Д-р Дамянка Йорданова: Ключът към доверието е в откритото и честно общуване с пациента

Д-р Дамянка Йорданова е част от екипа на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Лозенец“. Завършила е образованието си в Медицински университет - Плевен през 2011 г. За кратко специализира във ВМА, специалност „Ревматология“ придобива през 2017 г. след специализация в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От 2018 г. до 2025 г. е ревматолог в столичната УМБАЛ „Св. Анна“.

От тази години става част от екипа ревматолози в УМБАЛ „Лозенец“ и Медицински център „Лозенец“. Има многобройни участия и обучения н различни области на ревматологията. Участва редовно в национални научни форуми по специалността.

Д-р Йорданова, как решихте да изберете лекарската професия? Имаха ли семейството, училището роля за този Ваш избор?

Още в ученическите си години имах силен интерес към природните науки, особено биологията. В семейството ми винаги са насърчавали стремежа ми да уча и да се развивам, а учителите ми изиграха ключова роля, като запалиха любопитството ми към човешкото тяло и механизмите, които стоят зад здравето и болестите. Решението да стана лекар беше естествено продължение на това любопитство и желанието ми да бъда полезна на хората.

Кога дойде решението да се посветите на ревматологията?

По време на обучението си по медицина се запознах с ревматологията като специалност, която изисква задълбочени знания, прецизна диагностика и дългосрочна връзка с пациентите. Хареса ми, че тя обхваща комплексни системни заболявания и че подходът към всеки пациент е индивидуален. Именно това ме привлече — интелектуалното предизвикателство и възможността да помагам на хора с хронични заболявания да водят по-добър и пълноценен живот.

Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Кои бяха Вашите най-добри учители – онези, които допринесоха най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Първите стъпки бяха изпълнени с ентусиазъм и желание да уча колкото се може повече. Имах щастието да попадна в среди с отлични специалисти. Наставниците ми не само ми предадоха знания и опит, но и ме научиха на важни уроци за търпението, вниманието към детайла и отговорността към всеки пациент. Това формира начина, по който гледам на професията и до днес.

Имате поглед върху потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог. Как се промени той през годините – кои пациенти най-често търсят консултация – мъже или жени, в каква възраст, навреме ли идват или закъсняват?

Най-често помощ търсят жени на средна възраст, но в последните години наблюдаваме увеличаване и на по-млади пациенти, особено при автоимунните заболявания. Положителна тенденция е, че все повече хора идват навреме и търсят специализирана помощ още при първи симптоми. Въпреки това все още има случаи на закъсняла диагноза, особено при по-редките заболявания, което показва нуждата от по-голяма информираност сред населението и сред общопрактикуващите лекари.

От кои принципи се ръководите в общуването с пациентите? Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от контактите с тях и близките им?

Смятам, че ключът към доверието е в откритото и честно общуване. Важно е пациентът да бъде изслушан, да разбере заболяването си и активно да участва в лечението. Стремя се да обяснявам на достъпен език и да изграждам доверие. Най-голямото удовлетворение е да видиш реален напредък и благодарност в очите на хората, когато отново могат да се движат свободно, да работят, да живеят пълноценно.

Кои специфични области на ревматологията са особено интригуващи за Вас?

Имам засилен интерес към автоимунните системни заболявания, които изискват комплексен подход и често обхващат няколко органови системи. Интересна ми е и ултразвуковата диагностика на стави, която все по-често се превръща в ценен инструмент за ранна диагностика и проследяване. Считам, че в тези направления ревматологията ще продължи да се развива динамично.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Свободното си време посвещавам най-вече на семейството си — имам прекрасна дъщеря на две години, общуването ми с нея ми носи много радост и вдъхновение. Обичаме да прекарваме време сред природата и да откриваме нови места заедно. Пътуванията и разходките ми помагат да презаредя.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които посрещате трудностите и предизвикателствата на работното всекидневие?

Пожелавам им здраве, сили и неугасващ ентусиазъм. Работата ни е трудна, но и много смислена. Вярвам, че когато сме обединени от обща кауза и работим с взаимно уважение, можем да постигнем изключително много — както за пациентите, така и за развитието на медицината в България.