Д-р Антония Гамишева: Благодарна съм за всяка трудност, която ми помогна да се развия и да завърша обучението си

Лейтенант д-р Антония Гамишева е отличникът на първия в историята на България випуск военни лекари, който се обучава по тристранния проект между ВМА, ВВМУ и МУ-Варна. Калена в спорта, решава да пренесе изградената дисциплина и в професията, за която мечтае от малка. В момента работи в Спешното отделение на ВМА-София, където се сблъсква с едни от най-тежките случаи. Специализира „Авиационна медицина“ и иска да се развива в областта на неврологията.

Д-р Гамишева, как взехте решение да станете военен лекар? Какво допринесе за този Ваш избор – семейна среда, учители, приятели?

Моето желание беше да уча медицина до момента, в който не разбрах за съществуването на специалността „Военен лекар“. От този момент целта ми
беше нова. Значително влияние върху моето решение оказа спортът. Докато живеех в родния ми град Бургас, активно практикувах японското бойно изкуство
Джу-Джицу, което ме научи на дисциплина, изгради ме като личност и разви уменията ми за работа в екип. Така се оказах идеално подготвена за предизвикателствата на специалността “Военен лекар” и бях убедена, че това е правилният за мен път.

Завършвате медицинското и военното си образование като отличник на випуска. Кое беше най-трудното през годините на следването?

През различните етапи на обучението предизвикателствата се променяха. В началото фокусът на всеки курсант е върху лишенията в личен план и адаптация към строгите военни порядки. В следващите години медицината взима превес и започва голямото учене.

Съвместяването на задълженията ми като “командир на отделение” с нарастващите медицински изисквания беше най-трудния момент за мен.

Имали ли сте моменти на колебание, на съжаление, на желание да се откажете?

Никога не съм съжалявала за избора си да стана военен лекар. Все пак имаше момент в първите месеци на обучението, когато целият ни випуск беше толкова претоварен, че дружно бяхме решили да правим бойкот и да се откажем, в случай, че не се промени подходът към обучението ни. Съчетаването на двете дисциплини ни се струваше непосилно. Въпреки това, с времето условията се подобриха и със същите тези колеги заедно успяхме да извървим трънливия път на обучение и да се дипломираме преди по-малко от година. Благодарна съм за всяка трудност, която ми помогна да се развия и да завърша обучението си. Сигурна съм, че и за останалите е така.

Кои бяха Вашите най-добри учители – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Хората, на които дължа най-много, са семейството и приятелите ми, тъй като те ме подкрепяха във всеки един момент. Вярата им в мен ми даваше сила. Относно професионалното ми развитие безценна роля изиграха множество преподаватели от ВМА, МУ-Варна, както и командирите ми от ВВМУ.

Разкажете за първите си стъпки в Спешно отделение на ВМА. Кое е най-вълнуващото в работата Ви като спешен лекар, как се чувствате сред колеги, за които спешната медицина е естествената професионална среда?

В спешното отделение всеки ден е изпълнен с динамика и разнообразие, което прави работата ми особено вълнуваща. За мен този опит е незаменим. В присъствието на по-компетентните от мен колеги се чувствам по-смела и уверена.

Кои етични принципи се стараете да спазвате винаги в общуването си с пациенти и с колеги?

Старая се винаги да уважавам отсрещния и да съм учтива. Работата с пациентите и техните близки е деликатна, тъй като те не идват в спешното отделение по приятен повод и често са доста емоционални. Това от своя страна ме учи на търпение и професионализъм.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да експериментирам с различни спортове - от йога и фитнес до катерене и парапланеризъм. Освен това, нищо не може да се сравни с времето прекарано с моите близки и приятели.

Коя Ваша мечта искате да видите реализирана в близко бъдеще?

Мечтая да създам голямо и здраво семейство, с което да споделяме приключения.

А в каква посока искате да се развивате като военен лекар?

На този етап се стремя да разширя знанията и уменията си в областта на спешната и военната медицина. Вярвам, че така бих могла да допринеса за развитието на специалността си както в България, така и в чужбина. Искам да работя в посока прилагане на иновативни медицински практики и технологии, включително и с телемедицина и изкуствен интелект, които водят до подобряване на диагностичните и терапевтичните възможности.

Неврологията е специалността, която ме привлича най-силно и с която бих искала да се занимавам в дългосрочен план.