Д-р Елена Булгар: Всеки ден едно дете ни напомня как да обичаме и как да виждаме света през неговите очи

Д-р Елена Булгар е педиатър с над  25-годишен диагностичен и клиничен опит, работи в Отделението по детски болести на УМБАЛ „Бургасмед“. Редовно осъществява прегледи и в ДКЦ „Бургасмед“, включително и на деца, насочени с направление по НЗОК.

Преди това д-р Булгар е била началник на Детско отделение в МБАЛ Каварна, педиатър в Университетска болница „Александровска“ - София и в СБАЛАГ „Майчин дом“ - Варна. Има професионален опит и в лечебни заведения във Великобритания, Ирландия и Молдова.

Като специалист д-р Булгар има специална насоченост към имунологията и алергологията. Специализира в Харвардския медицинския университет по проблемите на имунологията и нови терапии при хронично възпаление, автоимунни заболявания и алергология. Освен това има завършени курсове във Великобритания, Русия, Ирландия, Сърбия и Молдова по различни медицински теми, сред които детска реанимация, спешна педиатрия, спешно лечение на животозастрашаващи сърдечносъдови състояния, диагностика, клинична проява и лечение на муковисцидоза при деца.

Бесарабска българка от Молдова, д-р Булгар говори свободно английски, руски и румънски език.

Д-р Булгар, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството и училището за този Ваш избор?

От дете знаех, че като порасна ще стана лекар и нищо друго. Разбира се, в този избор голяма роля има и семейството ми. Моята майка беше преподавател по биохимия, а баща ми - агроном. В къщи често чувах думи като микроби, вируси, постоянно се говореше и за болести по растения. А и за това колко важно е да се мият ръцете, за да се предпазим от болести...

Кога се появи интересът Ви към педиатрията? Кои бяха първите Ви учители в специалността?

От малка мечтаех да съм именно детски лекар. И сега си мисля същото - да лекуваш деца е най-благородното призвание, затова изборът на специалност дойде естествено – насочих се към педиатрията.

Голяма роля в моето професионално развитие имат професорите по педиатрия в Медицинския университет в Кишинев, където завърших медицина. Сред тях са проф. Михаил Руд и проф. Петру Могоряну, а също ръководителят на Катедрата по детска реанимация и детска хирургия акад. Наталия Георгиу, заедно с нея и акад. Ева Гудумак.

Как се насочихте към имунологията и алергологията? Разкажете за специализацията си в Харвардския университет, за опита, който сте натрупали от практиката си в други страни извън България?

Исках да придобия нови знания, да се запозная с най-новите проучвания и актуалните терапии. Така потърсих възможност да замина за обучение в няколко утвърдени и авторитетни учебни заведения, сред които Оксфорд, но накрая избрах Харвардския медицински университет, където обучението може да се провежда и онлайн.

Насочих се към имунологията, защото е изключително важна в педиатрията. Детската имунна система е в процес на развитие и съзряване, което я прави различна от тази на възрастните.

Много алергични и автоимунни състояния започват в детството. Имунологията помага да се разбере механизмът им и да се лекуват навреме.

При остро заболяване при дете имунният отговор е по-различен от от този при възрастния. Първо вроденият имунитет е по-активен и се изразява с по-висока треска, по-бърза реакция.

Специфичният имунитет е по-незрял - по-слаб IgG, по-бавна памет. Лигавичният имунитет (IgA) е от решаващо значение, особено след 6-месечна възраст, а повторните инфекции всъщност „обучават“ имунната система.

Ако детето има чести, тежки или необичайни инфекции, това може да е сигнал за първичен имунодефицит, което изисква имунологично изследване.

Като цяло имунологията и алергологията са изключително интересни области, затова потърсих реализация в тези специалности.

Помогна ли Ви това, че сте бесарабска българка да се адаптирате по-лесно към българската здравна система?

