Д-р Гергана Петрова: За мен хирургията е като изкуство - изисква прецизност и внимание към детайла

Д-р Гергана Петрова е възпитаник на Университета Алберт-Лудвиг във Фрайбург, Германия. Завършва образоването си през 2018 г., а през 2021 г. придобива научна и образователна степен “доктор по медицина”. През 2024 г. придобива специалност “Хирургия” в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Има специализации и обучения в Германия, Турция, Румъния.

Към момента д-р Петрова е част от екипите специалисти на УМБАЛ Лозенец.

Член е на Българско дружество по колопроктология, European Hernia Society и European Association of Endoscopic Surgery

Д-р Петрова, как взехте решение да се посветите на медицината? Кое обстоятелство беше определящо за този Ваш избор?

В детските си години постоянно се занимавах със спасяване и гледане на бедстващи животни, основно котки и птици, и ги водех при баба ми да им помагаме заедно. Винаги ми е било много жал да гледам друго същество да страда и все исках да мога да направя нещо, за да му помогна. След това в училище най-интересни ми бяха биологията и химията и изключително много ме вълнуваше как функционира тялото на човека и как всичко в него е взаимно свързано. Не мисля, че е имало конкретно обстоятелство, което да ме подтикне за решението да се посветя на медицината. По-скоро е съвкупност от желанието ми да помагам както на хора, така и на животни, заедно с научния ми интерес към анатомията и физиологията на човека.

С какво Ви привлече хирургията?

Хирургията винаги е била единствената специалност за мен, защото в нея всичко е много практически насочено, а аз съм доста директен и точен човек. Харесва ми да работя с ръцете си, за мен тя е като изкуството – изисква прецизност и внимание към детайла. Понякога и въображение. На мен лично ми действа и като медитация – забравяш за всичко друго извън операционната и се концентрираш изцяло върху процеса на работа, защото нищо не е по-важно от човека на операционната маса в този момент.

В хирургията ми харесва и радикалното решение на редица заболявания – отстраняваш източника на болестта и в много от случаите пациентът се счита за излекуван, за разлика от много други клинични специалности, които са свързани с дългогодишно лечение, изписване на множество медикаменти преди да видиш подобрение в пациента.

Получили сте образованието си в Германия, в един от най-старите университетски градове на Европа – Фрайбург. Кой е най-силният Ви спомен от тези години, какво от наученото се стараете да съхраните и пренесете в работата си в България?

Университетът във Фрайбург е един от най-добрите в Германия, има силни традиции в медицината. Научила съм се на много неща там – труд, самостоятелност, подреденост, отстояване на мнението, толерантност, уважение към хората, независимо от произход, религия, раса и възраст. Конкурентността е на доста високо ниво и изисква от всеки да дава най-доброто от себе си, за да си запази мястото в университета, а после и в работата. Всички тези качества са ме изградили като личност и лекар и мисля, че успявам успешно да ги приложа и у нас в моята практика.

Кои са Вашите най-добри учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

Аз съм доста активен човек и се опитвам постоянно да намирам начини да подобрявам обучението си самостоятелно. Не мога да конкретизирам един човек като мой учител по хирургия, имала съм честта да се срещна и работя с едни от най-добрите специалисти в Германия, Австралия, България, Турция, Румъния, Португалия и винаги съм научавала по нещо ново от тях, което ми е помогнало да се развия като професионалист и личност.

Ако трябва да назова някого, който ми служи за пример като хирург и чието ниво бих се радвала дори на половина да постигна в кариерата си, то това е проф. Виолета Димитрова – най-успешната жена в хирургията у нас. Имах изключителната чест и удоволствие да работя през по-голямата част от специализацията си с нея в екип и тя ме е научила да бъда силна, уверена, смела и отговорна в професията. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с нея. За съжаление, в България все още жените в хирургията, които успяват да достигнат високо професионално развитие, каквото тя има, са много малко.

Имате много участия в различни обучения и курсове. Кои области на хирургията намирате за най-предизвикателни и имате желание да им се посветите по-задълбочено?

Моят професионален интерес в момента е в лапароскопската и роботизираната хирургия на заболявания на горния интестинален тракт, жлъчно-каменната болест и херниите на коремната стена. Също така се занимавам с диагностика и лечение на рак на гърдата, което намирам за все по-предизвикателно и комплексно, тъй като изисква екип от много специалисти, много усилено задълбочаване в онкологията, радиологията и образната диагностика.

Ракът на гърдата е заболяване от особено социално значение и смятам, че е изключително важно то да бъде по-добре разбрано както от пациентите, така и от колегите ни и заедно да успяваме да го диагностицираме и лекуваме по-успешно.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в контакта с пациентите и близките им?

Най-голямото удовлетворение за мен носи усмивката и спокойствието на пациента, когато е поверил здравето си в твоите ръце. Доверието на пациентите към лекаря е двустранен процес. Неизвестното и непознатото винаги пораждат страх. Затова аз обичам да обяснявам на пациентите си подробно и с прости думи преди всяка операция какво точно ги очаква преди, по време и след операцията, понякога дори им рисувам схеми от кой орган какво се премахва и как се възстановява целостта на анатомията, какво ги очаква след това и какво зависи от тях да направят за себе си. Опитът ми показва, че осведомеността е най-доброто „лекарство“ против страха от операция.

Кои етични принципи във взаимоотношенията си с тях и с колегите си се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства?

Винаги и при всяко обстоятелство съм честна и директна с пациентите и колегите си. Спестяването на информация намирам за вредно и дори опасно в някои случаи.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?

В свободното си време обичам да пътувам колкото се може по-далече и на по-топло. Обичам да спортувам, да готвя и да се срещам с приятелите и семейството ми. За жалост не разполагам с толкова много свободно време и трудно съчетавам всичките си интереси.

Коя Ваша професионална мечта бихте искали да видите реализирана в най-близко време?       

Бих искала условията за работа в България да достигнат тези в Германия в близките 5-10 години. И тук не визирам само финансовите условия, ами нивото на медицина, което се практикува там – нивото на базите на обучение, нивото на здравеопазване, нивото на разбиране и приемственост на по-опитните колеги към по-младите, отношението на пациентите към лекарите.