Вторник, 03 Август 2021
26
апр
 

Доц. Румяна Янкова, УМБАЛ "Пълмед": Няма само кожни болести, те са системни

Неделя, 26 Април 2020 | 10:55:56 Невена Попова


Доц. Румяна Янкова е водещ дерматолог и алерголог, университетски преподавател. Завършила е образованието си във Висшия медицински институт в Пловдив през 1973 г., там започва кариерата си като асистент в Катедрата по дерматология и венерология. Пр
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Доц. Румяна Янкова е водещ дерматолог и алерголог, университетски преподавател. Завършила е образованието си във Висшия медицински институт в Пловдив през 1973 г., там започва кариерата си като асистент в Катедрата по дерматология и венерология. Придобива специалност по дерматология и венерология през 1979 г. и защитава дисертация на тема: Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност (1990). През 1993 г. получава научно звание доцент, а от 2000 до 2016 г. е ръководител на Катедрата по дерматология и венерология. Дългогодишен завеждащ на Сектора по алергология в МУ - Пловдив.

Има над 100 публикации в периодични издания, многобройни участия с лекции и доклади в български и международни научни форуми, съавтор е в 5 учебника и 3 монографии, ръководи и участвува в работата по научни проекти. Член е на Борда на съветниците на Института за клинични експертизи - Франция и е съосновател на българския филиал на същия институт. Член е на ръководството на Българското дерматологично дружество и заместник-председател на Секцията по дерматоалергология, както и член на Европейската академия по дерматология и венерология. Председател е на сдруженията "Дерматология и венерология" и "Сдружение срещу кожния рак". В момента ръководи Центъра по алергология и дерматология в ДКЦ и УМБАЛ "Пълмед".

Доц. Янкова, пандемията COVID-19 постави на изпитание професионализма на лекари от много специалности, сега като че ли идва ред и на дерматолозите. Знае се, че много медици са принудени да носят с часове и дори дни предпазни маски, шлемове. Какви опасности носи това за кожата?

Да, сериозните инфекции изискват спазването на хигиенни норми на защита от заразяване, спазвани от цялото общество. Защитата трябва да е различно интензивна в зависимост от степента на опасност от контакта с болни и заразоносители, която се определя от професията и извършваната дейност. Медицинските специалисти са най-силно изложената на инфекция с COVID-19 професионална група, именно защото работят с болни хора, било с проявени или все още със скрити симптоми на вирусната инфекция. За работещите с пациенти с COVID-19 предпазното „снаряжение“ е най-масивно – с гащеризони, маски, очила, шлемове, ръкавици и пр. За специалистите от други сектори - маски и ръкавици са достатъчни. Тъй като последните предпазни средства са най-често ползваните, а и защото контактът на кожата с тях е най-значителен, логично е освен търсеният ефект на защита, да възникнат и нежелани явления като кожни реакции на спарване, дразнене или алергия.

Какви препоръки за превенция на тежки кожни увреждания бихте дали в този случай? А така също и на хора с други професии, които са принудени поради обстоятелствата да носят защитни средства?

Прояви като по-горе споменатите, могат да се срещнат при всички други професии, освен нашата. Нещо повече, те възникват и при хора с дейности, далеч извън медицината, дори съвсем не при професионални условия, а в обичайното ежедневие на всички ни. В днешно време спазваме хигиенни норми, които не всички от нас са прилагали в предходни периоди. А и не е ясно колко още ще продължи засилената хигиена в професионални и битови условия. Това определено натоварва кожата, защото детергентите, дезинфектантите и антисептиците са сред най-честите кожни дразнители. И като добавим локалните контакти с маски, които не са от памучна материя, а синтетични, или частично синтетични?!

Прегледах вече доста пациенти с дерматити на лицето вследствие носенето на маски. Ръкавиците, дори и тези, несъдържащи латекс, също предизвикват кожни заболявания, поради спарване, прекомерно овлажняване на кожата, дразнене или активиране на алергични контактни дерматити. Неслучайно през последните седмици в моите кабинети преминават немалко пациенти с контактни дерматити, повечето иритативни, по-малко алергични. Преди броени дни наблюдавах и вече публикувам в социалната мрежа случай на контактна алергия с фрапантен оток на ръцете и дланите след употреба на латексови ръкавици. Последните са известен провокатор на подобни кожни смущения, особено ако са с талк, който улеснява проникването на латексовия алерген в кожата и засилва реакцията.

Има ли някакъв по-специален подход за овладяване на тези последици при хора с тежки дерматози – псориазис например?

