„Цялостната регулация на психотерапията все още е очаквана новина, много важна за цялата гилдия и цялото общество, но тепърва предстои да се стартира работа по бъдещия закон”. Това каза клиничният психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина пред NOVA NEWS.
По думите й двете наредби – 1 и 29, които в момента са на обществено обсъждане, касаят работата на психолозите единствено в медицински структури. „Тези наредби решават дългогодишна неяснота относно образованието и опита, които психотерапевтите трябва да имат. Сегашното изясняване още не е пълно и е необходимо да се направи детайлно обсъждане. Стандартът в нашата професия изисква магистратура клинична психология за хората, които желаят да продължат обучението си като психотерапевти. Поне за момента това са световните стандарти”, обясни д-р Донкина.
„Психотерапията е много интересна професия, която като медицината изисква минимално време за обучение. Повечето институти не забраняват на студентите да работят по време на обучението си“, допълни психотерапевтът. Тя направи паралел с лекарите, като посочи, че както един току-що завършил медик не може веднага да оперира, така и психотерапевтичната работа изисква специална подготовка и не е „просто едно да седнем да си поговорим с някого”.
Д-р Донкина обясни, че сигурността на пациентите при избора на специалист се гарантира, когато те се обръщат към регистрите на Българската асоциация по психотерапия и Дружеството на психолозите в България.
Промените предвиждат и актуализация на психиатричната грижа за деца, за което според психолога държавата трябва да си партнира с цялата социална система и образованието.
За първи път в наредбите се регламентира и психологическа подкрепа за самите медицински специалисти. „Става дума за ясното означаване на важността на подобен тип работа и разписването му като част от задълженията на клиничните психолози. Страданието на хората с бели престилки не е по-малко от това на пациентите”, каза д-р Донкина.
Според нея голяма част от разочарованията, грубото отношение и дистанцията, която човек може да срещне в болниците, са израз точно на това страдание. „Това да потърсиш помощ не означава да си слаб, не означава да не се справяш, не означава да си лош лекар. Напротив, съвсем нормално и като част от твоя професионализъм е възможността да помислиш за себе си, за чувствата, които срещата с чуждото страдание предизвиква”, заключи д-р Велислава Донкина.
