Д-р Антонина Мусурлиева: Неврологията е като математиката – трябва да анализираш, да търсиш закономерности и постепенно да стигаш до правилното решение

Д-р Антонина Мусурлиева е специализант в Клиниката по нервни болести на Военномедицинска академия от 2024 г. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2023 г. След година практика в клиника по вътрешни болести насочва професионалния си път към неврологията започва специализация в екипа на доц. Стефка Мантарова. Работата в клиниката, част от многопрофилната структура на ВМА, я среща ежедневно с разнообразни и сложни случаи, които развиват клиничното ѝ мислене още от началото на специализацията. Опитът на екипа и възможността да се учи втакава среда са школа, до която малко млади лекари имат достъп в началото на професионалния си път.

Д-р Мусурлиева, как решихте да се посветите на медицината? Кое повлия най-силно на избора Ви да станете лекар – семейството, училището или
приятелите?

До голяма степен изборът ми беше повлиян от семейството. Баба ми и дядо ми са стоматолози и медицината винаги е присъствала в разговорите у дома. Затова беше естествено и аз да се насоча по този път. Още от малка проявявах силен интерес към човешкото тяло, начина, по който функционира, и медицината като наука. Енциклопедиите за човешкото тяло
бяха сред любимите ми книги. Постепенно този интерес се превърна в желание да науча повече и един ден да стана лекар.

Как избрахте неврологията за свой професионален път?

Неврологията винаги ми се е струвала една от най-интересните, необятни и предизвикателни медицински специалности. В началото изборът ми беше и своеобразно предизвикателство към самата мен – дали ще успея да се справя с толкова сложна област. Още в училище математиката беше сред любимите ми предмети, а в неврологията открих сходна логика – трябва да анализираш, да търсиш закономерности и постепенно да стигаш до правилното решение. Това допълнително засили интереса ми към
специалността.

Разкажете за първите си стъпки като специализант в Клиниката по нервни болести на ВМА. Какво Ви носи най-голямо удовлетворение и какви трудности срещате?

Началото на специализацията беше много вълнуващ момент за мен. Не просто започвах нова работа, а сбъдвах мечта, която дълго не смеех дори да назова. Започнах обучението си по неврология във ВМА – място, където професионализмът, грижата и човечността се срещат в името на пациента. Преместих се в София от родния Пловдив, където бях живяла дотогава. Тази голяма промяна носеше предизвикателства, но и много вълнение и надежда. Всичко това нямаше да бъде възможно без подкрепата на родителите ми.

Най-голямото удовлетворение идва от добре свършената работа, от усмивката на пациент, на когото си помогнал, и от усещането, че с всеки изминал ден развиваш знанията и уменията си. Работата тук не само задълбочи познанията ми, но и ми помогна да развия търпение, емпатия, отговорност и стремеж към усъвършенстване.

Трудностите, разбира се, не са малко – от постоянната борба с времето, което никога не достига, до границите на познанието в една толкова сложна и динамична професия. Помагат ни сплотеният екип и разнообразните знания, опит и професионални интереси на колегите в клиниката. Именно тази задружност ни дава възможност да преодоляваме трудностите и да се учим от тях.

Кои са учителите в специалността, на които дължите най-много за изграждането си като лекар и личност?

Първият човек, за когото се сещам, е доц. Стефка Мантарова. Тя е не само мой ръководител в работата и специализацията, но и човек, който ме вдъхновява с примера си в тази нелека професия. Всеки ден се възхищавам на знанията ѝ, на стремежа ѝ към най-доброто и на всеотдайността ѝ към екипа и пациентите.

Не мога да не спомена и лекаря, който пръв запали интереса ми към неврологията – доц. Георги Славов. Той беше моят асистент и човекът, който ме въведе в тази специалност. Вярвам, че понякога изборът на професионален път зависи не само от това колко интересна е дадена област, но и от човека, който успява да ти покаже нейната красота и смисъл. Добрият учител може да превърне любопитството в истинска страст. За мен този учител беше доц. Славов.

Кои области и проблеми на неврологията Ви привличат най-силно?

Като млад специализант се интересувам от различни области на неврологията и постепенно откривам възможностите на всяка от тях. Особено ме привличат спешните състояния при мозъчносъдовите заболявания, както и необходимостта от продължително наблюдение и внимателна преценка при невродегенеративните болести.

На този етап за мен е важно да изградя стабилна основа в общата неврология и постепенно да открия областта, в която бих искала да се развивам по-задълбочено. Привлича ме динамиката на специалността – необходимостта от клинично мислене, добро познаване на пациента и постоянно надграждане на знанията.

Имате ли интерес към академична кариера?

Да, определено. Началото на академичния ми път е съвсем близо и съм изключително благодарна, че мога да го започна именно тук. Не всеки млад лекар има такава възможност. Приемам я като голяма отговорност, но и като стимул за професионално развитие.

Какви са професионалните Ви амбиции за следващата година?

Предстои ми третата година от специализацията, а с нея се приближава и изпитът за придобиване на специалност – един от най-важните и отговорни моменти в професионалния път на всеки специализант. Затова ще посветя следващата година на сериозна теоретична и практическа подготовка.

В клиниката се учим ежедневно от опита на утвърдени специалисти и ментори. Това е и най-ценната част от специализацията – възможността да прилагаме наученото и да трупаме практически опит.

Как обичате да прекарвате свободното си време? Как си почивате най-добре?

Обичам да прекарвам свободното си време с приятели, да спортувам и да се разхождам в планината. През дългите години на учене и подготовка сякаш не ми оставаше достатъчно време за хобита и интереси извън медицината. Затова сега се стремя да опитвам нови занимания, които ми носят удоволствие и ми дават възможност да се развивам.

Ако трябва да посоча едно занимание, което наистина ме презарежда, това са танците. Те са моето тайно оръжие за разпускане, източник на енергия и добро настроение.

Какво бихте пожелали на учителите си, които Ви подкрепят в първите стъпки към голямата наука?

В медицината усъвършенстването е необходимост, защото всеки човешки живот е ценен, а отговорността е голяма. Трябва да даваш най-доброто от себе си, особено когато вземаш трудни решения. В тези моменти знам, че мога да разчитам на подкрепата и опита на моя ментор – доц. Мантарова.

На нея и на всички учители в медицината пожелавам най-вече търпение и да запазят желанието си да предават знанията си и да помагат на младите лекари да се развиват. Вярвам, че готовността да споделяш опита си и да подкрепяш следващото поколение е една от най-ценните страни на учителството в нашата професия.