Д-р Маджаров: Държавата трябва да прецени кои болници са й нужни и да се погрижи за тях

Основният проблем, който възникна в Закона за бюджета на НЗОК, е отново опитът да се променят закони през преходни и заключителни разпоредби. Това каза пред БНР председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Той допълни, че всеки, който е на власт, се опитва да прилага такъв механизъм. В случая да промени временно Закона за здравното осигуряване. „Според предложението договор с НЗОК ще имат само лечебни заведения, които са получили разрешително за своите разширени дейности, включени нови дейности, преди 31 декември тази година. Това се прави, защото няма други механизми за контрол, които да въздействат върху разширяването на разходите на Касата и винаги срещу такива опити има съпротива. Мисля, че е правилно временно, докато се приеме здравната карта, новите лечебни заведения да бъдат спрени. Лошото е, че когато разказваш, че правиш мораториум за нови болници, всъщност вкарваш текст, с който ограничаваш съществуващите да си купят нов апарат, за да го включат в действие. Това е лошо. В България се обявява едно, а се прави друго“, каза д-р Маджаров.

По отношение на разпределението на здравноосигурителните разходи, той заяви, че се притеснява, че въпреки големия ръст от около 1,2 млрд. лв., това няма да гарантира по никакъв начин възможността да бъде осигурено повишение на заплатите.

„На пръв поглед е голямо увеличението, защото става въпрос за болнична помощ, там са изискванията за заплати. Те на пръв поглед са със значително увеличение спрямо миналогодишния бюджет, но спрямо изпълнението, тоест похарчените пари за болнична помощ през тази година е малко, което трудно ще ни даде възможност да преговаряме за значително повишение на цените, въпреки че ще направим всички усилия това да се случи. Ще бъдат предприети мерки да се ограничат броя на приемите в лечебните заведения, тъй като не е тайна, че има и доста ненужни хоспитализации в България. Не само много болници, има и много приеми в лечебни заведения, които принципно би могло да бъдат лекувани тези пациенти и във еднодневни здравни грижи, без да е необходимо да лежат дълго време в болница“, каза председателят на БЛС.

Д-р Иван Маджаров уточни, че по отношение на заплатите на лекарите най-големият проблем е в тези лечебни заведения, които през годините постепенно са потъвали финансово, поради комплексни причини - недостатъчен персонал, липса на достатъчно търсене от страна на пациентите, поради обезлюдяване на съответната територия, община или област. „Постепенно те работят с все по-ограничен обем дейност, тъй като нямат необходимите специалисти, което ги е довело до едно ниво, при което практически към настоящия момент с ниските заплати те плащат около 80-90% от приходите си за фонд работна заплата. Там е много трудно да се направи такава интервенция, че да успеят да вдигнат заплатите и в същото време да догонят и финансово и икономически останалите, да имат истинска намеса от страна на държавата. И затова държавата ще трябва да реши кои болници ѝ трябват, в кои отдалечени региони, кои са жизненоважни и да интервенира за запазване на тяхното съществуване, като осигури тези минимални нива на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Но за тези лечебни заведения, които се намират в сравнително добре подсигурени с болнична помощ региони, не мисля, че трябва някой да си намества, те просто явно и изживели своето време“, категоричен беше той.

В отговор на въпрос относно предложението на ДПС да отпадне изискването за изпълнение само на електронни рецепти, д-р Маджаров каза, че от БЛС ще дадат своя принос към усилията електронните рецепти да станат приоритетни и водещи в начина, при който се предписват медикаменти.

„Ние просто не сме съгласни с формулировката, че едва ли не те си въведоха преди един месец. Не е вярно. Електронните рецепти са въведени още преди 2 години и съществуват в НЗИС. Просто тези, които трябваше да си свършат работата, да анализират, да пуснат пилотни проекти, да осъществяват наблюдение върху тази система, защо не се използва и какви са проблемите, не го направиха. Решиха, че просто ще наложат на лекарите забрана на химикала. И това доведе до големи проблеми. Сега няма да коментирам предложението на г-н Пеевски. Вероятно той има сигнали също за проблеми на пациентите и негови избиратели в тези трудните периоди със снега, но не мисля, че основният проблем са тези кризисни моменти. Основният проблем е, че няма наблюдение върху това как точно се случват нещата, а се опитват от Министерство на здравеопазването да налагат силово една мярка. Те ни разбраха. Когато говорихме с тях, когато се срещнахме пред премиера, мисля, че достатъчно добре разбраха нашите аргументи, затова и приеха решението тази думичка – „задължително само електронни”, временно да спре да действа, докато изчистим проблемите. А ние пък се ангажирахме, че ще направим пилотни лечебни заведения, в които всички лекарства ще се изписват електронно, за да тестваме системата, преди да е наложено в цялата страна. Даже няма да има нужда да се налага. Когато е удобно, всеки ще започне да го ползва“, каза д-р Маджаров.

Той коментира и проучването на Съвета за икономически анализи, според което ни липсват 29 000 медицински сестри, 1000 общопрактикуващи лекари, 70% по-малко психиатри имаме, а акушерите трябва да са с над 2000 лв. повече. „Ние алармираме за последните 3 години многократно за този проблем. Възрастов дисбаланс, териториалният дисбаланс, медицински сестри пък практически може да кажем, че нямаме, защото в момента съотношението е по малко от 1 към 1, лекар и сестра, а трябва да бъде 1 към 2 минимум. На това се дължат и нередките случаи, в които пациентите са недоволни от обслужването в лечебните заведения. Няма как една медицинска сестра на дежурство, на 30-40 легла, да се грижи адекватно за болни хора. Иска ми се да кажа, че е лесно, че има решение на проблема всъщност, но всъщност не е лесно, защото не се и започва да се прави. В тази посока трябва да започне да има държавна политика за промяна в начина, по който се обучават специалисти по здравни грижи. Вероятно трябва да има различни нива медицински специалисти, които да влизат по-бързо в системата, след това да завършват своето обучение, и то нивото, което имат завършили вече специалисти по здравни грижи. Наистина има много мерки, които трябва да се предприемат, но държавата трябва да се обърна с лице към тях. Не става така, просто да се надяваме, че ще се случи“, категоричен беше д-р Маджаров.