Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д-р Анес Азиз завършва медицина в Медицинския университет - София през 2019 г. и започва специализация в Клиниката по неврология към МБАЛ Национална Кардиологична Болница. Придобива своята специалност „Нервни болести“ и „Отоневрология“ през 2023 г. Към момента д-р Азиз е част от екипите специалисти на МБАЛ Национална Кардиологична Болница, Баланс Клиник - София и МЦ НюМед.
Д-р Азиз, как решихте да се посветите на медицината?
Решението ми да се посветя на медицината бе провокирано от родителите ми, които са лекари. Част от детството ми премина в един малък град в Южна България, където баща ми беше общопратикуващ лекар, а майка ми работеше като лекар в отделението по клинична лаборатория в градската болница. Някак си покрай училище и игрите с другите деца, постоянно около мен се е говорило и са се обсъждали медицински теми. По-възрастните хора от града ме припознаваха и ме наричаха „докторе“, което с детския ми мозък не разбирах достатъчно, но го намирах за странно и забавно. Често родителите ми ме взимаха с тях по болниците, в които трябваше да ходят, което честно казано не ми харесваше, но може би ме подготви по-добре за бъдещата ми професионална среда. Също така, някои летни ваканции работих при баща ми като заместник на медицинската сестра, която излизаше в лятна отпуска, занимавах се с компютърната дейност. Всичко това, малко или много, е допринесло за решението ми да стана лекар впоследствие.
Какво Ви мотивира за изберете неврологията и в частност отоневрологията?
Първият ми досег с неврологията беше в първи и втори курс, когато изучавахме анатомия и физиология на нервната система. Тогава ме впечатли трудната терминология, която обаче намирах интересна и забавна за запомняне. След това, в четвърти курс изучавахме клинична неврология, тогава имах възможността да видя какво точна представлява. Впечатли ме подробния клиничен преглед, който няма еквивалент в медицината. Изключително логичен преглед, от който може да разбереш много за функционирането на главния и гръбначен мозък.
Но най-вече осъзнах, че неврологията е мултидисциплинарна специалност, която включва в себе си специализирана част, но и обща част с много препратки към соматичната медицина, което ми допадна много. С времето осъзнах, че мозъкът до голяма степен е мистерия, която е далеч от това да бъде напълно разгадана и точно това пък също ми допадна.
И, въпреки всичко, което споделих дотук, когато записах да специализирам неврология, не бях абсолютно сигурен,че това е моята специалност.
Кандидатствах в клиника по неврология към МБАЛ-НКБ, където ме приеха след две интервюта, като второто беше под формата на устен изпит. Това е клиника със спешна насоченост и реанимационни легла. Лекувах хора с прекарани остри мозъчни инсулти, както и различни коматозни състояния. Там се затвърди убеждението ми,че това е специалността, с която искам да се занимавам. Харесваше ми спешната натовареност, разнообразието от клинични случаи, които като невролог трябваше да консултирам и пациентите и техните проблеми, с които се сблъсквах. Много ми хареса да практикувам и неврореанимация, която в клиниката е силно застъпена и ми позволи да науча много неща и за другите специалности, които имат връзка с неврологията.
По време на цялата ми специализация, а и след това, имах възможността да преглеждам и лекувам пациенти с остри вестибуларни синдроми, което повдигна интереса ми към отоневрологията. Те са значително чести сред човешката популация, създават огромен дискомфорт, водят до страхови преживявания, но пък се лекуват напълно и доста успешно. Да не говорим колко е интересна неврофизиологията и патофизиологията на вестибуларната система!
Кои бяха Вашите учители в специалността?
Като мои учители в специалността определям екипа ми към Клиника по неврология на МБАЛ-НКБ, които поставиха основите на моите неврологични познания и умения. Обучението ми по отоневрология продължи в Баланс Клиник, след като се запознах с доц. Георги Ангов. Баланс Клиник е специализиран отоневрологичен медицински център , оборудван с вестибуларна диагностична апаратура, която значително улеснява диагностицирането и лечението на вестибуларните заболявания, а това ми позволи много по-добре да разбера невроотологията като субспециалност на неврологията.
Срещате се с пациенти от различни възрасти, с различно образование и социален статус. Какви хора търсят най-често помощ от отоневролога?
