Д-р Мила Дукова: Харесах медицината, така както се харесва любима дреха

Д-р Мила Дукова е общопрактикуващ лекар с над 20 години стаж. Дълги години е била председател на „Лига на умерените”, организация, която помага на хора са алкохолна зависимост да преодолеят проблема си.

В периода 2005-2009 г. е член на Комисията по професионална етика към Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), била е и неин председател.

 Д-р Дукова, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Като да си изберете рокля, която сте искали да имате. Взимате я и освен, че ви харесва се оказва точно вашият размер, се усещате удобно в нея. Като любима дреха. Беше решение на онази Мила ,която бях на 18 години.Не съм от фамилия с традиции в медицината, но дано бъда началото! 

Дълги години сте общопрактикуващ лекар, какво Ви привлече в тази специалност?

Възможността да лекувам - във всичките измерения на това действие  Макар, че това не е от печелившите и ухажвани специалности в медицината.

В пациентската Ви листа има много деца, радва ли Ви това?

Разбира се - нали точно те са надеждата при мъдро засяване с любов на семенцата, за едно по-добро бъдеще.

В същото време години наред сте посветила на работата с хора, страдащи от алкохолна зависимост. Как приехте тази кауза във време, в което отношението на обществото към тях по-скоро е стигматизиращо, отколкото подкрепящо?

Нямаше как да откажа. Колкото до  настроенията на общественото мнение -никога не са ми били в съображение при избора на кауза. Но ако отделите време и поговорите с близки на алкохолно зависим – ще видите през какво са минали и какво им е коствало. Също ако поговорите с алкохолно зависим и усетите колко болка и нелюбов се опитва да преодолее чрез алкохола… За удовлетворение трудно може да става дума в такива случаи.

Кое е най-голямото предизвикателство пред Вас като личен лекар?

Да съхраня себе си, обичта, човечността и професионализма в условията на здравеопазната ни система. В условията на едно крайно негативно отношение на институции, обществени настроения и безплодни напъни за уж някаква промяна.

Коя най-скъпа истина носите в сърцето си и се стремите да предадете на колегите си?

Вярвам, че успешни са щастливите хора. Не се стремя  да предавам на колегите си каквото и да е -човек би трябвало да живее така, че или да бъде заразен пример за подражание, на други - за отрицание. Но при достатъчно мъдрост човек ще извлече ценните уроци и от едните, и от другите.

Животът е една невероятна театрална постановка! Не е лошо да си припомним всички актъори- кои сме ние всъщност ?! 

Имате ли любимо занимание за свободното време?

Не само едно -планини, народни танци, пътувания, водолазно гмуркане, рисуване, приложни изкуства, водни ски, приложна психология.

А коя е най-голямата Ви мечта?

Да имам свободно време!