Доц. д-р Гриша Матеев: Хората с атопичен дерматит променят света да е удобен за тях

Доц. д-р Гриша Матеев е дерматолог в УМБАЛ „Александровска“ и председател на Българското дерматологично дружество. Разговаряме по повод безплатните прегледи за тежък атопичен дерматит – част от кампанията „Отново в кожата си“, които ще се провеждат в осем града на страната през ноември. Записването е до 31 октомври на телефон 0876 984 552, делничен ден от 9 ч. до 17 ч.

Доц. Матеев сподели също информация за традиционната конференция Софийски дерматологични дни – рядко наблюдавани клинични случаи, която ще се проведе от 30 октомври до 2 ноември 2025 г.

Доц. Матеев, какво е особеното при заболяването атопичен дерматит?

Това е хронично заболяване, което обикновено стартира в детска възраст и в голяма част от случаите се самоограничава в пубертета или в зряла възраст. Но атопичният спектър е много широк – може да има и атопичен дерматит с късно начало, може да се появи дори в старческата възраст.

От какво най-много страдат пациентите с атопичен дерматит?

Атопичният дерматит е системно заболяване, защото се диктува от активността на така наречените Т-лимфоцити – имунни клетки, които циркулират в човешкото кръвообращение. Най-болезненият и тревожен за пациентите симптом е сухотата на кожата и свързаният с нея силен сърбеж по всяко време на деня, особено неприятен нощем, защото пречи на нормалния сън.

С атопичния дерматит са свързани също бронхиалната астма, сенната хрема, алергичният конюнктивит, включително и атопичната характеропатия, която много се обсъжда напоследък.

Какви психологически или поведенчески особености могат да съпътстват атопичния дерматит?

Това са хора, които не се адаптират към света, а променят света да е удобен за тях. Имат особености в поведението, които не се диктуват от конкретната обстановка, а защото са притиснати от ужасния сърбеж. Обикновено са нервни, възбудени, недостапали. По тази причина имат проблеми в работната среда, в училище, в семейните взаимоотношения.

Защо е нужна кампанията „Отново в кожата си“ за хора с тежък атопичен дерматит, в която влизат и безплатни прегледи?

Българското дерматологично дружество безусловно стои зад кампанията „Отново в кожата си“. Тя е нужна на пациентите. Има хора с по-леки или с по-тежки форми на това заболяване, които не стигат до лекарска помощ. Затова е добре да се направи преглед от дерматолог, да се изясни какви са проблемите и съответно да се започне лечение.

Лечението е на няколко етапа, според тежестта на заболяването. То може да варира от безобидно с козметични средства (емолиенти), да премине през локални кортикостероиди, калциневринови инхибитори до системни терапии.

За българските пациенти вече са достъпни няколко съвременни лекарства – моноклонални антитела и малки молекули – които имат изключително добър ефект върху симптоматиката на атопичния дерматит. Тези терапии не са никак евтини, но за щастие се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса. Преди да преминат на тези силни лекарства, пациентите трябва да са се лекували и с други терапии, които не са дали нужни резултат. Трябва да минат и на експертна комисия, която да одобри лечението им.

Съветвам пациентите при всички случаи да отидат на дерматолог, и то не само еднократно. Трябва да се доверят на дерматолог, който да им наблюдава състоянието. Защото атопичният дерматит в различни периоди може да се нуждае от различно лечение. Понякога от само козметично, а понякога – със сериозни медикаменти, приемани през устата или инжекционно.

Какви са новостите в програмата на тазгодишните Софийски дерматологични дни?

Това е прекрасна инициатива, водеща началото си от един от нашите учители и стари професори в Кожната клиника на Александровска болница – проф. Асен Дурмишев. Този човек остави след себе си забележима следа в българската дерматология. Преди над 30 години проф. Дурмишев даде идеята да се направи конференция, която да съобщава, документира и презентира пред дерматологичната аудитория рядко срещани клинични случаи.

Дерматологията диагностицира и лекува основни заболявания, които са стълбове на специалността и определят политиката в тази специалност. Но освен тях има стотици, дори хиляди редки и много редки дерматологични заболявания. Дерматолозите виждат едно такова заболяване веднъж в живота си, а може и въобще да не го видят, а само да го познават по литературни описания. Лекарите от университетските кожни клиники, както и лекари от мрежата, които са наблюдавали и доказали редки случаи, може да ги представят и обсъдят с колегите си на конференцията. Затова името й е Софийски дерматологични дни – рядко наблюдавани клинични случаи. Към редките случаи подхождаме с особено внимание. Нужни са достатъчен обем от знания, за да се постави диагнозата. Редно е след това случаят да се сподели с колегите, за да могат и те да ползват този опит.

През 2025 г. Софийски дерматологични дни (30 октомври – 2 ноември) ще се проведат за 33-ти път. Традиционно се радват на голям интерес от страна на дерматолозите. Винаги имаме чуждестранни гости от най-високо ниво – президенти на Американската академия по дерматология, президенти и генерални секретари на Европейската академия по дерматология. Тази година ще дойдат много колеги от Македония, Сърбия, Румъния, Франция, Гърция, Швейцария, Австрия.

В рамките на конференцията има и фирмени симпозиуми, в които световни фармацевтични фирми представят своите най-нови лекарства за лечение на класическите, по-чести дерматологични заболявания. Това разширява спектъра на демонстрациите. Редките клинични случаи се представят наред с новостите в терапията на кожните болести въобще.

От вашата клиника ще има ли презентации?

С гордост може да кажа, че Клиниката по кожни болести към Александровска болница и Катедрата по кожни болести към Медицинския университет в София ще представи поне 15 редки клинични случая. Това ще направят предимно млади дерматолози, най-често специализанти. За някои от тях участието на конференцията е бойно кръщение, да други е второ или трето представяне. Но това изисква голяма мобилизация и много добра подготовка, за да застанат пред аудитория от 350 дерматолози и да говорят със самочувствие, въпреки че са още в основата на „планината“, която трябва да изкачат като дерматолози.