Д-р Десимира Миронова е специалист по ендокринология и болести на обмяната, част от екипа на Метаболитния център към УМБАЛ „Лозенец“ и председател на Българската асоциация по репродуктивни и метаболитни заболявания.
Завършила е Медицински университет – София, специализирала е във ВМА и има допълнителни квалификации от международни обучения, включително в Залцбург, Австрия.
Научните и клиничните ѝ интереси са в областта на метаболитните заболявания, затлъстяването, инсулиновата резистентност и съвременните мултидисциплинарни подходи в лечението.
Д-р Миронова, Вие сте водещ лектор във форум с интригуващо заглавие AdipoScience 360°. Какво включва това понятие от гледна точка на съвременната клинична медицина?
AdipoScience 360° е нашият съвременен клиничен прочит на една ключова истина: мастната тъкан не е пасивен „склад“, а активен орган, който чрез хормонални и възпалителни сигнали влияе на метаболизма, апетита и риска от усложнения на придружаващи или новодиагностицирани здравословни проблеми. Затлъстяването е хронично заболяване, свързано с над 250 други заболявания и състояния, затова няма как да го разглеждаме само като „въпрос на воля“ или като чисто естетичен проблем.
„360°“ означава да разгледаме затлъстяването като комплекс от клинични проявления, които често се преплитат – инсулинова резистентност и захарен диабет, повишен сърдечносъдов риск, омазнен черен дроб и асоциирани със затлъстяването злокачествени новообразувания, нарушения на съня, репродуктивни проблеми, болка и функционални ограничения, както и психологичните и поведенческите механизми, които определят заболяването. Познаваме ли добре тези проявления, можем да търсим устойчиви решения – не краткосрочни „режими“, а персонализирана стратегия, която лекува причините, намалява риска и може да се поддържа в реалния живот. В този „360°“ подход гледаме и към чревния микробиом – онзи „скрит орган“, който може да променя възпалението, инсулиновата чувствителност, енергийния баланс и сигналите за глад, и така да обясни защо една и съща стратегия работи различно при различни хора. А изкуственият интелект ни помага да съберем всички парчета от пъзела – показатели, телесен състав, сън, навици и терапия – и да ги превърнем в по-точна оценка на риска и персонализиран план, който е реалистичен и проследим.
В първото издание на форума обхващаме част от тези ключови перспективи чрез реална интердисциплинарна програма, като идеята е проста: да съберем различните клинични „езици“ в една обща рамка, за да предложим по-точна оценка и по-работещи решения – не за „перфектно тегло“, а за реално по-добро здраве и качество на живот.
Как се промениха знанията за адипозната тъкан през последните години? Кои нови открития доведоха до промени в концепцията за затлъстяването като болест и оттам – до нови подходи в лечението?
В последните години науката за мастната тъкан буквално „смени парадигмата“, като вече знаем, че имаме активен орган, който произвежда хормони и възпалителни сигнали и управлява метаболизма в цялото тяло. Оттук дойде и голямото прозрение: не само количеството, а качеството и разпределението на мазнините определят риска – особено висцералната и „ектопичната“ мазнина, например в черния дроб.
Затова днес BMI – индексът на телесната маса (тегло спрямо ръст) – вече не е достатъчен като единствен критерий за диагностика и риск. Той не различава къде е мазнината, не улавя „скритите“ рискове и не показва дали мастната тъкан функционира нормално.
Говорим все по-често и за „болна“ мастна тъкан – възпалена, с нарушена функция, която подхранва инсулинова резистентност, диабет, сърдечносъдов риск и омазняване на черния дроб. Паралелно се натрупаха силни данни за неврохормоналната регулация на апетита: мозъкът и хормоните на глада/ситостта активно „защитават“ телесното тегло и това обяснява защо кратките режими често завършват с йо-йо ефект. В картината се включи и чревният микробиом – фактор, който влияе върху възпалението, метаболизма и индивидуалния отговор към хранене и терапия.
И добрата новина е, че това ново разбиране дава реални възможности за лечение: от по-точна диагностика и оценка на риска отвъд BMI, до персонализирани стратегии и модерни терапии, които таргетират биологията на апетита и метаболизма. С други думи – преминахме от „общи съвети“ към медицина, която може да постигне по-устойчив и измерим резултат.
Като специалист ендокринолог се срещате с пациенти от различни поколения, за които наднорменото тегло и затлъстяването са сериозен проблем. Споделете Вашите наблюдения – какви хора най-често търсят консултация от специалист – като възраст, пол, социален статус, професия, семейно положение? Повече хора ли са склонни да се доверят на лекар, а не на препоръки, прочетени в интернет например?
В практиката ми виждам, че с всяка година все повече хора – без значение от пол, възраст, професия или социален статус – идват и говорят за затлъстяването като за заболяване, а не като за „личен провал“. Това, че толкова много се обсъжда по темата в медийното пространство, действа като аларма, която много хора разчитат правилно: осъзнават риска и разбират колко решаваща е първата стъпка – медицинска оценка и план, а не поредният режим от интернет. И виждам и още нещо – пациентите все по-ясно търсят не просто „да свалят“, а да задържат резултата устойчиво, защото вече знаят, че поддържането е също толкова важно, колкото и началното редуциране на тегло.
Очаквате ли интересът към такива мултидисциплинарни научни срещи да се повишава и повече лекари да проявяват интерес за участие?
Да, точно на това се надявам – интересът към такива мултидисциплинарни научни срещи да се повишава, защото затлъстяването е комплексно заболяване и няма как да се лекува „в един кабинет и с една гледна точка“. Такива форуми са подходяща сцена, защото освен знание, те дават обмен на реален клиничен опит и намиране на общ език между различните специалности. А аз вярвам, че като общност имаме още много да доусъвършенстваме в подхода си и прилагането на различни терапевтични стратегии– именно чрез диалог, стандарти и съвместни решения.
С програмата на предстоящия форум можете да се запознаете тук
