34 години представляват около 2/3 от всички лица във възрастовия диапазон 15-64 години, които поне веднъж в живота си са употребили някакъв вид наркотик. По данни от Национално представително проучване относно нагласи и употреба на психоактивни вещества сред учениците в гимназиален етап на обучение (8-12 клас), проведено през 2021 г. , 14,7% от тях поне веднъж в живота си са пробвали някакво наркотично вещество. През последните години се наблюдава намаление на употребата на наркотици поне веднъж някога в живота от учениците в гимназиален етап на обучение. Това се дължи най-вече на намалението на употребата на марихуана (с близо 9 процентни пункта в сравнение с предишното национално проучване сред учениците, проведено през 2017 г.), която все пак си остава най-употребяваното наркотично вещество от учениците (8-12 клас). Втората най-употребявана група наркотични вещества е тази на стимулантите, като при амфетамини, кокаин и екстази има леко увеличение на употребата им. 2,8% от учениците посочват, че някога в живота си са употребявали синтетични канабиноиди, а 1,0% от тях посочват употреба през последните 30 дни. С ежедневна или почти ежедневна употреба на нови наркотици са 0,4% от тях. Учениците употребяват нови наркотици предимно под формата на растителна смес за пушене, като най-често се снабдяват с тях от дилър, приятел или съученик.

В Стратегията от МЗ подчертават, че съществуващите програми за лечение и психосоциална рехабилитация са недостатъчни за покриване на нуждите от лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими лица на национално ниво.. Местата за лечение на хора със зависимост към наркотични вещества са 132 по данни на НЦОЗА. Детоксикация се извършва в токсикологичните клиники и отделения. Достъпът до стационарно лечение е ограничен поради недостатъчно легла и липсата на мотивация на професионалистите за работа с пациенти със зависимост към наркотици.

В края на 2023 г. на територията на страната функционират 28 програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди с 2744 пациенти. Тенденцията е за намаляване на програмите, на разрешените и заетите места. Лечението в 2/3 от програмите се заплаща от пациентите и това представлява основен проблем и трудност във функционирането на програмите и по-конкретно в програмите без държавно и/или общинско участие поради отпадането на пациентите от лечение заради невъзможност да заплатят лечението си.

В страната функционират програми за психосоциална рехабилитация на лица, които злоупотребяват или са зависими към наркотични вещества. Програми се осъществяват от Центровете за психично здраве, Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм и от доставчици на социални услуги. През последните години капацитетът (броят на местата) на програмите се е увеличил, но все още не е изпълнен принципът за географска и финансова достъпност. През 2022 г. общият брой на лицата, които са постъпили в програми за психосоциална рехабилитация e 923, общият брой 16 на местата в програмите е 486 места, в сравнение с 2018 година, когато е 330 места.

Индикативният финансов ресурс, необходим за реализацията на стратегическите цели възлиза в общ размер на 79 493 110 лв. за целия период на действие на Стратегията (2025 г. - 2029 г.). Дейностите, заложени в стратегията ще се финансират в рамките на бюджетите на отделните министерства и ведомства и разчетените средства за функция „Здравеопазване“ по Консолидираната фискална програма, като се предвижда да се изпълняват в рамките на одобрените бюджетни средства за съответната година.

Целия текст на Националната стратегия може да видите тук.