Сряда, 27 Октомври 2021
20
дек
4

Д-р Диана Вълчева: Обичам да гледам коледни филми - може би това е неизживяно детство



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Диана Вълчева e родена в Момчилград. Завършва средното си образование в родния си град, а през 1991 г. - медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. От 1991 до 1993 г. работи в ЦСМП - Кърджали. От 1993 г. започва работа в Областния диспансер по пневмофтизиатрични заболявания в града, а след закриването му през 2010 г. преминава в Пневмофтизиатрично отделение на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“. През последните две години насочва интересите си и към нарушенията на съня и диагностиката на обструктивна сънна апнея, като предвижда да бъдат проведени обучителни курсове по тази проблематика. В момента е началник на отделението, което поради пандемията се преобразува в COVID отделение.

Д-р Вълчева, изпращаме една година на изпитания за всички и най-вече за Вас, лекарите. С какво ще запомните това трудно време - като професионалист, но и като пациент, прекарал COVID-19?

Тази година наистина се оказа изпитание за нас като лекари. Работя вече почти 30 години като лекар, от които 28 в сферата на белодробните заболявания, включително и с болни от белодробна туберкулоза, но за първи път се срещам с толкова различно протичащо при всеки пациент заболяване, за което няма специфично лечение и което ни изненадва всеки път. Първият пациент беше диагностициран в Кърджали на 25 март и хоспитализиран в Инфекциозно отделение на нашата болница. Тогава започна и съвместната ни работа с колегите инфекционисти. Пациентите не бяха в началото много, завършваха успешно лечението си и ние бяхме спокойни и доволни от това, че сме успели да помогнем на хората. Проследила съм тогава всички пациенти боледували от март до август с лабораторни и образни изследвания и съм установила, че почти при всички, макар и бавно измененията в белите дробове отшумяват. Но напрежението нарасна много от началото на октомври, когато много бързо започнаха да се увеличават болните. Това наложи Пневмофтизиатричното отделение да бъде преобразувано в COVID отделение. При нас лекуващите се пациенти не могат да бъдат изписани по-рано от десетия ден, а новите чакат за прием…

Умора, напрежение, ежедневни трудни контакти с болните и техните близки - това изпълни всекидневието ни. В края на октомври дойде и моето заболяване. В началото прилагах лечение и продължих да работя. Но с времето се появи задух при най-малките усилия, което наложи да бъда хоспитализирана. Лечението ме бе дълго и продължително лечение, за радост с добър край, но донесе допълнително натоварване на моите колеги.

Наложи се да се завърна по-рано на работа. Това е едно заболяване, което протича индивидуални при всеки - не можеш да прогнозираш как ще се развие дори и да започнеш ранно лечение, няма специфично лекарство за него, всекидневно излизат проучвания за конкретни лекарства, за нови симптоми. Зачестиха напоследък основно тежките случаи с проява на дихателна недостатъчност и спешна нужда от хоспитализация. Другата белодробна патология отстъпи място на коронавирусната инфекция. Притеснявам се, че след като отшуми епидемията, ще зачестят онкологичните заболявания, ще се завърнат нашите пациенти с хроничните белодробни заболявания, но най-вероятно с тежки екзацербации.

С какво обогати професионалните Ви знания опитът, натрупан с такива болни?

От март досега натрупахме опит в диагностиката и лечението на това заболяване, като се съобразяваме с излезлите протоколи за лечение. Имаме наблюдение точно кои медикаменти оказват добър лечебен ефект. Натрупахме опит и с приложението на Ремдесевир. Приложен в първите дни на клиничните симптоми, най-често до седмия ден, при наличие на отклонение на компютърната томография, дава добър ефект и наистина скъсява хоспитализацията. За съжаление обаче, в повечето случаи тогава пациентите не са хоспитализирани.

Все още лично аз не мога да си обясня защо при някои протича леко, при други много тежко с фатален край. През последните два месеца прави впечатление, поне в Кърджали, че преобладават пациентите от 50 до 65 години с най-тежкото протичане, при тях и леталитетът е по-голям Пациентите с COVID изискват много активно наблюдение, защото състоянието им може да се промени за минути и часове. Освен това, при тези които са с прояви на дихателна недостатъчност, мозъчната дейност страда и те не са обективни спрямо своето състояние, могат да подведат лекаря при снемането на анамнезата.

Затова изискват всекидневен преглед и наблюдение, за да се улови точно границата на рязкото влошаване и необходимостта от интензивни грижи .

Колко години сте посветили на пулмологията?

На пулмологията съм посветила дотук 28 години и, ако съм жива и здрава, смятам да й посветя още години. От 1993 година работя с пациенти с белодробна патология, а през 2005 година придобих специалността пневмология и фтизиатрия. Моето поколение лекари, които са завършили през 90-години първо трябваше да придобият специалност вътрешни болести и тогава имаха право да специализират подраздел на вътрешните болести. През 1999 г. придобих специалност по вътрешни болести. След това, за да придобиеш тясна специалност, се явяваш на изпит и при оценка над 4.50 ти се разрешаваше да започнеш да специализираш пулмология към МУ – Пловдив.

