Доц. Росица Вачева: Най-важният призив сега е: Да опазим медиците

Доц. Д-р Росица Вачева-Добревска завежда Лаборатория по микробиология и вирусология в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ". В периода 2007 г. -2013 г. ръководи Националния референтен център по вътреболнични инфекции (НРЦ-ВБИ) в НЦЗПБ и контактно лице по надзора на ВБИ за Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) в Стокхолм. Член е на Координиращата група на ECDC на Европейската мрежа за надзор на ВБИ. Специализирала е във водещи университети и научни институции в Швейцария, Нидерландия, Германия, Франция и др.  

Доц. Вачева, в тези трудни дни лекарите, които работят в областта на болничната епидемиология, на превенцията и контрола на инфекциите, са особено натоварени, а трудът им остава невидим за другите. Моля Ви, разкажете как преминава един ден на тези специалисти в настоящата ситуация?

За всички е ясно, че се намираме във време на сериозно изпитание за човечеството. Не зная дали са много или малко хората по света, а и в България, които си дават сметка, че в настоящия момент медицинските специалисти са тези, които поемат върху себе си удара на случващото се с разпространението на новия коронавирус SARS-CoV-2. За онези, които не познават естеството на нашия труд – лекарите, които работят в областта на превенцията и контрола на инфекциите, на болничната хигиена, веднага ще кажа, че той е много отговорен, но остава скрит, защото ние не се срещаме с пациенти, нито с техните близки. Това, което искам да подчертая обаче е следното – всичко, което ние правим, за да бъде защитен медицинския персонал в болниците и хората, които се лекуват в тях, се основава на добре прецизирани ръководства, стъпващи върху принципите на доказателствената медицина. Обикновено се знае, че в клиничните специалности се работят по стандарти, създадени на основата на медицината на доказателствата. При нас също е така.

На практика ние организираме въвеждането на всички превантивни и ограничителни мерки в лечебните заведения и следим за изпълнението им. Ние координираме вземането на проби за изследване, изпращането им според правилата, налагаме съответните изолационни мерки, когато се докаже, че в лечебното заведение имаме инфектиран пациент, подпомагаме ръководствата на болниците в процеса на осигуряването на средства за индивидуална защита на медицинския персонал, организираме и обучението му.

Превантивните мерки във всички лечебни заведения са с непосредствен приоритет – те целят не само превенция и защита, но и минимизиране на износа на случаи към други здравни заведения и в обществото.

Сега искам да Ви върна назад в годините и да Ви помоля да споделите как решихте да се посветите точно на тази избрахте точно тази специалност?

Превенцията и контролът на инфекциите е една изключително интересна област от медицинската наука и едно направление, което придоби бурно развитие в последните 20 години. В него намира практическо приложение клиничната микробиология, моята основна специалност. Затова стана някак естествено. И сега съм щастлива, че направих този избор.

Клиничната микробиология е в основата на развитие на антибиотична политика за разумна употреба на антибиотиците, които са животоспасяващи. Ние, клиничните микробиолози сме водещи в борбата с антибиотичната резистентност и превенцията и контрола на инфекциите. Подходите, които разработваме и въвеждането имат за цел да спрат разпространението на резистентни патогени. През 2002-2005 година завърших обучение по контрол на инфекциите в системата на Европейското дружество по микробиология и инфекциозни болести и Американската асоциация SHEA. През 2006 г. имах изключителната възможност да специализирам в Университетския медицински център в Лайден, Нидерландия –LUMC в две направления: молекулярно-биологични методи за детекция на гени за резистентност и епидемиологично типиране и превенция и контрол на инфекциите. Бях запозната с една от най-добре развитите системи за контрол на инфекциите-холандската. През 2007 г бях поканена да завеждам Националния рефернтен център по превенция и контрол на инфекциите, свързани с медицинско обслужване/вътреболнични инфекции. В продължение на 7 години бях контактно лице за страната ни към Европейски център за контрол на заболяванията - ECDC, Стокхолм, преминах обучения, организирах множество европейски проучвания и участието на български болници в тях, Участвах и в първото европейско превалентно проучване върху инфекциите, свързвани с медицинско обслужване и вътреболничните инфекции (ИСМО/ВБИ), антимиробната резистентнос (АМР) и антибиотична консумация с 45 болници, 30 от тях валидирани. Работя и като част от екипа на ECDC за международно валидиране, външен консултант съм на центъра. От 2013 г съм избрана за председател на Асоциацията БулНозо, което е една голяма чест и отговорност.

Коя част от работата Ви носи най-голямо удовлетворение точно в този момент?

Да бъда в контакт с колегите си – това носи чувство за съпричастност и солидарност, които са толкова важни за всички ни точно сега. Заедно сме реализирали много национални проучвани, работили сме по въвеждането на важни ръководства и програмни документи. Благодаря на всички колеги и болнични директори, с които работим съвместно през тези години. Оставаме заедно и в тези времена на изпитание пред здравната система и всички работещи в нея. Нека споделя и това, че превеждам непрекъснато огромен брой актуализирани материали с препоръки на водещите компетентни центрове – СЗО, ECDC.