Всеки човек е склонен да страда от заболяване на вестибуларния апарат,независимо от неговата възраст, образование или социален статус. Вестибуларните заболявания протичат сходно при хората. Обикновено световъртежът създава значителен дискомфрот при първоначалната си проява,а и с това страх , свързан с неизвестното. Много хора интуитивно, но грешно, се самодиагностицират със сериозни неврологични диагнози при появата на световъртеж. Затова моята първа работа като отоневролог е да ги успокоя, че се касае за доброкачествен и напълно лечим проблем. Много ми помага възможността да използвам специализирана вестибуларна апаратура в Баланс Клиник, с която за кратко време мога да поставя точната диагноза, което улеснява процеса на излекуване.
Кое е най-удовлетворяващото в контактите Ви с тях?
Всеки човек е уникален и строго индивидуален в преживяванията си, включително и в боледуването. Обичам да изслушвам пациента, да чуя неговите интерпретации за случващото се и после да ги интерпретирам от моята гледна точка на невролог и отоневролог.
Най-удовлетворяващото в контакта ми с пациентите е успешният процес на диагностика и лечение, което се отразява, разбира се, и на пациента, и на неговото емоционално и физическо състояние. Успешната диагностика и най-вече лечение на отоневрологичните заболявания води до взаимна удовлетвореност, а това е едно много приятно преживяване.
Има ли ситуации, в които се чувствате безсилен поради трудна комуникация или нежелание на пациента да изпълни препоръките Ви?
Всеки лекар се среща в практиката си с пациенти, с които комуникацията върви по-трудно, а и понякога изразява нежелание да изпълни препоръките, които са му дадени. Това е напълно нормално. Не смятам, че това трябва да ни кара да се чувстваме безсилни. Ние, хората имаме свое лично право на избор, а моята задача е когато някой се обърне към мен за помощ да се опитам да му помогна като вникна в проблема от моята гледна точка и след това да препоръчам необходимото лечение. Ако успея и да го убедя, че това е правилния подход, какво по-хубаво от това!
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време - любими книги, филми, музика, дестинация за пътешествия, хоби?
Всичко от изброените!
Обичам да пътувам и да прекарвам повече време с любимите си хора, тъй като ми остава все по-малко време за тях. Любител съм на киното, дори препоръчвам последния филм на Пол Томас Андерсън „Битка след битка“, който иска може да потърси и останалите му филми. Чета книги, като напоследък съм на тема исторически романи , в момента изчитам цялата поредица на Кен Фолет „ Устоите на Земята“. От ученическа възраст съм меломан, като тийнейджър слушах много рок и метал музика, а в момента наблягам на електронната музика.
В последните години като основно хоби се заформиха редовните тренировки, предимно бодибилдинг, които съчетавам с плуване, на което все още се уча!
Как си почивате най-добре?
Като се замисля, най-добрата почивка за мен, е активната почивка. Най-добре си почивам по време на трекинг в планина с приятна компания.
Кои човешки и етични принципи са водещи за Вас в общуването Ви с колеги и пациенти?
Медицината е екипна работа, затова с колегите и пациентите ми е важно да работим в екип към постигане на общата ни цел за по-добро здраве и качество на живот. Най-важното е да сме добри един към друг, да подхождаме с професионализъм, уважение, емпатия и разбиране.
Коя е голямата истина, в която вярвате най-силно и която Ви ръководи винаги, когато сте изправен пред трудно решение или препятствие?
Силно вярвам в прогреса на човек, най-вече в психологичен, духовен и личностен план, но разбира се и в социално и професионално отношение. Смятам, че трябва да сме по-добри един към друг и да се стремим заедно към непрекъснато подобрение на средата, в която живеем. Съответно, в трудни моменти гледам да съм гъвкав и вместо проблем да намирам решения.
Какво искате да пожелаете на младите си колеги, които се поемат по пътя на лекарската професия?
Пожелавам на младите колеги да са много любопитни, непримирими и вечно недоволни с моментната им ситуация, което към момента смятам, че е предпоставка за успешен път в лекарската професия.















Д-р Лъчезар Добричков: Съдовата хирургия е премерена комбинация от прецизност, предоперативно планиране и високоспециализирана научна работа
26.10.2025 10:17:45 Невена ПоповаД-р Дамянка Йорданова: Ключът към доверието е в откритото и честно общуване с пациента
19.10.2025 10:19:11 Невена ПоповаД-р Христофор Черкезов: Лечението започва още с първата среща с пациента
12.10.2025 09:25:12 Невена Попова