Д-р Мила Петрова: Онкоболните се нуждаят от много други специалисти освен онколозите

Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология. През 2010 г. стартира и специализацията ѝ по медицинска онкология. През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация. През 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, а сега е ръководител на Клиниката по медицинска онкология към МБАЛ„Надежда“ в София.

От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee.

През 2022 г. д-р Петрова завършва Leadership Generation Program към ESMO, където е една от петнадесетте избрани сред повече от 200 медицински онколози от цяла Европа.
Д-р Мила Петрова е председател на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО).

Днес разговаряме с нея за целите на Десетата научна конференция по медицинска онкология, организирана от БАМО, която се провежда през този уикенд в столицата.

Д-р Петрова, от какво се определя актуалността на темата за спешните състояния в онкологията и коя бе причината да бъде включена в програмата на Десетата конференция на БАМО?

На първо място, голяма част от солидните тумори се появяват при пациенти с придружаващи заболявания, които в хода на терапията получават усложнения – например миокарден инфаркт, тромбемболия, при които се налага спешно консултиране. Тези болни се нуждаят от мултидисциплинарен подход, от вниманието на специалисти в различни медицински области. Обикновено се приема, че онкологичният пациент се нуждае от помощта и грижите на медицинския онколог, лъчетерапевта, хирурга, но това не е така. Той трябва да бъде консилутиран и от много други специалисти – кардиолог, неврохирург, ендокринолог и т.н. Ще дам за пример имунотерапията в онкологията, за която се говори толкова много в последно време и която води до нарушения в ендокринната система. По тази причина при лекуваните с имунотерапия пациенти има необходимост от консултация с ендокринолог.

Ето защо включихме в програмата на конференцията темата за спешните състояния в онкологията и поканихме за лектори колеги от различни специалности. Нашето убеждение е, че трябва да си подадем ръка, за да бъдем максимално полезни за болните. Ако един пациент с възникнало усложнение се насочи към консултация със специалист съвсем рано, още в първите 30 минути, то шансовете да се реши проблема по най-добрия начин са много по-големи.

На конференцията обръщаме внимание и на темата за палиативните грижи в онкологията, като в нея ще участва и доц. Николай Йорданов, ръководител на единствения у нас Център за палиативни онкологични грижи във Враца.

Има ли необходимост от промени в организацията на спешната помощ за онкологични пациенти?

Организацията на спешната помощ е една много голяма тема, която изисква отделна дискусия. Това, което ние бихме искали да постигнем, е да не оставят онкологичните пациенти само на онколозите, да не се изпращат само при тях, а да получават консултации и от други специалисти, когато се нуждаят от такива.

С удовлетворение искам да отбележа, че през последните две години направихме успешни стъпки към изграждането на добро сътрудничество с кардиолози, кардиохирурзи, интервенционални кардиолози. Освен на нашата активност, то се дължи и на политиката, която провежда Дружеството на кардиолозите в България.

Олигометастатичното заболяване също е част от програмата на конференцията. Кои са актуалните тенденции и върху какво ще бъдат фокусирани дискусиите по този тема?

За олигометастатичната болест се заговори в края на миналия век, въпреки че и до момента няма единна дефиниция на това понятие. Най-общо казано, тя се определя като онкологично заболяване с малък брой метастази в ограничен брой органи. Особеното при олигометастатичното заболяване е, че освен системното лечение, място имат и локалните терапевтични методи – хирургични, лъчелечение. Така може да с постигне много по-добър резултат, по-висока преживяемост и по-добро качество на живот на пациента. Първоначално вниманието бе насочено към колоректалния карцином, който метастазира в черния дроб, и с подходяща хирургична намеса в тези органи може да се постигне добър резултат. Сега тематичният кръг се разшири и с други локализации. На конференцията ще обсъждаме олигометастатичното заболяване и при рак на гърдата и на белия дроб.

Не можем да отминем и темата за онкофертилитета - една област, към която Вие лично като специалист имате сериозен професионален интерес и която също ще бъде предмет на обсъждане на форума. Какво е впечатлението Ви, повишава ли се осведомеността на хората за възможностите да имат дете независимо от онкологичното заболяване?

В резултат на многобройните наши активности през последните 2-3 години наистина хората днес са по-информирани и по-често търсят съвет и помощ, когато имат такъв проблем.

Става въпрос за мъже и жени с диагностицирано онкологично заболяване, които биха искали да имат дете, или, ако имат вече едно, биха желали да станат родители и на още деца. Добрата практика в тези случаи е след първата консултация с онколог такива пациенти да се изпращат при специалист по репродуктивна медицина. Само ще уточня, че вече не става въпрос само за жени с рак на гърдата, но и на маточната шийка и на яйчниците. В такива случаи вече се прилагат и органосъхраняващи операции, с които се постига и съхраняване на фертилитета.

Има ли интерес към онкологичната проблематика и форумите на БАМО от страна на лекари с други специалности?

Да, има, и, което е най-важното – има интерес у студенти по медицина. БАМО се стреми да бъде до тях. Парадокс е обаче, че за 6 години следване по медицина, по програма те учат само 2 дни, в които трябва да им стане ясно какво е това „Медицинска онкология“. Затова насочваме усилията си към това те да получат повече знания в тази област. Предвиждаме също така и обучения на специализанти. Радващо е, че онкологията е толкова привлекателна за младите хора и тръгват към нея с желание да учат и да се усъвършенстват.