Със сигурност, да. За първи път чух български думи от моята майка и моите баби и дядовци. Те за мен са първият портрет на българите и аз много се гордея с тях. До 6-годишна възраст живеех при баба и дядо и от тях научих български език. Те ми дадоха прекрасно възпитание, на 5 години вече сама четях български книжки.

Имате вече дългогодишен опит в детската алергология и имунология - как се промени общата картина на тази патология при децата през годините? 

При децата най-често срещаните алергии се променят с възрастта и могат да бъдат разделени на две основни категории - хранителни алергии и респираторни алергии.

При малките деца преобладават хранителните алергии – към мляко, към яйца, а с възрастта водещи стават инхалаторните алергии (акари, полени, плесени). Алергичният ринит е сред най-честите алергични заболявания в детска възраст изобщо. В последното време зачестиха и полиалергиите.

Какви са впечатленията Ви за отношението на родителите към имунизациите? Променя ли се то напоследък, преодоляват ли те страховете си?

Нагласите на родителите към имунизацията през последните години претърпяха известна промяна - доверието намаля, колебанията се увеличиха, а процентът на ваксинациите в някои региони спадна. Това е глобална тенденция, като България не прави изключение.

Безспорно е, че пандемията от COVID-19 беше ключов преломен момент. Страхът от странични ефекти е основната причина за колебания. По-тревожно е, че някои родители, които са ваксинирали по-големите си деца преди пандемията, избират да не ваксинират по-малките си деца, родени след това.

Какво може да се направи, за да се обърне тази тенденция?

Изследванията показват, че доверието на родителите към педиатрите остава високо. Над 80% от родителите все още вярват на детските лекари, сочи проучване. И, според мен, ключът е не просто да се предоставя информация или да се премине към убеждаване, а да се установи доверие чрез уважение, да се води съпричастна, ненатрапчива комуникация, по време на която родителите споделят своите съмнения и получават аргументирани отговори на всички свои въпроси.

Неоспорим факт е, че ваксините и антибиотиците намалиха драстично детска смъртност и  продължителността на живота се увеличи.

И също трябва да се каже, че от епохата на Едуард Дженър и на Луи Пастьор, ваксините са преминали през много технологични революции и всеки етап е бил надграждащ и е преодолявал ограниченията на предишния. В бъдеще очакваме най-вискотехнологични песонализирани ваксини и нова парадигма на лечение - от „една ваксина за всички“ към индивидуален дизайн въз основа на геномния профил на пациентал

Кои етични принципи се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства  в общуването с пациентите и семейството?

За мен първи приоритет е най-болното дете. Аз държа много също на добрите отношения между лекар и родители, защото тогава детето има усещането за безопасност и това позитивно повлиява хода на лечението. В общуването си с хората стриктно съблюдавам правилото за запазването на човешкото достойнство. Изпитвам непримиримост към каквато и да е расова и етническа дискриминация.

С какво Ви обогатява работата с деца?

Всеки ден едно дете ни напомня как да обичаме и как да виждаме света през неговите очи. То ни учи да не се страхуваме от новото, от промяната и от новите предизвикателства.

Как си почивате най-добре? Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичайно почивам на моята вила. Тя се намира в гора, близо до морето, с неголяма градина. Сред любимите ми книги са „Алхимикът“ от Паулу Коелю и „12 правила за живота - Противоотрова срещу хаоса“ от Джордан Питърсън.

Харесвам да слушам музиката на  композитори като Еужен Дога,  Ханс Цимер,  Енио Мориконе. От класиката харесвам „Пасакалия на Хендел.

Слушам често и българските певци Братя Аргирови, Веселин Маринов, Дара.

Обичам да посещавам нашите педиатрични конференции. Те ми осигуряват обучение и контакти с колегите ми, но и малко време за отдих и откъсване от всекидневието.

Харесвам Италия, Швейцария, Индия, това са любимите ми дестинации за почивка.

Коя Ваша професионална мечта бихте искали да видите реализирана в близко и в по-далечно бъдеще?       

Да бъда по-добра в това което правя.  Да работя по проекти, които да помогнат на повече деца да бъдат здрави!