Новите случаи на рак в България са 32 812, около 91 000 от засегнатите от онкологично заболяване достигат петгодишна преживяемост, а смъртните случаи на година от онкологично заболяване в България достигат близо 18 800. Това съобщи Ивайло Петров, главен координатор на Българския национален хъб на Мисията срещу рака и член на Управителния съвет на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ), по време на експертна среща, посветена на адаптирането и прилагането на петото издание на Европейския кодекс срещу рака в България.
Работната среща е организирана от СОНМ и цели да ангажира и обедини представители на държавните институции, академичната и научната общност, здравните професионалисти, гражданските и пациентските организации, местната власт, медии, бизнеса и иновационния сектор.
По време на работната среща беше акцентирано на 14-те препоръки на Европейския кодекс, целящи да бъде предотвратен риска от рак, сред които бяха спиране на тютюнопушенето, контрол на теглото, ежедневно извършване на физическа дейност, пълноценно хранене, избягване на алкохола, факторите на околната среда, причиняващи онкологични заболявания. Сред новите моменти бяха отбелязани ползите от кърменето и избягване на хоромонозаместителна терапия при жените особено при жените след менопауза.
„Хормонозаместителната терапия след менопауза се свързва с повишен риск от рак на гърдата. За решението за прилагане на терапията се изисква внимателно обмисляне на ползите и вредите от нея“, се казва в кодекса. По отношение на кърменето европейският кодекс препоръчва то да се реализира възможно най-дълго време. „Има безспорни доказателства, че кърменето намалява риска от рак на гърдата при майката. Колкото по-дълго кърмят майките, толкова по-голяма е защитата им. Препоръчва се майките да започнат да кърмят бебетата си от първия час на раждането им при възможност“, казаха експертите.
По отношение на скрининговите програми Експертния кодекс препоръчва те да са за рак на дебелото черво, на гърдата, на маточната шийка и на белия дроб. Българските участници в срещата обаче бяха категорични, че у нас трябва да се прави популационен скрининг и за рак на простатата.
В рамките на сесията участниците дадоха приоритетни политически или практически препоръки, посочиха ключовите институции и партньори, ангажирани с тяхното изпълнение, дадоха ориентировъчен времеви хоризонт и споделиха за поне един измерим индикатор за проследяване на напредъка.
Откроени бяха като общи приоритети като изграждането на пълноценен национален раков регистър, подобряването на достъпа до здравни услуги и достоверна информация, повишаването на здравната и дигиталната грамотност, развитието на координирани механизми за профилактика, скрининг, мониторинг и комуникация между институциите, медицинските специалисти и неправителствения сектор.
Работната среща обедини представители на публични институции, академична и научна общност, здравни професионалисти, граждански и пациентски организации, медии, бизнес и иновационен сектор.
