!
Неделя, 13 Октомври 2024
25
апр
3
 

Д-р Даниела Меджидиева: Най-важното е да предадем опита си на младите лекари

Неделя, 25 Април 2021 | 10:44:02 Полина Тодорова
3

Д-р Даниела Меджидиева е завършила МУ -София. Притежава специалност по ушно-носно-гърлени болести и по професионални заболявания. Тя е Доктор по икономика и управление на Здравеопазването от Пенинсула университет , Сан Франциско, Калифорния. Специа
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Даниела Меджидиева е завършила МУ -София. Притежава специалност по ушно-носно-гърлени болести и по професионални заболявания. Тя е Доктор по икономика и управление на Здравеопазването от Пенинсула университет , Сан Франциско, Калифорния. Специализирала е отоневрология в Университета на Модена (Италия) и Maastricht University (Холандия). Преподавател в МУ-София и Софийския университет - от 2012 г. Автор и съавтор на учебници по професионални УНГ болести, хигиена и др.- 2005, 2006, 2007, 2008, 2011, 2012, 2014 г.Д-р Меджидиева е началник на отделението по професионални УНГ болести и отоневрология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" от 2003 г. Там тя прилага нови методи на диагностика - нов тип стабиометрично изследване tetrax с компютърен анализ и диагностика на отоневрологични заболявания.

Д-р Меджидиева, как медицината стана Ваша професия?

Това, което ме привлече в медицината, е че тя е хуманна професия, насочена към постоянни иновативации в полза на здравето на човека. Аз съм човек, който обича новостите и работи винаги в тази посока. Съчетанието на хуманната професия с постоянните иновации в сферата на медицината са били водещите фактори, които са определили да се насоча към това поприще.

А кое Ви насочи конкретно към специалността отоневрология?

Специалността отоневрология ме е вълнувала още от студентските ми години. Ученик съм на проф. Атанас Кехайов, който е основоположник на отоневрологията в България и още като студентка посещавах индивидуални курсове в неговата клиника. Впоследствие бях разпределена на друго място и въпреки че работих в провинцията, пътувах, за да мога да продължа обучението си. След това се явих на конкурс и започнах като асистент в неговата катедра и клиника. В тези години се работеше активно по научни програми,  свързани  с космическата медицина, с ролята на сензорните системи по отношение на  време, пространство, движение, в частност слухово-вестибуларна система. Смея да твърдя, че се правиха невероятни неща, които за съжаление са само добри спомени  от миналото.

От думите Ви прозира известно разочарование по отношение на развитието на специалността у нас в момента...

Специалността не се развива по ред обективни причини. Във всеки случай не сме ние лекарите причината за това. На първо място това е една специалност, която е интемедиерна, тя включва знания от много други специалности. Второ, диагностиката залага на обективни методики, които са доста скъпи. За съжаление почти никой не ги субсидира, освен ние лекарите – в последните години сами подсигуряваме подобна апаратура в частните си кабинети и си я заплащаме сами. В болниците тази дейност не е особено доходоносна и явно няма голям интерес в подобни вложения. От друга страна е факт, че в последните 20 години научната работа е в застой.

Какви са наблюденията Ви над развитието на отоневрологичните заболявания?

В последните 10 години при заболяванията на вестибуларния апарат за съжаление се наблюдава своебразен бум. Това е свързано със стреса, с начина ни на работа, с начина ни на живот като движение, с вредни фактори в околната среда. Вестибуларният апарат „се храни“ от движението, то го „рестартира – природата го е създала така че да се зарежда от постоянно движение. Той е „датчик“, който следи всяко разместване на тялото и подава сигнали в неговите структури, за да можем да стоим прави, да не залитаме, да преодоляваме гравитацията. Обездвижването може да повлияе негативно на тези функции.

Повлиява ли COVID и на този тип заболявания?

Да, имам наблюдения в тази насока, а обяснението е свързано със съдовите промени, които настъпват в постковидния период.Повечето прояви се регистрират около 10 дни-две седмици след разболяване. Подобни проблеми се наблюдават и след прилагането на някои ваксини.  Има прояви след COVID с отключване на т. нар. шумов синдром, намален слух, световъртежи. Появата на шум в ушите или в главата, световъртеж или заглъхване на ухото, които продължават повече от 24 часа,  са сигнал да се потърси лекар-специалист.

Кое Ви провокира да останете в България и да практикувате професията си?

Няма да крия, че съм имала моменти, в които буквално съм тръгвала да напускам страната. Имала съм възможности за това – специализации в реномирани отоневрологични клиники, като Маастрихтския университет, където се намира един от най-добрите центрове по аудиология и отоневрология, както и в  Мюнхен,Марсилия и други. Замисляла съм се, но в крайна сметка взех решение да остана тук, а и вече е късно.

Какви са вашите очаквания в професионален план?

Моите очаквания вече са доста семпли и те са свързани с това да предам опита си на младите колеги, които да могат да продължат това, което аз на този етап съм успяла да направя и развия. Това е най-важното – да дадем опита си на младите лекари, да направим качествен професионален подбор  и да открием за всеки от тях най-подходящото поприще. Много е важно всеки бъдещ лекар да си намери точното място, за да стане добър професионалист.




Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
qVvK

Аз 03.01.2024 13:58:54

Доста ми е трудно да нарека госпожата лекар. Много слаб УНГ лекар. Държи се прибързано и нелюбезно с пациентите. Диагнози не поставя, говори за колебания. Изключително непрофесионално. Прегледът се предплаща, а пациентът си тръгва без поставена диагноза и съответно без предписано лечение. Това не енормално!

mag 26.04.2021 01:30:04

Българските институции трябва да проверят и да реагират на това дали ГРУ е отговорно за взривовете в българските военни заводи. Все пак сме членка в ЕС и НАТО.

Der Spiegel : "Прeмиeрът cъc злaтнитe кюлчeтa в нoщнoтo шкaфчe” 04.05.2021 00:45:04

Прав сте, така е! Ама ...има да чакате Буда да реагира...


Всичко за коронавируса
Още новини
Проф. Габровски: Мозъчният инсулт е един от най-често срещаните заболявания при българите
12.10.2024 10:51:50

Проф. Габровски: Мозъчният инсулт е един от най-често срещаните заболявания при българите

Над 1 милион и 200 000 са хората с мозъчни заболявания у нас. Статистика сочи, че всеки трети чов ...

По-доброто използване на ваксини може да намали употребата на антибиотици с 2,5 млрд. дози годишно
12.10.2024 09:41:12

По-доброто използване на ваксини може да намали употребата на антибиотици с 2,5 млрд. дози годишно

По-доброто използване на ваксини може да намали употребата на антибиотици с 2,5 млрд. дози годишн ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...