Д-р Деян Коруноски: „Пирогов“ за мен е свещено място

Д-р Деян Коруновски е хирург, за който УМБАЛСМ „Пирогов“ е първата и най-важна спирка в професията. Посветил е на спешната болница своето време и всеотдайност от студентските си години до днес. Наред със семейството, опора в живота на младия лекар дава вярата в Бога – д-р Коруноски е свещенодякон в столичната Патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски“, където редовно участва в богослуженията.

Д-р Коруноски, как приехте медицината за своя професионална съдба? Мислил ли сте някога като дете, че искате да бъдете лекар?

Както почти всяко малко дете иска да стане лекар, така и аз имах такава мечта. Това е резултат от вродения инстинкт да помагаш на човек в нужда, както и от срещите с личния лекар, който създава първите впечатления и облик. По-късно, когато бях в 8 клас тази детска мечта се утвърди по време на едно състезание по биология. Тогава спечелих второ място за разработка на тема. Наградата ме мотивира и аз започнах усилено да се готвя за кандидат-студентските изпити по медицина.

Моля, разкажете ни с няколко думи за семейството си?

Семейството е основната градивна клетка на едно общество. Според мен, много е важно то да бъде здраво, за да бъде пълноценен фактор в обществото. Гледам на моето семейство като на най-важния фактор в живота ми. То е моята опора, моята градивна сила, най-важната и задължителна част от света ми. Благодарение на подкрепата, която получавам от него, както в професионален, така и в личен план аз успявам да се раздам максимално за всичко и всеки. За мен то е най-ценното нещо.

 Какво е „Пирогов“ за Вас днес?

"Пирогов" - за мен е Свещенно място. Тук е мястото, където всеки, по всяко време може да получи адекватна спешна медицинска помощ. Нивото на колегите ми е повече от съизмеримо с това на колегите в ЕС и водещите световни клиники. Тук работим при един разработен и наложен с годините алгоритъм за светкавично действие при спешни състояния. Всеки един от нас научава най-напред, че екипността е задължителен елемент за добрия, благоприятен изход на случая. Няма друга болница, с друго Спешно отделение като „Пирогов”. Освен спешността, в „Пирогов” приемаме и планови пациенти, незаисимо колко тежко е състоянието им и колко други болници не са се наели да ги лекуват. Щастлив съм да кажа, че все повече пациенти получават лечение, при това по най-съвременните методи на европейско и световно ниво.

Медицината тук следва темповете на развитие, които са наложени във всяка развиваща се университетска болница. Така, когато в „Пирогов” попаднат най-сериозните и сложни медицински казуси, те срещат бърза и адекватна реакция. А такива казуси в „Пирогов” са ежедневие. Това ни превръща и в база за обучение, която е желана за специализация и надграждане от младите колеги. Това е от една страна. От друга - таргентно вниманието ни е насочено към развитието на млади и пълноценни кадри, които да се включват навременно в динамиката на „Пирогов”.

Помните ли първата среща с пироговци? Преди колко години беше тя?

Разбира се, че я помня и никога няма да я забравя. Това беше през 2001 година, когато бях студент в трети курс медицина. Тогава започнах да идвам на кръжок по хирургия. Още първия ден си казах: Това е моето Място. Положих усилия, дадох всикчо от себе си и ето че упоритостта ми беше наградена. Днес мечтата ми да съм част от „Пирогов” вече е сбъдната.

Как станахте хирург?

След като завърших медицина в МУ - София, започнах специализация по хирургия, първоначално в Александровска болница, а после в „Пирогов”. През 2011 г. придобих специалност по хирургия. Да бъдеш хирург е най-отговорното призвание, което те задължава всеки ден да се себенадграждаш в името на друг, често пъти непознат човек. Допълнителните курсове в чужбина през известен период от време се неизменна част от съдбата на хирурга.

Как обърнахте лице към вярата?

Още от дете съм закърмен с православната вяра от моята майка и моята баба. Това са най-хубавите спомени от детството: срещата с нашия енорийски свещенник, службите в нашата енорийска църква и, разбира се, срещата с моя духовен старец архимандрит Партений, който се грижи за моето духовно здраве. Заедно с него, когато бях студент, посетихме Света гора Атон - Градината на Пресвета Богородица. Това е място, което е друго измерение и където човек получава откровение на благодатта. Всеки човек е призван да обърне лицето си към Бога и най-вече да отвори сърцето си за Бога, за да може с всичките си рецептори да усети благодатното Божие присъствие.

Моля, разкажете ни накратко за Вашите ангажименти като духовник? Носят ли Ви те радост и удовлетворение? Имат ли отношение към работата Ви с болните хора?

По милостта Божия и благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит - съм ръкоположен за свещенодякон в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Това е много отговорно, но същевременно и много благодатно служение, което носи неописуема духовна радост. На всички мои пациенти им казвам да благодарят на Бога за всичко.

Коя за Вас е най-ценната човешка добродетел?

Най-ценната човешка добродетел е човек да бъде ЧОВЕК по образ и подобие Божие.

А най-голямата истина, която носите в сърцето си?

Христос.

Какво бихте искал да кажете на хората, с които работите всеки ден?

На първо място бих искал да им благодаря! За това, че работим заедно всеки ден, за да възстановим здравето на едни и да спасим живота на други. Само човек от системата е няасно какъв адреналин, емоции, чувства и енергия отдава всеки един лекар и медик, както и всеки от екипа. Пожелвам на всички колеги и приятели, с които работим заедно на първо място да са здрави! Освен това им пожелвам още дълго сда продължават да работят с ентусиазъм призванието наречено медицина.

А на хората, които лекувате?

Да благодарят по-често, да виждат положителната страна на нещата във всяка ситуация, да се обръщат към Бога за всичко и да потърсят Неговата помощ в житейския си път.