Незаетите щатни бройки в държавните психиатрични болници да не се съкращават. За това настояват от Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници в писмо до премиера, финансовия и здравния министри, синдикатите и медии. В писмото си те изразяват надежда да не бъде отнета възможността на ръководствата на лечебните ни заведения с реализирани икономии, под формата на допълнително материално стимулиране да подпомагат извънредния труд, които полагат медиците.
Ето и цялото писмо без редакторска намеса:
Държавните психиатрични болници в Република България са лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, които осъществяват консултативна, лечебно - диагностична, експертна, стационарна и спешна психиатрична помощ и обслужват пациентите с най - тежките психиатрични заболявания в страната.
Държавните психиатрични болници (дванадесет на брой на територията на цялата страна) не са търговски дружества. Те са лечебни заведения, регистрирани като такива по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни средства към Министерство на здравеопазването. За разлика от психиатричните отделенията в многопрофилните и университетски болници и центровете за психично здраве Държавните психиатрични болници осъществяват своята лечебна дейност единствено и само в рамките на определения им от Министерството на здравеопазването годишен бюджет.
В Държавните психиатрични болници се настаняват с решения на съдилищата и пациенти за задължително и принудително лечение (пациенти извършили тежки нарушения и престъпления).
Бихме искали да Ви уведомим, че Държавните психиатрични болници функционират съобразно Медицинския стандарт по специалност „Психиатрия“. Медицинските стандарти са подзаконови нормативни актове (наредби), издавани от министъра на здравеопазването, които определят задължителните минимални изисквания за качество, безопасност и организация на медицинската дейност.
По отношение на броя на медицинските специалисти, медицинските стандарти регламентират т.нар. „кадрово обезпечаване“. Това означава, че за всяка отделна специалност или структура е фиксиран задължителен минимален брой лекари, медицински сестри и други медицински специалисти, необходими за безопасното лечение на пациентите.
Медицинските стандартите също така определят съотношението между броя на леглата в отделенията и необходимия персонал. Организация на смените (24/7 режим) изисква осигуряването на достатъчно специалисти за покриване на дежурствата, така че във всеки един момент (включително нощем и през уикендите) да има медицински персонал, необходим за осъществяването на лечебната дейност.
В допълнение бихме искали да добавим, че на служителите в Държавните психиатрични болници се извършват удръжки и те заплащат своите здравни и пенсионни осигуровки.
Уважаеми дами и господа,
Предвид по – горе изложените факти, настояваме да не се предприема редуциране на незаетите щатни бройки в Държавните психиатрични болници! Напротив Държавните психиатрични болници се нуждаят от нови щатни бройки, с които да откликнат на изискванията на съвременните медицински стандарти.
Незаетите щатни бройки в нашите лечебни заведения не са прикрити бройки за калкулиране на допълнително материално стимулиране, а са резултат от унизително ниското заплащане и липсата на интерес от страна на медицинските специалисти!
Наличните медицински специалисти обаче, в условията на тежка липса на кадрова обезпеченост полагат труд с многократно по–голям обем и интензитет, за да покрият нуждите на пациентите от специализирана здравна грижа!
Поради това се надяваме да не бъде отнета възможността на ръководствата на лечебните ни заведения с реализирани икономии, под формата на допълнително материално стимулиране да подпомагат извънредния труд, които полагат нашите медицински специалисти.
Информираме Ви, че в рамките на миналата година допълнително материално стимулиране е било изплащано само два пъти и е било в размер на една средна месечна заплата за всеки служител (за дванадесетте Държавни психиатрични болници).
С уважение,
Д-р Донка Господинова, Председател на сдружението
Д-р Лидия Чорбанова, заместник председател на сдружението
Д-р Цветеслава Гълъбова, председател на контролната комисия