Моля да посочите по-висока ли е в момента опасността от вътреболнични инфекции в отделенията и клиниките, които приемат пациенти по профилите си? В частност тези от хирургичен профил, родилните отделения, също така интензивните отделения и клиники?

Съществува, безспорно висок риск от възникване на инфекции, свързани с медицинското обслужване, във всички клиники, в доболничната помощ, в денталните практики, в лечебните заведения за продължителни медицински грижи и др. Допълнително съществува риск от предаване на COVID 19 по модела на ИСМО/ВБИ, което не бива да се допуска, с всички средства.

Пациентите с COVID 19 са силно уязвими и много често развиват допълнителни, тежки бактериални усложнения, като сепсис, напр. В болничните клиники бактериалните патогени са множествено-резистентни към антибиотици и тези инфекции могат да са причина за фатален край. Предаването им от пациент на пациент, както е добре известно, става в най-голяма степен с недезинфекцирани ръце! Затова е важно да има стриктно спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите, изолационни мерки и обезпечаване на медицинския персонал с качествени според стандартите на СЗО средства за индивидуална защита и лични предпазни средства.
Международните асоциации по клинични специалности активно развиват и осъвременяват своите професионални ръководства, като се опират на официалните препоръки на СЗО. За нашите колеги от другите специалности това не е непознато. Българската асоциация по превенция и контрол на нозокомиалните инфекции - БулНозо например организира отделен симпозиум «Съвременни тенденции в превенцията на инфекциите на хирургичното място (ИХМ)» в рамките на национален конгрес.

И за да обобщим — коя е най-важната препоръка на този момент?

Критичните нужди от интензивни грижи могат да достигнат до 15% от хоспитализираните пациенти с COVID-19. От първостепенно значение е да бъде осигурена защитата на медицинските специалисти, тъй като те са част от критичната инфраструктура за реакция при тази епидемия. Трябва да им бъдат осигурени от специфичен вид, а именно маските със специален филтър от типа N95 с филтър FPP2 и FPP3, които филтрират аерозоли и микрочастици с големина на микроорганизми и така дават по-надеждна защита. Това са защитни облекла от висок клас, описани в документите на СЗО. Следва да се даде приоритет на политиката за тестването им. Медиците се нуждаят от подходящо обучение за използване на личните предпазни средства, специфични за тази инфекция. Необходимо е и да се осигури информиране на изписваните пациенти за мерките за предотвратяване на предаването на SARS-CoV-2 в домашни условия. При анализа на предприетите действия в борбата с коронавируса, колегите в Китай изтъкват две основни грешки: не са били защитени достатъчно работещите в системата на здравеопазването , поради липсата или неправилното използване на защитна екипировка са допуснали да загинат няколко десетки медици. Не е започнало навреме масовото използване на диагностични тестове и по този начин се е достигнало до масовото разпространение на SARS-CoV-2. Навременното тестване за коронавирус е своеобразен показател за компетентност на националните правителства и здравните системи. Колкото повече пациенти, както и медицински персонал, със симптоми на дихателна инфекция се изследват за носителство на SARS-CoV-2, толкова по-малко хора ще бъдат заразени, толкова по-ограничена ще бъде епидемията.

Също така ще припомня, че колегите във всеки един момент могат да ползват най-актуална информация по тези въпроси на сайта на МЗ, на НЦЗПБ и Асоциация БулНозо, както и на сайтовете на РЗИ. Тя е проверена, абсолютно точна и професионално издържана. На сайта на БулНозо например може да се прочетат интересни материали от нашите събития в рамките на «БулНозо Академия» . Те могат да бъдат много полезни точно в този момент.

И един последен въпрос – нека той е в бъдеще време. Какви са плановете Ви за дните и месеците след епидемията?

Много интересна е работата ми, като временен консултант на СЗО в процеса на въвеждане в практиката на един програмен документ на СЗО „ Основни компоненти на програмата за превенция и контрол на инфекциите на ниво лечебно заведение и национално ниво”. За мен е важно да я продължа и доведа до край. За съжаление, поради пандемията бяха анулирани и отложени няколко големи международни конгреси, като Европейския конгрес по клинична микробиология и инфекциозни болести —ECCMID’2020 и конгреса на Международната федерация на инфекционистите IFIC’2020, на които бях поканена, като ко-водещ на симпозиум и гост-лектор. Искам да вярвам, че те ще се проведат, макар и в по-далечно бъдеще. Бих искала също така да имам възможност да събера натрупан опит и познания и да ги обединя в монография. Вярвам, че за българската научна медицинска общност ще има добро бъдеще. Че цялото ни общество ще има ново развитие, ще излезе променено, по-иновативно и по-хуманно от тази криза.