Това е една специалност, която мисля, че не е много модерна в момента. Не привлича младите лекари, но колегите с опит трябва да им покажат, че не е така. Болестите на белите дробове заемат първо място в общата заболеваемост и са сред водещите причини за смърт. Прогнозите на Световната здравна организация са за значително нарастване на честотата им, и че в близко бъдеще те ще бъдат все по-важен медицински, социален и финансов проблем.

Как направихте избор на тази специалност?

Не съм и предполагала, че ще бъда пулмолог. Когато завърших медицина през 1991 г. нямаше дефицит на лекари и единствените свободни места за новозавършили бяха в ЦСМП. Смятам, че всеки млад лекар трябва да премине през спешните звена, защото те са прехода от студентството и работата в болничните отделения, оформят те като лекар и ти вдъхват увереност, смелост и самочувствие, че можеш да се справиш във всяка ситуация. Но след определен период всеки трябва да намери своето място и това което желае да работи. След две години в ЦСМП и липсата на свободни места в многопрофилната болница, аз потърсих свободно място в Областния диспансер за белодробни болести. Попаднах на страхотен колектив, който ми представи пулмологията по такъв начин, че веднага пожелах да специализирам точно това Сега аз така я представям на моите лекари специализанти, че виждам как всеки ден те се усъвършенстват и имат желание да я работят. Пулмологията е тежка специалност. Пациентите са основно с хронични заболявания, които прогресират във времето. Лечението е трудно, а оздравяването почти невъзможно. Затова е много важно освен лекарства, пулмологът да общува със своите пациенти и да им вдъхва увереност, че ще са заедно в болестта и ще правят протичането й по-леко.

Кои бяха Вашите учители - тези, на които дължите най-много за формирането Ви като специалист?

Когато започнах работа в Областния диспансер по белодробни болести негов управител беше д-р Марин Христов. Той ме въведе в специалността пулмология и фтизиатрия. На него дължа много. Благодарна съм му за обучението, особено в областта на фтизиатрията и работата ми с болните от белодробна туберкулоза. Той ме научи и на работа с рентгенова апаратура и на способността за анализиране на рентгеновите снимки при пациенти с белодробни заболявания. Благодарна съм и на колегите си, с които имам щастието да работя от 1993 досега, защото ние бяхме и сме един колектив, в който уважението и взаимната помощ са на първо място.

А кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Почти нямам свободно време. Поради дефицит на кадри времето ми минава основно в отделението, като по този начин лишавам семейството си от планирани почивки и други приятни събития. Най-добре си почивам у дома. Обичам да гледам коледни филми. Когато бях дете, не се празнуваше Коледа - може би това е неизживяно детство....

В дните преди Коледа и Нова година по традиция отправяме пожелания първо на най-близките си хора. Какво искате да кажете на екипа, който ръководите?

Разбира се, ще им пожелая основно да бъдат здрави. Ръководя един екип от много отговорни лекари, медицински сестри и санитари. Когато се включихме в лечението на пациенти с COVID-19 не ми беше зададен въпроса „Защо?“, не ми отказваха, не казваха „Аз няма да работя“ или „Отказвам се и напускам“ и т.н. Но са уморени и, за съжаление, аз няма как да им осигуря почивка за момента. Затова само се моля да бъдат здрави. Надявам се, че трудният период ще отмине и ние отново ще се върнем към нормалния си начин на живот.

А какво пожелавате на себе си?

На себе си също пожелавам здраве. То е голямо богатство. Човек, който е бил в критично състояние може да го оцени.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
sn4G

Хакер 20.01.2021 00:20:13

Деее Пеее Сеее. Хванахте ли МАГЬОСНИКА? Мааа Гьооо Сниии Кааа

HAACKEERR 19.01.2021 13:55:32

Как изчезнаха имейлите на ДПС и Атака? https://www.xakep.bg/forum/topic/2176-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Хакер 17.01.2021 14:50:23

Как изчезнаха имейлите на ДПС и Атака? https://www.xakep.bg/forum/topic/2176-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/

Метода на магьосника на имейлите 25.12.2020 22:03:05

Създава се имейл акаунт. Определя се максималния размер на един файл за изпращане за един имейл и се определя максималния брой файлове и максималния общ размер от файлове за един имейл. Примерно 2 по 10MB и 1 по 5MB общо 25MB. За цел се избира поща, която не е от гигантите като гмайл, а такъв на локален сървър с ограничени хардуерни възможности. Избират се клиенти на целта колкото може повече на едно изпращане, примерно 25, 50, 100. До целта се изпращат колкото се може повече имейли примерно 200 имейла с прикачените файлове описани по-горе. Огромното количество данни претоварва целта и/или изтрива най-старите/съществуващите съобщения. Няма значение от ОС, съдържанието на файловете или ползваната поща на атакуващия. Магията е в резултата, дявола е в детайлите.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Проф. Огнян Кунчев: Локдаунът е неизбежен
27.10.2021 10:35:27

Проф. Огнян Кунчев: Локдаунът е неизбежен

„Локдаунът е неизбежен. Ситуацията с пандемията ескалира. Има опасност до една седмица капа ...

Д-р Колчаков: Най-важните ресурси в здравеопазването вече са изчерпани
27.10.2021 09:51:06

Д-р Колчаков: Най-важните ресурси в здравеопазването вече са изчерпани

„Оптимистично е да очакваме, че в момента е пикът на четвъртата COVID вълна у нас. Смятам, ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...