Д-р Марио Ал-Каму: Пътят ми в медицината започна от детски атлас по анатомия и стигна до операционната зала

Д-р Марио Ал-Каму завършва с отличие Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2014 г. Носител е на грамота за отличен успех от Българския лекарски съюз. През 2015 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт, а през 2021 г. придобива специалност по урология.

От 2016 г. до 2021 г. специализира урология в Клиниката по урология при Медицинския институт на МВР. Част е от екипите специалисти на МЦ „Н. И. Пирогов“ и Клиника „Малинов“ - София.

Преминал е редица обучения и специализации по обща урология, ендоурология, роботизирана урология в Германия и Швеция.

Д-р Ал-Каму, как решихте да се посветите на медицината?

Лекарската професия ме впечатли още от ранна детска възраст. Получих като подарък детски атлас по анатомия, който събуди любопитството ми към хуманната медицина. Бях съвсем малък, когато баща ми ми подари този атлас и това наглед обикновено събитие се оказа важно за избора ми.

Коя беше причината да се насочите към специалността урология?

По време на студентските си години участвах и наблюдавах различни оперативни интервенции. Това ме насочи към хирургичните специалности.

Кои са Вашите най-добри учители по пътя към изграждането Ви като личност и специалист?

Много са. Част от тях са български, други – немски. Сред българските бих посочил доц. Йотовски, доц. Цанков, проф. Петков, д-р Ташков, доц. Дарданов, проф. Смилов, доц. Халачев и д-р Борил Петров. От немските – проф. Щолценбург, доц. Валднер, доц. Райхелт и проф. Хайденрайх.

Имате няколко специализации в Германия. Какво научихте там?

Имах възможността да бъда поканен за хоспитация в клиниката на проф. Щолценбург. Проведох обучения по ендоскопска, лапароскопска и роботизирана хирургия в университетските болници в Кьолн и Хамбург. Допълнителна квалификация имах и в Пфорцхайм, Марл, Ауе, както и в Швеция.

Достига ли българската урология тези стандарти?

В диагностиката и консервативното лечение сме на високо професионално ниво. Що се отнася до оперативните техники – имаме добри специалисти, но потенциалът не е напълно реализиран поради липса на високотехнологична апаратура.

Ако трябва да сравните организацията на работа в клиниките в Германия и в България, каква основна разлика виждате?

На първо място в дисциплината. В клиниките в Германия тя е на изключително ниво. Освен това бързината на работа. Там няма загуба на време.

Същото се отнася до пациентите – в Германия те са много по-дисциплинирани, отколкото у нас.

Промени ли се потокът от пациенти, които търсят консултация с уролог?

При жените най-често се наблюдават инфекции на долните пикочни пътища, често съпътствани от гинекологични проблеми. Уролитиазите също не са рядкост. За съжаление, голяма част от мъжете отлагат прегледите, често до напреднал стадий на заболяването. Урологичната култура при мъжете все още остава пренебрегната.

В кои области на урологията очаквате най-голям напредък в близко бъдеще?

Очаквам по-широко навлизане на биомаркери като IsoPSA и 4Kscore за ранна диагностика на простатен карцином. В оперативен план – развитие на single-port хирургията. Основният фокус ще се измести към индивидуализиран подход към пациента. При доброкачествената простатна хиперплазия не се очаква някакво особено развитие, при тази диагноза нещата са ясни, подходите също.

В личен план – какво обичате да правите в свободното си време?

Харесвам плуването. Любимите ми книги са предимно класика. Сред тези, които обичам, са „Нравствени писма до Луцилий“, „Ана Каренина“, „Отвъд доброто и злото“, „Атлас изправи рамене“, „Дървото на Юда“, „Прекрасният нов свят“.

Кои човешки качества цените най-много у колегите си?

Лоялност, директност, способност за правене на компромиси, приятелско отношение и най-вече професионализъм.

Какво бихте пожелали на най-младите, които поемат по пътя на медицината?

Голямо търпение и умерени очаквания. Мисля, че това е важно – да имат умерени очаквания.