Д-р Ива Георгиева: Мечтая да има реформа и да бъдат премахнати клиничните пътеки

Д-р Ива Георгиева е завършила МУ - София. В студентските си години прави избора да стане доброволец в Клиниката по нефрология на УМБАЛ "Александровска". След завършването си остава в нея като специализант и прави първите си стъпки в специалността, която по думите й е много разнообразна и изпълнена с предизвикателства. 

Д-р Георгиева, как избрахте медицината за своя професия?

Нека го наречем съдба. В моето семейство няма лекари, но винаги съм имала интерес към тази професия.

Кое предопредели избора Ви на специалност?

Доброволствах в клиниката, в която сега специализирам, още като студент, което ми даде възможност да опозная екипа, начина им на работа, да „проходя“ в диагностичния подход и клиничното мислене. Тогава разбрах колко интересна специалност е нефрологията, теорeтично подразделяща се на три: клинична нефрология, хемодиализа и бъбречна трансплантация. Именно това разнообразие ме плени.

Носи ли Ви удовлетворение този избор днес?

Разбира се. Харесва ми динамичното ежедневие.

Как виждате бъдещото развитие на специалността като научна област?

Бъдещото развитие, според мен, се крие в по детайлното разбиране на имунологичните, молекулярните и генетични особености и механизми на заболяванията, ангажиращи бъбреците.

Разкажете някои случаи от контактите си с пациентите, които са Ви донесли най-голямо удовлетворение?

Дехоспитализацията на всеки един пациент носи удовлетворение, но няма да забравя и първия диагностициран от мен пациент с миокарден инфаркт, беше на болен, на перитонеална диализа, приет в клиниката по повод перитонит.

Кои са най-скъпите Ви спомени от общуването с Ваши учители в професията?

Всички спомени са скъпи, най-вече взетите поуки и споделения житейски опит.

Няколко думи за любимите Ви занимания за свободното време?

Предпочитам да прекарвам свободното си време със семейството и приятели, както и с моя домашен любимец – 7 годишен бийгъл.

Коя Ваша мечта искате да видите осъществена в близък или по-далечен план?

Възможносността да работя с повече мои колеги в България, но за съжаление все по-голяма част от тях заминават в чужбина. Нека добавим и реформа в здравеопазването - премахването на клиничните пътеки.