Пациентите с хронични кожни заболявания са по-често засегнати от кожни смущения, като вече описаните. Атопичен дерматит, псориазис, невродермит, дерматити от локални лекарства, козметика, слънчева и поленова алергия, както и други предходни или съпътстващи болестни процеси на кожата, изискват много по-сериозна и изключително адекватна диагностична и лечебна намеса. В такива случаи, всяко неправилно действие, включително от лекар, може да доведе до генерализиране не само на кожните симптоми, но и системно въвличане на много вътрешни органи.

Не е тайна, че въпреки епидемията, в вачалото на пролетта много дами обръщат поглед към възможностите на естетичната дерматология. Кои естетични процедури не бихте препоръчали точно в този момент?

Естетичната дерматология, като всяка медицинска специалност с неспешен и планов характер, би могла да се работи, но с внимание. Задължително строго специализирано, и с още по-сериозна преценка на търсените резултати и рисковете. Включително рисковете, свързани с последващите контакти на кожата с хигиенни препарати, предпазни маски, слънчеви лъчи или дори слънцезащитни продукти, които могат да усложнят една кожна реакция с процес на фотоиритация – дразнене от съчетаното действие на химичните съставки и ултравиолетовите лъчи. Имам и такъв случай на пациентка с изразено възпаление на устните (хейлит) след предозиране на филър, плътен оток и последващи поражения на повърхността на устните.

И за да излезем от темата COVID-19 искам да Ви помоля да разкажете накратко за себе си и за Вашия професионален път – как избрахте медицината, какво Ви мотивира да станете дерматолог?

Накратко, нямам спомен точно как съм избрала медицината. Но продължавам да я работя с тръпка, желание и нестихващ интерес повече от 46 години. И смятам, че основните ми професионални направления – дерматологията и алергологията, ми помагат особено много и за естетичната дерматология, която без първите две, нерядко губи баланса между „полза и риск“.

Кои са Вашите учители в специалността? Моля да разкажете накратко за работата си с тях?

Не са малко - проф. Толев, проф. Профиров, проф. Берова, проф. Обрешкова, проф. Костурков и още много други, включително съвременни учени и лектори. От всички тях съм получавала и получавам до днес знания и умения, които в преподавателската си и клинична работа се стремя да предам на моите последователи. В медицината „училището“, обучението и самообразоването са доживотен процес.

Има една общоприета представа у повечето хора, че дерматологията не е свързана с тежки, застрашаващи живота състояния. Така ли е?

В дерматологията също има сериозни генерализирани и системни болестни процеси. Няма само кожни болести, те са системни. Кожата е външният екран на болестните промени в целия организъм, върху нея се проектират много скрити и дълбоки органни заболявания. А алергичните заболявания са много често не само сериозни, но и застрашаващи живота. Като консултант-алерголог съм лекувала немалко болни, непосредствено след изписването от спешни отделения и от сектори за интензивно лечение, а те без продължаване на лечебните мероприятия, биха се върнали към първоначалните тежки симптоми. Някои от тях пристигат с все още стоящата венозна канюла (абокат) . По-късно, свързвайки се с мене, например. за естетична процедура, се представят: „Обажда се Ваня с абоката…“ Е, значи преди това съм осигурила да получат необходимата неотложна помощ.

Какви са очакванията Ви за бъдещето на тази област на медицината – ще се открие ли скоро лек за заболяваиня, които все още са загадка – витилиго, псориазис, булозна епидермолиза, други редки кожни болести?

Това са заболявания, представлявали терапевтичен проблем не само в миналото, а и в днешно време. За някои от тях (псориазис, пемфигус, атопичен дерматит, хронична уртикария, еритемен лупус, витилиго и др.) има вече или са в процес на проучване, редица съвременни лекарства, които в значителна степен успяват да овладеят болестния процес. С голяма част от пациентите успяваме да излезем от схватката с тези увреждащи и натоварващи живота на болните състояния. За останалите очакваме решения, работи се непрекъснато.

И накрая – какво бихте пожелали на младите Ви колеги, които сега тръгват по пътя на дерматологията?

По пътя на дерматологията и алергологията, и на естетичната медицина – да не „потъват“ в руслото на ежедневното професионално еднообразие, да не губят интереса и желанието, да приемат предизвикателствата. Заслужава си…



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
9Cks


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
СЗО - Европа: 1,2 млн. смъртни случая от COVID-19, 60  млн. заразени
03.08.2021 14:24:19

СЗО - Европа: 1,2 млн. смъртни случая от COVID-19, 60 млн. заразени

„Краят на пандемията все още е на хоризонта и за съжаление досега в Европейския регион има ...

COVID заболеваемост: 80% ръст за седмица
03.08.2021 13:35:50

COVID заболеваемост: 80% ръст за седмица

30,6 на 100 000 души население е средната за страната 14-дневна заболеваемост от COVID-19. Т ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...